Михалаки Георгиев и княз Фердинанд създават лотарията, а соцкабинетът през 1957 г. дава старт на Тотото

Публиката пълни зала "Фестивална" и стадион "Юнак", за да следи какво ще "изплюе" "Сферата" 

Основоположник на хазартните игри в името на общественополезни цели у нас е един легендарен интелектуалец и заедно с това индустриалец - Михалаки Георгиев.

Роден през 1892 г. във Видин в семейство на заможен фермер, той още в първите месеци на живота си остава без майка и грижите за бебето поема голямата му сестра. Когато е 16-годишен, баща му води цялата фамилия на поклонение на Божи гроб и сякаш след това съдбата на младежа се преобръща на 180 градуса. Драган Цанков лично се застъпва той да учи в прочутото индустриално-земеделско училище в Чехия и Михалаки с радост се отдава на страстта си към двете науки. 

 

Когато няколко години по-късно се завръща, той веднага е поканен за учител и създава първия учебник по ботаника, но се включва и в oсвободителното движение. Бързо преценява, че трябва старателно да опише и начертае всички стратегически обекти във Видин и да ги предаде на настъпващата към България руска армия. Османската полиция обаче не спи и бързо се сеща кои може да са фигурите в района, информирали руснаците за инфраструктурата, и започва да ги преследва. Така съвсем млад Михалаки се превръща в мишена и е принуден да бяга в Сърбия, за да се отърве от преследвачите си.

Като всеки млад човек, завършил в чужбина, Михалаки е подходящ за много постове в свободна България, но властите решават да го назначат за управител на Видинската митница. Заедно с това той е изкушен и от писането и става член на първото културно-просветно дружество в София. През 1879 г. се жени за Магдалина Царичинска и заживяват в дом в София, където почти всяка вечер канят Иван Вазов, Христо и Мара Белчеви, проф. Иван Шишманов, д-р Кръстьо Кръстев и др. Благодарение на тези неформални срещи се ражда първият литературен кръг в нашата история, а по-късно именно Михалаки и съпругата му кумуват на Вазов и Атина Болярска.

Но княз Фердинанд забелязва, че мъжът, освен да пише, има и забележителен мениджърски талант. Затова му поверява организацията на предшественика на Пловдивския панаир - първото Българско земеделско-промишлено изложение.

Директорът Михалаки Георгиев е човек със замах и иска да представи България пред чужденците като истински икономически тигър. За целта изгражда водопровод, електрическа инсталация и дори езеро за разходки с корабчета. И тъй като в хазната след Освобождението няма кой знае колко средства, той решава да подпомогне финансирането на изложението с първата Държавна лотария. Години по-късно тя ще се влее в Спортния тотализатор, но през 1892 г. е все още в своята „бебешка" възраст. Публиката я очаква с нетърпение и Михалаки, за да няма никакви съмнения, поръчва билетите във Виена. Върху всеки един стои неговият подпис и този на финансовия министър Григор Начович. Цената на билета е един лев, а голямата печалба е 20 хил. лв., като, разбира се, има и стотици по-малки. Благодарение на събраните средства изложението е организирано блестящо, а за да покаже, че България е нормална европейска страна, Михалаки става първият ни сънародник, който смело се качва на балона на Йожен Годар, за да помаха отгоре на аплодиращата го публика на панаира.

Княз Фердинанд, впечатлен от изобретателния Михалаки, го изпраща на различни дипломатически постове в чужбина и 6 години по-късно самият той решава да се възползва от идеите му. През 1898 г. монархът също организира западноевропейски тип лотария, гарантирана от държавата. Благодарение на набраните средства се финансират инфраструктурни проекти, образование, здравеопазване, изграждат се пътища, училища и болници.

Известно време лотарията функционира към Столична община, а през 1935 г. прераства в Държавна, но неясно защо е прекратена с началото на Втората световна война и е подновена чак през 1958 г.

Но дни преди това, на 29 декември 1957 г., се случва друго знаменателно събитие, приковало вниманието на нацията.

Социалистическото правителство дълго умувало как да насърчи спорта и физическата активност сред населението и накрая е осенено от идеята – с тотоигри могат да се акумулират средства и част от тях да се насочат за финансиране на отделни спортове, клубове, съоръжения и събития.

Така социалистическата мисъл ражда идея, която е зашеметяваща с размаха си, но както обикновено, в началото е придружена от недомислици и интелектуален дефицит. Появява се играта „6 от 49", като идеята е, че при всеки тираж ще печелят 6 спорта от общо 49-те. Примерно с 1 е означен авиомоделизмът, с 2 автомобилизмът, с 3 акробатиката и т.н. Всяка седмица се теглят 6 спорта и към тях се насочват големите печалби, като публиката най-вече се интересува кога ще се падне печалбата на футбола.

За беда сферата се оказва костелив орех. Ето как вестник „Спорт тото" описва преминаването на първите тиражи: „18,45 часа... В средата на залата внасят поставена върху маса с червено сукно сферата, в която ще се сложат топките с наименованията на 49-те вида спорт. Сферата се затваря с автомат и контролен болт. Към нея пристъпва майсторът на спорта Коста Шопов и я завърта.

В гнездото пада една топка, Шопов я развива и високо обявява: „Безмоторно летене – номер 6". Втори сферата върти и изтегля топка Румен Пейчев, капитан на юношите на волейболния „Славия": „Водномоторен спорт - 13". Следва Димитър Димов – капитан на юношеския тим по волейбол на „Левски": „Хокей на лед – 46", обявява той."

Интересът към единственото шоу в социалистическа България расте лавинообразно и се налага ръчното въртене на сферата да се пренесе от зала „Фестивална" на стадион „Юнак". Публиката затаява дъх и внимателно следи как трима души застават около металното кълбо, проверяват номерата на топките и започват внимателно да въртят ръчката – докато „Сферата" реши кои ще са печелившите българи и спортове.

Когато излязат и шестте числа, трибуните започват да скандират – едни ликуват, други псуват. Соцвластта, без да иска, създава неподражаем „коктейл" – сплав, в която има всичко, което търси отруденият и потънал в нищета българин по онова време. Зрелищно шоу, наситено с драматични моменти, съспенс, сълзи и най-вече с големи надежди за лична печалба и възможност да се помогне на любимия спорт.

Но не след дълго ентусиазмът се сблъсква с реалността – „Сферата" месеци наред не избира обичаните от всички футбол, волейбол, баскетбол, което води до тежки разочарования. С други думи, някои спортове се оказват с нечестно предимство пред останалите и тогава социалистическото правителство решава да прекрати дразнещия регламент.

Някъде по онова време са въведени и залозите на футболни мачове, които само с една случка поемат щафетата и се превръщат в атракция номер едно за жадната за зрелища публика.

През септември 1959 г. 47-ият тираж се оказва феноменален, защото легендарният скиор и футболист Петър Попангелов-старши познава до един 14-те двубоя. Тази година очевидно му е късметлийската, защото осем месеца преди това, през януари 1959 г., се е родил синът му – най-успешният ни скиор за всички времена Петър Попангелов. По-късно той ще стане 26 пъти републикански шампион, шест пъти ще бъде втори в състезания за Световната купа и четири пъти ще е на трето място. 

През 1959 г. обаче баща му - Попангелов-старши, също е бил непобедим републикански шампион, класирал се на 15-о място на олимпиадата в Италия през 1958 г. Заедно с това той е и централен нападател на футболния отбор в Самоков. Когато този всенароден любимец с току-що родено бебе печели смайващата сума от над 30 хил. лв. от тотото, публиката изпада в екстаз – това е социалистическата мечта. Един обикновен човек по време на соца, който с много труд и талант воюва за успеха си и накрая привлича и късмета. Много или малко пари са били това? Много трудно би могло да се преизчисли сумата към днешна дата, тъй като страната е преминала през няколко деноминации, но известен ориентир би могъл да е средната месечна заплата.

През 1959 г. тя е била 720 лв. или 8642 лв. годишно. Тоест Попандов е спечелил почти 4 средногодишни заплати. Макар че сега стандартът е съвсем различен, ако направим грубо сравнение със сегашната средна заплата, това би представлявало сума около 115 хил. лв. От друга гледна точка, ако Попангелов правилно е инвестирал тези средства до 1962 г. примерно в имот, те биха могли да му осигурят доста охолен живот. Причината е, че точно тогава правителството обявява деноминация на лева и 100 лв. стават 10 лв. С други думи, ако 30-те хиляди лв. са стояли в банка, те бързо са се стопили до 3 хил.

И макар ски-легендата да не е класически тотомилионер, неговата съдба и тази на семейството му може да се определи като щастлива. След феноменална кариера синът му Петър Попангелов ще се окаже успешен бизнесмен, а баща му ще си отиде от този свят щастлив като най-успелия ни ски-треньор. И макар историята му да настървява много други да правят залози, през следващите години ще се окаже, че късметът е много странен феномен. Нещо подобно на квантовата физика, където всичко може да се случва почти едновременно и охолството върви ръка за ръка с нещастието и мизерията.

С настъпването на демокрацията правилата се променят и джакпотът расте. Първият, който печели 1,5 млн. лв. през 1991 г. и може да се каже, че е първият тотомилионер, е Тодор Бонев. Сумата е космическа за онези времена и човекът започва щедро да черпи, отделя значителни суми за благотворителност, а останалото инвестира в мечтания бизнес - студио за красота и здраве. За съжаление, след шест месеца е принуден да го затвори с обяснението, че е похарчил парите за бизнес, от който нищо не разбира. Но бедите не свършват дотук – той се подлага на операции и е принуден да живее с две изкуствени тазобедрени стави, синът му едва оцелява в катастрофа, а купеният апартамент с печалбата изгаря в пожар.

Пет години по-късно, през 1996 г., на Марин Соколов от село Крън тотото поднася печалба от 2 млн. лв. Човекът раздава стоката от магазина си и инвестира голяма сума във ферма. За съжаление, начинанието не потръгва и той е принуден да започне работа във фирма, за да се прехранва и да се грижи за семейството си.

Емблематична е и историята на продавача на семки Валентин Илиев-Апти, спечелил през 1997 г. 318 млн. неденоминирани лева. Той веднага купува къща, бял мерцедес и златен ролекс, но бодигардовете, които е наел да го пазят, насила му отмъкват част от парите.

Веселият дотогава Апти се поболява и един ден намират тялото му в реката. Мълвата твърди, че е бил изтезаван, за да каже къде е скрил останалата печалба. „Нищо хубаво не видяхме от тия пари, едно златно синджирче не ми купи", казва тогава пред „168 часа" вдовицата му, принудена да живее със 130 лв.

Малко по-различна е историята на Георги Илиев от Трън, който с братовчед си пуска фиш и печелят 1 млн. и 32 хил. лв. Вземат парите и започват щури купони и почерпки – влизат в ресторант и поръчват от всичко по едно. От супите, мезетата, през ракиите, уискитата и т.н. Въобще от всичко, което фигурира в менюто.

Макар че нескончаемите партита не стихват, Илиев тръгва отново на работа, като щедро дава заеми на всички, които му поискат. Купува телевизор, видео, но заради разточителния начин на живот е принуден да продаде апартамента си, което обаче не му пречи да продължи да се радва на живота.

Може би заради всички тези истории повечето тотомилионери през следващите години предпочитат да останат анонимни. От малкото, което се знае за тях, е известно, че инвестират доста по-разумно печалбите си. Някои влагат парите в имоти, други предпочитат да ги заделят за доброто образование на децата си.

Каквото и да се случва с тотомилионерите обаче, манията по игрите никога не отслабва...