Забелязах го на спирката.

Изглеждаше вехт и износен като якето си.

Не му знам името, но го познавам отдавна.

Още в края на 90-те го засичах в транспорта.

Мъкнеше гигантска торба и викаше с пресипнал глас:

Един лев гъби. Гъби един лев. Моляяяя.

Хората извръщаха глава.

Изглеждаше див и целеустремен.

Никой никога не видях да купи гъба от него.

Нито чорапи, четки или каквито там още артикули предлагаше неуморно.

После години наред не го откривах.

Доста гъби смених оттогава.

Неведнъж си спомнях за него,

напоследък спрях да го мисля изобщо.

Докато днес не го срещнах отново.

Остарял, но определено той.

Зарадвах се, без да знам защо.

Разменихме поглед.

Кимнах.

Два лева панера - отвърна ми той.

От Фейсбук.