• И у нас скоростта трябва да се намали, но и да се махнат "знаците касички".
• По рисковите пътища - не само гумени колчета, по-скоро бетонна министена

След последните трагедии по родните шосета и предложенията за промяна на Закона за движения по пътищата, много специалисти политици и обикновени хора изказват мнения как да се променят нещата към добро. “24 часа” непрекъснато съветва как да спрем да се убиваме по пътищата, но има ли полза?

С над 30-годишния си журналистически опит и аз съм писал десетки пъти по темата. Но какво от това. Надявам се този път поне някой, от когото зависи, да вземе предвид само няколко неща. Пък може и да излезе нещо.

Мнението ми е, че в България трябва да бъдат приложени директно копирани практиките от добрата стара Европа. Уверявам, ви че мерките, които се предприемат на Стария континент,

не се харесват на повечето шофьори,

но важното е, че в по-голямата си част вършат работа.

Да започнем с максималната скорост по българските магистрали. Предложението е тя да бъде намалена от 140 на 130 км/ч. Предвид състоянието на т.нар. български аутобани и автопарка ни, тя трябва да бъде намалена поне с още 10 км/ч – на 120 км/ч.

Знаете ли защо през лятото на магистрала “Тракия” стават толкова много катастрофи, и то в участъка между София и Пловдив? Според мен най-вече заради баирите около Ихтиман, където

повечето коли

не могат да поддържат скоростта

по равния участък заради напредналата си възраст. Обаче на магистралата се движат и мощни нови джипове, които натискат клетите “таратайки” да карат по нанагорнището с поне 150 км/ч, а те не могат. Следва присветване с фаровете, суматоха и често катастрофи. Когато максималната скорост бъде намалена драстично, тези пътни ситуации би трябвало да намалеят.

По-ниската максимална скорост автоматично води до по-малко възможности за инциденти, по-спокойно шофиране, да не говорим за икономията на гориво.

Мнозина ще възразят срещу моята теза, казвайки как в Германия по аутобаните няма ограничение на скоростта. Да, така е.

Но има едно голямо НО. Съвсем наскоро прекосих половината страна и се уверих с очите си, че участъците без ограничение са не повече от 30-ина процента - в другите ограниченията  варират между 100 и 130 км/ч. Но дори и там, където е разрешено да се кара, колкото ви стиска и душата ви иска,

90% от шофьорите се движат с не повече от 130 км/ч

Защо? Ами по-безопасно е, не се напрягат с потни длани на волана, а и разходът на гориво не скача до небето.

За да има ефект от намаляването на скоростта до разумни граници и в града (където трябва да е между 30 и 50 км/ч) обаче, у нас трябва да бъдат премахнати поне половината пътни знаци, които в повечето случаи са сложени или на нелогично място, или пък за да се осигури т.нар. хранилка на пътните полицаи. За какво става дума? Ами за нелогично поставени и ненужни ограничения на широки пътища, на които са заложени триноги за запълване на “дупките в бюджета”.

Ако стане това, ще има и разбиране от страна на шофьорите и няма да има озлобление към органите на властта.

Много се дискутира и поставянето на колчета по рисковите пътища като Кресненското дефиле. Не само че трябва да се поставят на всички рискови участъци, но и да се отделят платната дори и с бетонна министена, а не с гумени колчета. Важното е да се запазят човешки животи, а не да стигнете от точка А до точка Б с 15-ина минути по-бързо.