Смайващи поредици от грешки водят до атентатите срещу Кенеди, Тръмп, Световния търговски център, Пърл Харбър и пробива на „Хамас" в Израел

Известно е, че само този, който не работи, не прави грешки, но историята на специалните служби е наситена не само с екшън сюжети, а и с умопомрачителни недоглеждания и фрапиращи анализи, водещи до грандиозни гафове и катастрофи. Поводът за темата са над 60-те хиляди разсекретени страници и документи, посветени на убийството на президента Джон Кенеди, в които журналистите на „24 часа" се натъкнаха на толкова озадачаващи пропуски, че мнозина с право се питат – възможно ли е наистина да са случайни?

Разследването на вестника по темата продължава, но в него има няколко детайла, които показват, че сякаш никой не си е взел поука от трагични случаи в историята и може би затова те продължават и в наши дни.

Факт е, че убийството на Джон Кенеди е могло да бъде предотвратено, но не е, защото никой в САЩ не е взел на сериозно сигналът от малка България. Разсекретените архиви сочат, че бившият консул на СССР у нас Василев и българската му приятелка Бисера Асенова са имали информация за предстоящото убийство на Кенеди повече от три месеца преди фаталния 22 ноември 1963 г. Нещо повече, американското правителство е било предупредено навреме, и то по официален път чрез посолството в София.

Василев дори е наредил да бъде предадено на американския вицеконсул Блекшир, че Лий Харви Осуалд е убиец, че разполага с оръжие, че се готви да убие президента Кенеди, след което ще бъде ликвидиран самият Осуалд.

Когато чул цялата тази главозамайваща информация, директорът на службата лежерно отговорил, че всеки в САЩ може да има оръжие. Така една прибързана реакция води до фаталния 22 ноември 1963 г., когато всичко се случва по описания сценарий – необезпокояван от никого, Осуалд стреля в Далас по харизматичния президент и 48 часа по-късно е ликвидиран самият Осуалд, за да замлъкне завинаги.

Тази тема повдига много интересни въпроси за работата на специалните служби. И как на пръв поглед невинни пропуски в морето от информация, лоша преценка или слаб анализ на данните могат да доведат до покъртителни и зловещи гафове.

Най-пресният е от лятото на 2024 г., когато по чиста случайност не се повтори абсурдната ситуация с убийството на Кенеди.

На 13 юли United States Secret Service (USSS) пренебрегват в продължение на 27 минути сигнала, че подозрителен човек – в случая Томас Крукс, отдалеч следи със специално устройство кандидата на републиканците за президент Доналд Тръмп.

Щатската полиция предупреждава могъщата USSS в 17,43 ч., но тази информация неизвестно защо не е предадена нито на екипа, който трябва да защити политика, нито на снайперистите.

След което се стига до нещо, което наистина трудно може да се осъзнае – при наличието на подобен сериозен сигнал Крукс необезпокояван прониква в сградата на American Glass Research (AGR), която е оценена като нискорискова. Там без никой да го спре, той стига до място с перфектна видимост към трибуната, където ще говори Доналд Тръмп. Полицаите виждат как се катери към покрива в 17,45 ч., но навременните им сигнали буквално засядат в сложната субординация между различните звена на службите, вместо да доведат до светкавична реакция или да бъдат предадени на USSS. 

И тъй като никой не взема мерки, за да защити кандидата за президент на републиканците, оцеляването му бе определено като чудо. Дали по специфичния звук на свистенето на куршума, или по някаква друга причина, Тръмп по доста необичаен начин внезапно завърта главата си и оловото вместо да се забие в черепа му, го ранява в ухото.

След нелепата ситуация бяха направени много анализи, но изводът бе безпощаден – полицията на терен работи достатъчно бдително, но USSS робува на остарели оценки за заплахите и се нуждае от спешни реформи, за да не допуска подобни грешки. И ако тук всичко се размина с уплаха, то подобна липса на координация и погрешни преценки преди 24 години отнеха живота на 2974 невинни. Атаките срещу кулите на Световния търговски център на 9 ноември 2001 г. са един от най-фрапиращите и грандиозни провали на спецслужбите. До днес е трудно да се осъзнае как в ЦРУ и ФБР са получени 52 различни предупреждения за плановете на „Ал Кайда" и никой не се е задълбочил достатъчно, за да бъдат предотвратени.

По-късно стана ясно, че агент на ФБР с кодово име Феникс е подал сигнал още през юли 2001 г. – в бележка той отбелязва, че терористите може би се обучават в училища за летци в САЩ. За беда, тази толкова конкретна улика потъва в многобройните чекмеджета на бюрократичната машина. Иначе за полицията в различните щати би било елементарно да провери в 20-ината учебни заведения кои от студентите биха могли да са радикализирани от терористите и да ги наблюдава. За съжаление, това съвсем не е единственият пропуск. Месец по-късно в полезрението на ФБР попада Закариас Масауи, който завършва за летец. През август 2001 г. е арестуван, но до днес не е известно защо при наличието на стряскащия сигнал, че се подготвя атака, Бюрото не иска заповед за претърсването и на дома му? Нещо повече, никой не иска и заповед за конфискуване на лаптопа му, съдържащ ценни подробности за заговора за 11 септември. Наглед няколко дребни недоглеждания, които обаче не са единствените.

На свой ред ЦРУ успява да проследи комуникациите на Осама бин Ладен, но когато започва анализът на информацията, че терористите планират отвличане на самолет, тя е оценена като твърде „амбициозна". Тоест нереалистична и затова службите насочват енергията си в абсолютно погрешна посока – следят за всичко, което им звучи реалистично, а такова всъщност няма. 

Затова след опустошителната катастрофа, потопила света в скръб, заключението на разследващата комисия е, че службите имат системни комуникационни сривове, провал на въображението и за капак - междуведомствени съперничества. Резултатът е, че до координиращия орган - Националната агенция за сигурност на САЩ - изобщо не са достигнали сигналите и информацията от ФБР за голямата атака. По-късно се изяснява, че ЦРУ оценява заплахите и следи Бен Ладен още от 90-те, но бюрокрацията и липсата на стратегически анализ се оказват фатални за предотвратяването на дръзката терористична операция.

Американците имат богат опит в натрупването на грешки в подобни ситуации. Аналогичен случай е и бомбардировката над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г., единодушно класифициран като един от най-големите провали на разузнаването на САЩ.

И тук както и при Кулите близнаци грешката не е само една, а злощастна поредица от необясними гафове.

US службите имат информация, че японците подготвят атака, но поради расови и културни съображения е преценено, че Страната на изгряващото слънце няма потенциал да нанесе удари по военна база на Америка. В разузнаването и армията запретват ръкави, започват да чертаят с пергели, пресмятайки наум възможностите на противника, и стигат до странния извод, че най-вероятно ще хвърлят бомби около Филипините. Защо и с каква цел, не е ясно.

Още повече, САЩ вече са прихванали японски дипломатически кодове чрез програмата си „Магия". Благодарение на нея американците установяват, че в шифрованите съобщения на японците се обсъжда нарастващото напрежение и се намеква, че ще има война. Липсва единствено ориентир къде противниците им ще нанесат съкрушителния удар. Третият знак, който американците с лека ръка пренебрегват, е, че седмица преди атаката японският флот внезапно замлъква. Подобно повсеместно радиомълчание винаги е било сигнал, че нещо значимо предстои да се случи, но в Америка отново на никой не му хрумва да повиши бойната готовност.

Паралелно с това US шпионите зад граница докладват, че в японските посолства масово се унищожават документи и че преговорите със САЩ се провалят.

За съжаление, разузнаването, армията и флотът в нито един момент не са споделяли информацията, за да бъде анализирана качествено от специалисти в нейната цялост и успешно да се прогнозират действията на Япония.

Въпреки че всяка служба е разполагала с парченце от пъзела, никой не е реагирал и в резултат на това в базата в Пърл Харбър бойната готовност не е повишена. Нещо повече, самолетите и корабите са „паркирани" един до друг – на групи, което ги прави лесни мишени за бомбардировачите.

На фона на всичко това зенитните оръжия са без боеприпаси, което прави американците напълно безсилни при евентуално въздушно нападение, и точно това се случва. На 7 декември радарна станция на американската армия в Хавай засича, че наближава „голяма формация самолети", но по някаква причина е преценено, че това са щатски бомбардировачи, които се завръщат от мисия.

Останалото е история. Но най-нелепото е, че се повтаря онази военна игра от 1932 г., когато адмирал Хари Ярнел симулира изненадваща атака срещу базата в Пърл Харбър. И понеже тя е смразяващо успешна, е определена като неправдоподобна. Дали именно това не е подсетило японците да изберат този най-невероятен вариант, точно както и „Ал Кайда" със Световния търговски център, трудно може да се каже.

Но както казват в авиацията, необходимо е да се натрупа поредица от грешки и когато те достигнат критичен брой, тогава се стига до катастрофа. Разбира се, няма разузнаване по света, пощадено от гръмовни фалове, дори майсторите в шпионажа – Мосад.

Израелското разузнаване претърпя съкрушителен удар, когато стана ясно, че в периода 2022 - 2023 г. са прехванати комуникации на „Хамас". Съобщенията са прелюбопитни, защото в тях се споменава „обучение за широкомащабно проникване".

За съжаление, анализаторите в Израел преценяват, че всичко това е част от някаква тренировъчна мисия и не му обръщат необходимото внимание. Малко по-късно информатор на Мосад от Газа предоставя чертежи и планове за готвената атака, които отново са оценени като идеи с „ниска вероятност".

„Хамас" деактивира 30 наблюдателни камери по границата с Газа, но не е задействана нито една аларма. Резултатът е печален – над 1200 убити и конфликт, който продължава до днес.

С подобно омаловажаване на заплахите започва и войната на 6 октомври 1973 г. в деня на празника Йом Кипур. Тогава израелското разузнаване пренебрегва струпването на египетски и сирийски войски с тезата, че арабските страни няма да атакуват, докато нямат превъзходство във въздуха. Израел обаче не обръща внимание на сигналите и на смущаващия факт, че съветските войски в спешен порядък се евакуират от района. Още повече че сателитните кадри показват предстоящата подготовка за битка.

Когато арабските държави нападат, загиват хиляди.

С други думи, и в този случай, както и в останалите всичко опира до адекватен анализ на събраната разузнавателна информация и мигновено действие. Проблемът е, че когато започнат оценки, че нещо е „недостоверно" или „малко вероятно", всичко се обърква.