Вдигат москвича на Васил Матев на площадка с 10 стъпала, но той им го връща сурово

Джанлука Виали го обижда, той му връща кроше и плюе в лицето му

На световното в САЩ си поставихме за цел победа - когато мислиш за нещо и вярваш в него, то се получава, казвал Железния

И някога, някъде или ти ще се върнеш, или ние ще си дойдем, споделя дъщеря му Галина, която все още скърби за него

"Талантът му беше огромен. Наричахме го Железния. Захапеше ли някой нападател, не го пускаше, докато онзи не се откаже да вкарва голове." Това споделя един от най-добрите полузащитници на България - Красимир Балъков, за приятеля си Трифон Иванов. Туньо си отиде твърде рано - само на 50 г. след масивен инфаркт на 13 февруари 2016 г. Новината съсипа футболистите от Пеневата чета и от различни точки на света те се прибраха, за да си вземат последно сбогом с Железния.

Трифон Иванов ще остане в историята на българския спорт като един от най-добрите играчи на своя пост. Той е футболист №1 на България за 1996 г., трикратен шампион с екипа на ЦСКА, а през 1996 г. стана шампион на Австрия с "Рапид" (Виена).

Изключителният защитник остави след себе си велики шпагати, феноменални голове и култови истории.

Треньорът Ги Ру, който през 1992 г. го кани на проби в "Оксер", си спомня:

“Той беше един безстрашен страж,

който свързваше всяка акция в отбраната с шпагат."

Всички приятели и съотборници на Трифон Иванов свидетелстват за бунтарския му, чепат характер и за факта, че никой не може да го подчини. "Правилата определено не бяха за него", казват колегите му.

Още от малък не ходи редовно на училище. На 11 години прави първите си стъпки във футбола, тъй като бързо привлича вниманието на играчите във Велико Търново. Треньорите виждат потенциала му и решават да го пробват. Записан е в най-доброто спортно училище в Северна България, където започва като централен нападател. Там обаче винаги е първият кандидат за поредното наказание.

"Трифон го познавам от дете - разказва националът Красимир Балъков. - Ние буквално сме израснали заедно. Първо бяхме в спортното училище, а след това и в детско-юношеската школа. В детството си беше голям инат, имаше 3 върха на главата си. Беше майтапчия. Когато бях треньор, обичаше, като ме види, да ми казва: "Колко титли имаш, кажи колко пъти си ставал шампион?", защото той имаше повече титли от мен и винаги ме бъзикаше с това."

Едва на 18 години Туньо дебютира за първия отбор на "Етър", а невероятният му хъс им осигурява победа след победа.

"С Трифон започнахме заедно в юношеската формация на "Етър" - спомня си Балъков. - Треньорът ни беше изключително строг човек. Редовно ни наказваше, когато не изпълнявахме нещо. По време на комунизма една от санкциите бе подстригване - Трифон често ходеше с много къса коса."

Това обаче

не успява да сломи бунтарския дух на Иванов,

а всяко следващо наказание е повод за нова щуротия.

Като юноши Трифон Иванов и Красимир Балъков често са заедно по лагери, където изобщо не липсват забавни истории. Една от тях е, докато са на бунгала в Златарица.

"В голямото спално помещение бяхме събрани много деца и треньорът Васил Матев ни гонеше оттам, за да тренираме - разказва Красимир Балъков. - Затова решихме да му скроим номер, като инициаторите бяхме аз и Трифон. Решихме, че целият отбор ще преместим колата му някъде, откъдето да не може да я извади без чужда помощ. Избрахме да я качим на една висока около метър площадка, до която се стига по около 10 бетонни стъпала. Аз

застанах да пазя да не дойде Матев

20 момчета вдигнаха москвича му и го качиха на площадката. Нямаше как да го свали освен по начина, по който го качихме. Е, след това ни наказаха."

На следващата сутрин обаче Васил Матев забелязва, че колата му я няма, а след като я вижда на площадката отгоре,

събира всички момчета и ги нарежда в колона като войници

Заповядва който е качил москвича там, да излезе две крачки напред. Почти всички изпълняват, включително и Туньо. В строя обаче остават Балъков и още няколко момчета. На тях треньорът им дал една топка, за да поиграят, а останалите били наказани да тичат по познат маршрут от около 1,5 км до второ нареждане.

На третата обиколка Трифон Иванов не издържал вече и подвикнал на Краси Балъков да се включи в тичането. Така и станало.

На един от лагерите в Обзор Краси Балъков и Туньо се запознават с Илиян Киряков, с когото по-късно са заедно в националния отбор на България. Още там на него му прави впечатление как Трифон жонглира с топката - сядал и се изправял, без тя да падне на земята. Бил слаб, с големи сини очи и криви крака. Още оттогава показвал изключителна техника.

В характерния си стил Туньо предизвиква фурор и при първото си появяване в националния отбор през пролетта на 1989 г. Тимът се е събрал на лагер-сбор в Бургас преди важен мач с ГДР, а талантът пътува с влак от Велико Търново до морето, тъй като няма собствен автомобил - баща му отказал да си даде своя москвич. На първата тренировка старите кучета съвсем естествено го приемат с недоверие.

Питат го кой е и за какво се бори,

а той им отвръща смело да си гледат работата.

По време на самия мач Туньо тръгва напред, въпреки че му нареждат да стои в защита, и дори успява да вкара гол от ъглов удар.

"С него бяхме в една стая - спомня си този момент Илиян Киряков. - Тогава завършихме 1:1, те ни поведоха в резултата, а той влезе резерва и вкара гол с глава. И като тръгвахме от стаята за мача, докато се обличах, видях една стотинка под стола и не я вдигнах, не й обърнах внимание.

Свърши мачът и аз казах на Трифон: "Браво, добър дебют", а той отвърна: "Знаеш ли какво ще ти кажа. Преди срещата видях една стотинка под стола и си викам, ще си я взема за късмет". Споделих му, че аз също я видях, но не я взех. А той си я взел и тя му донесе късмет, дебютен мач с гол. Това няма да го забравя никога."

След това Железния бързо се налага в националния отбор, а с думата му се съобразяват далеч по-опитните му съотборници. Те нито могли да го надприказват, нито успявали да му наложат някакви правила.

“Не идваше и на закуска. Обичаше да си поспива

- споделя Красимир Балъков. - Администраторът на националния отбор всяка сутрин беше в неговата стая да го събужда, но Трифон го гонеше постоянно. Казваше му да затвори вратата от външната страна."

Чепатият характер често му навлича проблеми с треньорите, които вдигали ръце от него, защото във всеки един момент можел да ги изненада на игрището. Пушел много, но никой не можел да го накара да спре цигарите.

Един от забавните моменти в кариерата му е, когато на приятелски мач между България и Италия, провел се през 1991 г. в София, великият Джанлука Виали получава юмрук в лицето и плюнка в допълнение от Трифон Иванов. Години по-късно Железния признава, че не съжалява за постъпката си, защото италианският нападател го обидил.

Най-впечатляващо е участието на Туньо на световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г.

"Целта, която си бяхме поставили между нас, бе поне да победим - разказва приживе Трифон Иванов. - Отидохме за първа победа. При най-добро стечение на обстоятелствата да излезем от групите. Това си говорехме с момчетата. И не виждахме причина това да не се случи.

Когато мислиш за нещо и вярваш в него, то се получава”

Любопитното е, че най-голямо вълнение той изпитва, когато се връща в България и вижда хилядите хора, които ги посрещат.

"Едва когато се прибрахме, усетихме какво сме направили - споделяше Железния. - Фамозно посрещане. От аерогарата до стадиона имаше хора. А това са доста километри. От двете страни беше спряно движението. Много хора, които се радваха. На летището също имаше много хора. Но най-важното, което никога няма да забравя, е, че излязохме на стадиона и той беше пълен. Догоре. Това бе едно признание на хората, на обществото за това, което сме направили. Но бяхме далеч и не сме видели и усетили това, което е било. Празненствата по улиците и всичко. След това ни разказваха."

На следващата година защитникът става част от австрийския отбор "Рапид", като по-късно преминава към противника му "Аустрия". В първия виенски клуб го привлича треньорът Ернст Докупил. Това става въпреки предупреждението на швейцарския му колега Жилбер Грес, който бил наставник на българина в "Ксамакс".

"Бяхме се сприятелили с един унгарец, който караше страхотна "Ланчия Дедра" кабрио - разказва в последното си интервю Туньо. - Отиваме веднъж на тренировка с колата, а тренерът Грес ни вижда и отсича:

“Забрана! Повече да не идвате с кабрио!”

На другия ден си купих и аз кола кабрио и двамата с унгареца ги паркирахме гордо пред съблекалнята. Грес сигурно се е направил, че не ни вижда."

Не само треньорът, но и другите му шефове бързо се усещат, че Трифон Иванов е ексцентрик, който не се подчинява на общите правила.

"Лично доведох Трифон в "Рапид" - споделя преди години Ернст Докупил. - Е, да, имаше чепат характер. Закъсняваше за тренировки, за които дори ферарито му не бе достатъчно бързо. В паузите пушеше като комин. Но имаше ли ден, нападателите нямаха никакъв шанс срещу него. Беше фантастичен защитник. За съжаление, премина в "Аустрия".

Ферарито е едно от най-ценните му придобивки

по онова време, но не се поколебава да го даде на бившия камерунски нападател Самуел Ипуа със заръката: "Сами, гледай обаче да не те спипат полицаите".

След като се оттегля от футбола, Трифон Иванов избягва публичността. Страни от медиите. Отдава се на хобито си риболов. Купува си джет, който не спира да кара в язовир "Александър Стамболийски". Взема го и през ваканциите на морето.

"Каквото и да кажем за Трифон ще е малко - посочва Красимир Балъков. - Той не беше много ясен в медийното пространство, както повечето от нас. Беше по-дръпнат, особено след като завърши футболната си кариера, по-малко говореше, искаше спокойствие. Имаше един много интересен хумор, с който ни развеселяваше постоянно."

"Някога смятах, че винаги ще има утре... 2095-и ден, аз продължавам да го търся. И някога, някъде или ти ще се върнеш, или ние ще си дойдем!"

Това са част от думите на дъщерята на Трифон Иванов - Галина, която все още дълбоко скърби за баща си.