• Вторият сезон на "Домът на дракона" притесни критици със зверско убийство на дете още в първи епизод 
• Борбата в стрийминг света е безмилостно жестока, а насилието извира отвсякъде,  за да разтърси пренаситения зрител

Накъде отива съвременната телевизия? Този въпрос повдигна още със старта на втория си дългоочакван сезон популярният сериал на HBO "Домът на дракона" - спин-оф на хитовия "Игра на тронове".

В свят с десетки мрежи, канали и стрийминг платформи, от които може да се избира, тв сериалите трябва да имат по много от всичко, за да се откроят. Понякога това означава зрелищни специални ефекти, бляскави костюми и топ знаменитости. А понякога - брутално насилие и шокиращо съдържание. Борбата е безмилостно жестока, а това кара критиците в САЩ да са сериозно притеснени от прекрачването на всякакви граници в печеленето на възможно най-много зрители.

Първият от новите епизоди на "Домът на дракона" шокира с ужасяваща сцена, като привлече 7,8 милиона зрители към кабелния канал и стрийминг услугата Max. Този резултат е с над 2 милиона зрители по-малко от 10-те милиона, които гледаха дебюта на "Домът на дракона" преди почти две години - най-голямата премиера на сериал в историята на HBО. Но в същото време е много повече от първоначалната гледаемост на живо на своя предшественик "Игра на тронове" при старта му през 2011 г. И като става въпрос за сравнения, трябва да се спомене също така, че първият сезон на семейната историята на Таргариен действително прави фурор, като е бил гледан средно от 29 милиона зрители. Но трудно се остава за дълго на върха с днешната скорост на интернет, така че скоро след това е детрониран в битката на числата от поредицата "Последният от нас".

Всяка следваща продукция трябва да скочи по-високо, да бъде по-дръзка, да е по-по-най-, за да разтърси пренаситения зрител, който вече е виждал всичко.

Бруталността като че ли е елементът, който все още успява да впечатли публиката - макар и потрисайки я. Това уравнение бе въведено и проверено от "Троновете", в които главите на любимите герои хвърчаха без предупреждение, сватби се преобръщаха в кървави кланета и само насилието беше константно присъствие. Така тринадесет години, откакто "Троновете" зададоха тона на жестокостта на екрана, светът на Вестерос вече отиде твърде далеч.

Първите четири епизода от "Домът на дракона" са изпратени до критици от HBO с дълъг списък от подробности за сюжета. Драмата е още по-брутална от преди, което не е изненадващо по отношение на напредването в историята - адаптация на романа "Огън и кръв" на Джордж Р. Р. Мартин. Първият сезон ни подреди масата за гражданската война, известна като Танца на драконите, като настоящите осем епизода са посветени до голяма степен на последвалите кървави сблъсъци.

Възмутителната сцена от първата серия е част именно от разгарящата се семейна война, а за да се предреши успехът на поредицата, бе пролята кръвта на бебе. Ловецът на плъхове, известен като Сирене (Марк Стобард), и опозореният златен плащ, известен като Кръвта (Сам Уилсън), получават поръчка от Деймън Таргариен (Мат Смит). Те трябва да убият неговия племенник/шурей Емонд (Юън Мичъл), който отне живота на своя племенник Лусерис Таргариен във финала на сезон 1. Тези убийци трябва да стигнат до зрял мъж със сребриста коса и превръзка на окото - Емонд, но след като се скитат из празен замък, решават, че вместо това просто ще убият друг - "син за син". Така залавят съпругата/сестрата на Егон - Хелена (Фиа Сабан), в детската стая на малките й близнаци. Кое от децата е принц и наследник, питат я те, или ще убият и тях, и нея. Хелена сочи сина си и хуква с дъщеря си. Следва мъчителна сцена на обезглавяване на детето, като докато това се случва извън екрана, неговите леки викове през скърцащи и режещи звукови ефекти се чуват силно.

"Смъртта можеше да настъпи по-далече от екрана. Елементът "изборът на Софи" можеше да бъде премахнат. Убийците можеха да се изправят срещу всяко ниво на съпротива, за да добавят логика към сценария. Детето можеше да е по-голямо.

Но в преследване на шока авторите избягват от смисъл, чувство или същност - пише Кели Лоулър в USA TODAY - Този вид насилие е болезнен за героите и за зрителите. Има причина развлекателните предавания да не показват редовно убийствата на деца и бебета седмица след седмица. Това е осъдително. Притеснително е. Неприлично е.

Телевизията е предназначена да се занимава с бягство от реалността и постоянно чуваме за смъртта на деца в истинските новини. Не трябва да ни нападат с него, когато се опитваме да се отпуснем."

Според Лоулър не е съвпадение, че произволното насилие по телевизията върви ръка за ръка с лошо писане: "Когато нямате по-дълбоки, по-внимателни идеи за вашата история, е лесно и мързеливо да се върнете към жестокостта заради самата жестокост. Покажете кръв и може би публиката ви ще забрави, че зад нея не стои съществена история."

Според феновете проблемът с "Домът на дракона" е и в това, че зрителите не успяват съвсем да се привържат към повечето герои, както ставаше в "Игра на тронове". Така смъртта на децата от семейство Таргариен няма как да натъжава, може само да шокира в зависимост от степента на ужас, в който е осъществена.

"Домът на дракона" носи споделена вина, но като че ли най-осезаемо се отделя от изкуството в преследване на успех в сравнение с другите сериали.

В поредицата "Шогун" на FX, адаптация на романа на Джеймс Клавел, чието действие се развива в Япония през 17-и век, също има смърт на бебе. В първия епизод мъж се заклева да умре от сепуку, след като опозорява честта си. Той също така се ангажира да "прекрати рода си", което означава, че малкият му син също трябва да умре на церемонията. В този сериал виждаме разбита майка, която държи бебето си миг преди животът му да стигне до фатален край.

Смъртта му е шокираща и тревожна, но най-малкото тя е пресъздадена изцяло извън камерата (тихо) и говори за по-големи теми и емоции в "Шогун". Това е начин да се установи основополагащото значение на честта в това общество, което има висока цена.

Бруталността е с главна роля и в "Проблемът с 3 тела" - най-скъпия сериал по сценарий на Netflix в историята, режисиран от сценаристите на "Игра на тронове". В него се стига до пожертването на стотици семейства и деца в полуизмислен план за спасяване на света от теоретична извънземна инвазия.

В "Жълтите жилетки" на Showtime тийнейджъри са оставени на глада, който ги превръща в канибали. В "Историята на слугинята" физическите и емоционални мъчения за Джун са неизброими.

Тук защитниците на "Домът на дракона" изтъкват, че смъртта на детето е изключително важна за сюжета. Оказва се, че самата сцена - колкото и да е ужасяваща - дори не е толкова шокираща, колкото момента в книгата. Но опонентите оспорват с това, че произволността и логическите грешки, необходими, за да се случи, както и ненужните звуци правят сцената много по-възмутителна от която и да е част от "Шогун", например. А в крайна сметка само когато насилието на екран служи на някаква цел, по-голяма от шок и страхопочитание, то има смисъл.

"Това е форма на силова порнография, в която зрителите гледат как човешките същества се унижават, нараняват, предават, малтретират и унищожават един друг", пише Адам Елкус още през 2015 г. в критична статия, озаглавена: "Защо "Играта на тронове" ни прави глупави".

Но дали голямата игра за троновете в развлекателната индустрия ни прави по-глупави, или всъщност ни прави по-гладни като канибали за все по-брутално зрелище?!