Нападението над СССР, разделянето на Корея, Кубинската криза и идването на аятоласите на власт в Иран до голяма степен се случват заради подценяване на сведенията от шпионските централи

Разузнаването е изкуство, в което е необходим перфектен баланс между събраната информация и прогнозите на базата на анализа й. Но когато този баланс се наруши, последствията могат да бъдат катастрофални - от милиони жертви до радикални промени в глобалния ред.

И наистина историята познава случаи, в които разузнавателни служби, въпреки достъпа си до чувствителни данни, не успяват да предотвратят съдбоносни събития.

Класическият пример е 22 юни 1941 г., когато нацистка Германия започва операция "Барбароса" - най-голямото военно нахлуване в историята, насочено срещу Съветския съюз. В рамките на седмици германските сили завладяват огромни територии, а съветските загуби наброяват милиони. Но в случая не става дума за някакъв триумф на германската стратегия, а

по-скоро за провал

на съветското разузнаване,

или по-точно на Йосиф Сталин, който пренебрегва многобройните предупреждения.

Според историците, в този знаменателен пример вината не е на разузнавачите, а в самата същност на тоталитарната държава, каквато в онези години се явява СССР. Съветските разузнавателни служби, включително НКВД, разполагат с изобилие от сигнали за предстоящото нападение. Още през пролетта на 1941 г. агенти като Рихард Зорге, базиран в Токио, изпращат подробни доклади за плановете на Хитлер, включително и точната дата на нападението. Британското разузнаване, чрез дешифрирането на германските съобщения от "Енигма", също предупреждава Москва. Дори германски дезертьори, преминали границата, сигнализират за концентрацията на войски.

Александър Пеев, известен с псевдонима "Боевой", е български адвокат, комунист и разузнавач, който играе важна роля в предоставянето на ценна информация на Съветския съюз преди и по време на Втората световна война. Той също

прави усилия

да предупреди СССР

за предстоящото германско нападение, което кулминира с операция "Барбароса" на 22 юни 1941 г.

Пеев започва да работи за съветското разузнаване след посещение в СССР през 1939 г., когато е вербуван от Станке Димитров (Марек), български комунист и деец на Коминтерна. След завръщането си в България Пеев сформира нелегална разузнавателна група в София. Те събират информация за действията и плановете на германските войски, намиращи се на българска територия или преминаващи през нея.

Предупрежденията на Пеев за германското нападение са резултат от систематично събиране на разузнавателни данни. Като адвокат и обществена фигура той има достъп до определени кръгове, което му позволява да научава за военните приготовления на Германия и нейните съюзници в региона. Неговата група успява да установи нелегална радиовръзка с Москва, чрез която предава събраните сведения. Една от ключовите фигури в тази операция е радистът Емил Попов, който поддържа комуникацията с центъра на съветското разузнаване. Информацията, която Пеев изпраща, включва данни за движението на германски войски, тяхната концентрация в Източна Европа и планове за настъпление срещу СССР.

Благодарение на това Пеев предупреждава за германските военни приготовления в България и Румъния, които са част от подготовката за "Барбароса". Той предоставя сведения за разполагането на германски части, логистични операции и намеренията на нацисткото командване, които сочат предстояща инвазия. Тези данни са предавани през 1940 и началото на 1941 г., когато напрежението между Германия и СССР нараства. Въпреки това Сталин отхвърля тези сигнали като провокации или дезинформация, вярвайки, че Хитлер няма да рискува война на два фронта след пакта "Молотов - Рибентроп" от 1939 г.

Именно заради това съветският лидер остава скептичен към съобщенията за предстоящо германско нападение, смятайки ги за пресилени или за

провокативна

дезинформация

В резултат съветската армия е неподготвена, а първите дни на войната се превърнаха в кървава катастрофа, от която СССР се възстановява с години. Историците оценяват, че този пропуск едва не срива съветската държава и й струва най-малко 27 милиона жертви.

Но и в демократичните държави гафовете на разузнаването

имат драматични последици

ЦРУ, тази най-мощна шпионска организация, също има своите провали, довели до многобройни жертви. През октомври 1950 г., по време на Корейската война, силите на ООН, предвождани от САЩ, напредват стремително към река Ялу, границата между Северна Корея и Китай, уверени, че войната е почти спечелена след успешното контранастъпление при Инчон. Внезапно над 300 000 китайски войници, изпратени от Мао Дзъдун, пресичат границата и отблъскват силите на ООН в една от най-тежките битки на конфликта. И досега не е ясно точно колко са жертвите, причинени от този сериозен пропуск, но те се изчисляват в милиони - между 1,5 и 3,8 млн. за Северна Корея и Китай, и около 900 000 войници на НАТО губят живота си в тази война. Освен това този обрат удължава войната с години и завършва с нестабилно примирие, което продължава и днес.      

Американското разузнаване е разполагало с предупреждения - разузнавателни доклади и показания от пленени севернокорейски войници, - сочещи, че Китай подготвя интервенция, ако силите на ООН приближат границата му. Генерал Дъглас Макартър обаче, подкрепен от разузнавателни оценки, смята, че Пекин няма да рискува мащабна война срещу САЩ. Това надценяване на собствената сила и подценяване на китайската решимост води до катастрофална изненада. Липсата на координация между разузнаването и военните лидери, както и политическият натиск за бърза победа заслепяват Вашингтон за очевидните рискове.

Кубинската ракетна криза през октомври 1962 г. е известна като момент, в който

светът е бил на ръба

на ядрена война,

но малко се говори за разузнавателния провал, който я предшества. ЦРУ не успява своевременно да открие разполагането на съветски балистични ракети в Куба, въпреки че те са транспортирани и инсталирани под носа на американското разузнаване.

През лятото на 1962 г. има индикации - кубински бежанци и агенти на терен съобщават за необичайна съветска активност, включително пристигането на военни кораби и строеж на площадки. Въпреки това ЦРУ и администрацията на Кенеди първоначално отхвърлят идеята, че СССР ще рискува да разположи ядрени оръжия толкова близо до САЩ, смятайки я за прекалено провокативна. Едва на 14 октомври, когато разузнавателен самолет U-2 прави снимки на ракетните установки, истината излиза наяве.

Този пропуск не доведе до война, но увеличи напрежението и намали времето за дипломатически реакции. Той разкри слабости в американското въздушно наблюдение и анализа на разузнавателни данни, което накара САЩ да инвестират сериозно в спътникови технологии след кризата.

Иранската революция от 1979 г., която свали шаха Мохамед Реза Пахлави и установи ислямската република на аятолах Хомейни, е друг пример за разузнавателен провал с дългосрочни последици. САЩ, които

подкрепяха шаха като

ключов съюзник

в Близкия изток, бяха напълно неподготвени за скоростта и мащаба на въстанието срещу правителството му.

ЦРУ, разполагащо с агенти в Иран и следящо отблизо региона, не успява да оцени дълбочината на общественото недоволство срещу монарха. Доклади от 1978 г. описват протестите като "управляеми" и предсказват, че режимът ще оцелее с репресии и реформи. Разузнаването подценява влиянието на Хомейни, когото смята за маргинална фигура, както и религиозния подем сред населението. А също и предоверяването на разузнавателните служби на шаха (САВАК) подведе американците за реалните настроения.

Когато шахът бяга през януари 1979 г., а Хомейни поема властта, САЩ губят ключов съюзник, а регионът се дестабилизира. Последвалото заложническо нападение над американското посолство и десетилетията на напрежение с Иран са пряко следствие от този пропуск. Но политическите пристрастия и липсата на културно разбиране подвеждат най-мощната разузнавателна агенция и в друг знаков случай.

През май 1998 г. Индия провежда серия от подземни ядрени опити, известни като операция "Шакти", с които шокира света и особено американското разузнаване. ЦРУ

не успява да предвиди

тези събития,

а тогавашният председател на Сенатската комисия по разузнаване Ричард Шелби ги нарича "колосален провал". САЩ, които следят ядрената програма на Индия от десетилетия, се оказват неподготвени.

Има и индикации - спътникови снимки показват подготовка на тестовия полигон в Раджастан часове преди взривовете, но анализаторите не са на смяна, когато данните пристигат, и ги виждат едва след събитието. Освен това американските разузнавачи подценяват решимостта на Индия да демонстрира ядрена сила, смятайки, че политическият и икономически натиск ще я възпре. Този пропуск има глобални последици - Пакистан отвръща със собствени тестове седмици по-късно, ескалирайки напрежението в Южна Азия. САЩ е трябвало да преосмислят подхода си към ядреното наблюдение, но провалът подчерта уязвимостта дори на най-модерните разузнавателни системи пред човешки грешки и предубеждения.

Тези провали показват, че разузнаването не е само събиране на данни, а умение да се разчете тяхното значение. Предубеждения, лоша координация и неверие в "немислимото" често са виновниците.

И все пак те показват и нещо друго - разузнавателните провали често не са резултат от липса на информация, а от неспособност да се действа адекватно спрямо нея. По този начин те напомнят, че дори в ерата на технологиите човешкият фактор остава решаващ - и понякога фатален.