В навечерието на светлия християнски празник Рождество, и вярващи и невярващи се сещат за християнската религия и нейния основател. Въпросът дали Исус Христос наистина е съществувал възниква сравнително късно - през 17 век.

Дотогава запазените исторически документи, при това не само християнски, но и езически, красноречиво говорят за човек, действително живял на Земята. Нещо повече, дори според съвременни оценки, той е личността, оказала най-голямо влияние в човешката история.

Не само четиримата евангелисти, но и известни древни историци, като Тацит, Йосиф Флавий, Светоний, Плиний Млади, Целс и др., са оставили свидетелства за живота и делото му, както и за пътя на последователите му.

Географските, археологическите и историко-литературните свидетелства от древния свят също

недвусмислено и категорично подкрепят новозаветния разказ

за абсолютната историческа достоверност на Исусовата личност.

Повечето от географските обекти, посочени в Библията, се установяват лесно днес. Много от тях са засвидетелствани от археологически находки. Пътищата, изминати от Исус, и досега са следвани от цели армии поклонници в Свещената земя.

По съвременни изследвания неговото раждане може да се датира между юни и декември през 5 г. от н.е.

Кога Исус започва да проповядва също може да се определи благодарение на Лука. Евангелистът се старае да ни посочи точното начало на служението на Йоан Кръстител, а следователно и на Христос:

"В петнадесетата година на царуването на Цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея, а Ирод - четвъртовластник в Галилея, и брат му Филип - четвъртовластник в Итурейската и Трахонитската област, и Лисаний - четвъртовластник в Авилиния, при първосвещенството на Анна и Кайафа, Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята" (Лука 3:1-2).

Времето, през което управлява римският император Тиберий, е конкретизирано от древните историци и Лука добавя шест допълнителни уточнения, за да твърди, че годината е 28/29 от н.е. според нашия съвременен календар, за който той не е знаел нищо. Това е необикновена точност за един древен източник.

Различни сведения в Новия завет и други свидетелства посочват, че земното служение на Исус завършва на 3 април 33 година от н.е. Тогава е Неговото разпятие на Голгота. Следователно хронологическите справки за Исус показват, че Той е автентична личност, живяла в конкретно историческо време.

Голямо мнозинство учени - и християни, и нехристияни, потвърждават, че Посланията на Павел всъщност са били написани в средата на първи век от н.е., не по-малко от 40 години след смъртта на Исус. От гледна точка на древните ръкописи това също е

силно доказателство за съществуването на мъж на име Исус в Израел

в началото на първи век.

Но и това явно не е достатъчно за да се убедят най-големите скептици. Затова, въпреки че събитията, описани в евангелията, отговарят на историческия контекст, в тях се споменават реално съществуващи места и личности, а датата на раждането Христос променя летоброенето, в последните столетия съмненията и критиките не престават.

Уникалното е, че, за разлика от която и да е друга личност в историята, на Исус се отказва достоверност въпреки преките доказателства, дадени в евангелията, а и на Библията, доколкото появата на месия е предсказана в Стария завет.

За тях се твърди, че са написани по-късно, и то от пристрастни хора. В същото време, по мнението на критиците, съществуващите исторически сведения у нехристиянски автори са умишлено подправени.

Интересното е че

"научната" критика на Библията тръгва далеч преди развитието на археологията като наука. Особен тласък дават антиклерикалните настроения като следствие най-вече на Френската революция. Именно те водят до съмнения в източниците за живота на Исус.

Така нареченият висш критицизъм на Библията започнал да действа сериозно през 18 и 19 век. През втората половина на 19 век противникът на Библията германецът Юлиус Велхаузен разпространил теорията, че първите шест книги в нея били написани през 5 век пр.н.е., около хиляда години след описаните събития, макар че в тях се съдържа написан по-рано материал. Тази теория е отпечатана и в единайсетото издание на "Енциклопедия Британика", публикувано през 1911 г.

През 19 век се стига и до появата на твърдението, че Исус е митична личност. Тази теза е изведена в най-чист и краен вид от основателите на социализма Фридрих Енгелс и Карл Кауцки, които въобще не се и съмняват, а изобщо отричат съществуването на каквото и да било земно и тленно от християнския Бог.

Опирайки се на "критиката на чистия разум" и на емпиризма, представителите на митологическата школа в религията довеждат до абсурд всички предходни съчинения по темата.

Представителите на митологическата школа изтъкват, че в образа на Спасителя и другите около него са втъкани много от характерните древноизточни черти на култове и вярвания от зурванизма и особено от митраизма и т.н. Изтъкват в подкрепа на тезата си единствено сравнително религиозни доводи и аргументи.

Комунистическата историография използва това в потвърждение на

тезата на Маркс, че "религията е опиум за народите"

и прибързано обявява цялата християнска литература, а и църковната традиция за измислица на заинтересовани и тенденциозни автори.

Постепенно обаче в същото столетие най-големите доказателства за автентичността на библейската история идват точно от науката. Археологическите открития в Близкия изток потвърждават, че много от персонажите в свещеното писание са оставили реални следи в историята.

В Стария завет такива са имената на споменати в Библията различни царе на Асирия, Ниневия, Вавилон, Персия и други околни страни на древната еврейска държава. Има и египетски фараони и израилски и юдейски царе, които не само че присъстват с истинските си имена, а и много други източници свидетелстват за реално случили се исторически събития, описани с тях в Библията.

Съвременната археология е потвърдила конкретни събития и хора

Между тях са победата на Саргон срещу Асот (Исая 20:1), смъртта на Сенахериб (Исая, 37), вавилонският цар Навуходоносор, който воюва против Ерусалим и Юда. Различните владетели, като например Иродианите, също са правилно назовани в Новия завет.

Не липсват и куриози. Например според книгата на пророк Даниил последният владетел във Вавилон преди падането му под властта на персите бил Валтасар. В продължение на дълги години официалната историография смятала това за погрешно, защото учените били сигурни, че последният вавилонски владетел е Набонид.

Но още през 19 век сред развалини, намиращи се в Южен Ирак, били открити няколко малки цилиндъра с клинопис и се установило, че те съдържат молитва за здравето на най-големия син на Набонид, който се казвал Валтасар.

На всичкото отгоре през 20 век е разчетен и нов клинописен документ, от който става ясно, че Валтасар е царувал едновременно с баща си.

След тези удари под пояса срещу неверниците, дошли от самата научна общност, критиците се съсредоточават да доказват, че Старият завет е написан след Новия. По думите им той е нагоден към евангелията, а за достоверност в него са включени и някои действителни исторически събития, останали в народната памет от древността.

Критиците намират основания във факта, че всички съществуващи преписи на Тората по онова време са датирани след новата ера.

Този основен аргумент дълго време властва в атеистичната литература. Особено внимание на него,

с цел да отрече изобщо реалното съществуване на Богочовека, се отдава в марксическата наука Първоначално в Съветския съюз, а след Втората световна война и в сателитните му държави, като България, войнстващият "научен" атеизъм го използва, за да атакува самия фундамент на религията.

Ленин твърди, че идеалистичната философия оставя място винаги на попщината, а Бог няма. Труднообяснимата еуфория от този иначе евентуално тъжен факт на последователите на Маркс, Енгелс и Ленин продължава почти до средата на 20. век. Тогава, през 1947 г., случайно археолози правят едно от най-големите открития в пещерите Кумран край Мъртво море.

Намерени са хиляди ръкописи, чието датиране по безспорен начин доказва, че библейският текст не само е по-стар, а и е бил предаван през вековете с удивителна вярност! Вероятно откриването на свитъците от Мъртво море е едно от най-чудните събития относно верността на библейската археология и Библията.

Сензационно между свитъците е открит и препис на книгата на пророк Исая, датиран първоначално от 2. век преди Христа, който с удивителна точност отговаря на съществуващите по-късни копия.

Дълги години се оспорват и някои от историческите събития, описани успоредно с живота на Исус в евангелията. Едно от тях е преброяването в Римската империя, извършено по време на раждането на Спасителя.

Фактът, че съпрузите или бащите е трябвало да запишат своите семейства, като се върнат в родните си места, се удостоверява от няколко папируса, открити в Египет. Тези документи са били скрити в свещени балсамирани крокодили. Те представляват еврейски свещенически писания и са създадени около времето на събитията от Новия завет.

Между тях има запазена част от надпис относно записването за поголовен данък. Изследователите Гранфел и Хънт съобщават, че това е било първото преброяване по времето на Квириний. Друго писание показва, че Квириний е бил в Сирия два пъти - първо, като военен ръководител по време на размирици и по-късно, като управител на Сирия. Преброяването вероятно е било забавено в Палестина точно заради тези размирици.

Декретите на Август за преброяване на населението, цитирани в началото на разказа от Лука за раждането на Христос, се потвърждават и от един надпис, намерен в Анкара, Турция - Res Gestae ("За постигнатото"). В него римският император с гордост твърди, че три пъти е преброявал своите поданици. Едно от

най-убедителните доказателства, че наистина Христос е живял

в човешки образ

е намерено в началото на 70-те години на 20. век от професор Шломо Пайнс от университета по евреистика в Йерусалим. През 1972 г. ученият доказва, че свидетелството на историка Йосиф Флавий за Исус и неговото възкресение е истинско.

В своите исторически произведения "Юдейски древности" и "За Юдейската война" Йосиф Флавий споменава Исус Христос два пъти. Вторият път е във връзка със случая с Яков, когото историкът определя като "брата на Исус, наричан Христос".

Преди това обаче, когато говори за администрацията на Пилат Понтийски, Йосиф Флавий отделя повече място на Исус: "По това време имаше един мъдър човек, наречен Иисус, и той постъпваше добре; беше известен със своите добродетели. Много хора от юдеите и от други народи бяха негови ученици. Пилат го осъди да бъде разпънат на кръст и да умре.

Но тези, които бяха станали негови ученици, не изоставиха ученичеството си. Те свидетелстваха, че им се е явил три дни, след като е бил разпънат, и че е бил жив. Следователно той вероятно е Месия, за когото пророците предричат чудеса. А християните, наречени така по неговото име, не са изчезнали и до днес."

Векове наред за този текст се е смятало, че е добавен по-късно. Благодарение на проф. Пайнс днес е доказана неговата безспорна оригиналност. През 1972 г. той открива т.нар. Агапиева версия на текста на арабски. Той кръстен на името на египетския епископ Агапий живял през Х век в Египет. Предполага се, че той е разполагал с оригиналния текст на "Юдейски древности", който не е докоснат от ръката на християнски преписвач и така всякакво съмнение върху историческата книга отпада.

В различни периоди крайните отрицатели на религията стигат дотам, че отричат и съществуването на други персонажи от Новия завет. Куриозно, но в това число попадат, както съдникът на Исус-римският прокуратор Пилат Понтийски, така и еврейският първосвещенник Кайафа, който е инициатор на процеса срещу Спасителя.

През 1961 г. обаче

италиански археолози откриват солидно свидетелство за Пилат Понтийски

Намерен е надпис върху строителен камък в Цезарея, пристанище в Самария между Галилея и Юдея, който съдържа част от името и титлата му. През 4 в. сл. Хр., по време на реконструкция на театъра, камъкът е обърнат с надписа навътре и е използван като обикновен строителен материал.

Той е посвещение на публична сграда на император Тиберий (Тиберий Клавдий Нерон 15-37 г. сл.н.е.) и гласи: "Tiberieum Pon tius Pilatus / Praef ectus Iuda eae" Може да се разтълкува по следния начин: "На Тиберий римският император - Пилат Понтийски / префект на Юдея."

През ноември 1990 г. археолозите откриват и костохранителницата на първосвещеника Йосиф Кайафа. Това е единствената археологическа

находка, свързана с тленни останки на действителен библейски персонаж

В костохранителница, в каквато според обичая се поставяли останките на покойника, е изписано името Кайафа, а на една от костите дори има надпис: "Йосиф бар Кайафа" (Йосиф, син на Кайафа" бел. ред.).

Много дебати е имало преди години и около кръстната смърт на основателя на християнството. Заради липсата на запазени артефакти, някои са твърдели дори, че разпъването изобщо не е съществувало като наказание в Римската империя в онези години.

Независимо от факта, че има исторически сведения за хиляди евреи, които са разпънати на кръст от римските войници в периода 1-2 в. сл. н.е., не е имало открит скелет на такъв мъртвец. Причината е, че римляните са хвърляли телата в ями, за да бъдат изядени от зверовете, и по този начин всявали страх сред непрекъснато бунтуващите се юдеи.

През 1986 г. останките на човек, разпънат на кръст, са намерени в гробница в Гиват ха Мивтар, североизточно от Йерусалим. Там са открити пет осуария (урни), единият от които съдържа костите на двама възрастни и едно дете. Останките на единия от възрастните - мъж на около 24-28 години, са със следи от кръстна смърт. Той е умрял през 1 в. сл. н. е., в дясната му пета е открит гвоздей с дължина 11,5 см, а между главата на гвоздея и костта е запазено парче дърво (клин), който не е позволявал тежестта на тялото да доведе до разкъсване на плътта.

Името на загиналия на кръста е Йехоханан (Йоан). Понякога войниците са чупели краката на осъдените, за да ускорят смъртта и съкратят мъките на жертвите. Такъв е бил случаят и с Йехоханан, чиито крака също са били счупени.

Друга находка, която дава достоверна представа за живота по времето на Исус, са останките от рибарска лодка, открити през 1980 г. в крайбрежните води на Галилейското езеро.

Тя най-вероятно е подобна на тази на апостолите Петър и Андрей. Размерите на лодката са 2,5 на 8 метра. Датировката, направена с въглерод 14, показва, че е построена около 40 г. сл. н. е. Интересното е, че формата на плавателния съд дава много добра представа как Исус е имало къде да полегне и да спи, както това е описано в евангелията.

През октомври 2002 г. бе съобщено за друга костница, открита в Израел, върху която има надпис на арамейски: Yaakov bar Yosef akhui di Yeshua - "Яков, син на Йосиф, брат на Исус". Костницата, както и надписът изглеждат автентични и се датират през I в. Трите споменати имена обаче може и да не са свързани с новозаветни личности, тъй като са широко разпространени в онази епоха.

За съжаление съдържанието на костницата е безвъзвратно загубено. Тя е била купена на пазар за антики в Йерусалим, а тленните останки в нея са били изхвърлени. В подкрепа на мнението, че става въпрос за новозаветния Яков, е фактът, че за малкия процент от имената биха важали точно тези роднински връзки и също, че е посочено името на брата, което показва, че то е важно. Ако тези три имена са действително на библейските личности, това означава, че за първи път името на Иисус се явява, изписано на камък от I век.

Съществуват и редица косвени доказателства за историческия Исус. Някои следи от неговото служение откриваме в топографията на Свещената земя. Така например израелтяните и днес наричат мястото, където Лазар е възкресен от мъртвите "Витания", но за мнозинството араби, които живеят там,

името на града е Ел Лазариех, което означава "мястото на Лазар"

Тази промяна в названието е известна още от времето на Евсевий Кесарийски (260-339 г. сл. н.е.)

Но освен археологията, писмените източници и всякакви други доказателства може би най-голямото свидетелство, че Исус е съществувал е фактът, че хиляди християни в първия век от н.е., включително и 12-те апостоли, са били готови да станат мъченици за Исус Христос. Хората биха умрели за нещо, което вярват, че е истина, но никой не би жертвал живота си доброволно, ако знае, че е лъжа.