В общественото мнение битува една твърде скромна представа за евнусите в древността, която ги представя като безобидни кастрати, пазители на харемите на царете.

Така е, що се отнася до османските владетели. Но още преди хилядолетия в Китай само кастратите обслужвали императора и произвеждали всичко, до което той се докосвал. През XV век, докато в Италия процъфтявал Ренесансът, китайските евнуси, макар и неграмотни, изместили тотално чиновниците мандарини от управлението - оглавили армията, флота, дипломацията, събирали данъците и наказвали престъпниците.

Векове преди да "завземат" Поднебесната империя кастрираните мъже извоювали ключова роля и в Асирийското царство, като с внушения и интриги възкачвали и сваляли от трона владетелите. Точно от тях се повлияли и в Източната римска империя в Константинопол, където евнусите бележат разцвет след Константин Велики. Причината за това е проста. Животът на римските императори е бил кратък и често с фатален край - убити са 33-ма от общо 77. Затова те се обграждали от евнуси, които нямало как да продължат рода си и да управляват. Безобидните "безбради", както ги наричали, се възползвали от властта - манипулирали владетелите и вземали подкупи. Някои кастрати станали дори папи. Просперитетът на евнусите предизвикал мнозина да кастрират децата си, за да им отворят път към двореца. Други скопявали робите си, за да ги продадат 3 пъти по-скъпо. Евнусите били силно дефицитна стока. Шокиращи сведения сочат, че от 90 оперирани оживявали едва трима. Но стремежът към пари и власт бил толкова силен, че в залеза на Константинопол там имало над 20 000 евнуси.

Един от малкото императори, които им се противопоставят, включително и със смъртни присъди, е Юлиан II. Племенникът на Константин Велики, известен като Апостат (Отстъпника), е донякъде незаслужено заклеймен като последния езически император, отхвърлил християнството. Това не отговаря съвсем на истината, защото той не преследва християните, а само им забранява да унищожават културните, философските и научните достижения на Античността. Юлиан Апостат е философ, интелектуалец и писател. Той е бил привърженик на неоплатонизма 1200 г. преди култа към Платон по време на златния Ренесанс. В света на нумизматиката Юлиан Апостат е известен с една от най-скъпите, познати на човечеството, монети - медальон. Тя има прелюбопитна история, свързана с убития иманяр Желязко Демирев - Императора, който по времето на соца е принуден от службите да я дари на НИМ. Днес на международни аукциони често се намират златни солиди на Юлиан Апостат. Но те са сечени в Антиохия или Сирмиум с диаметър 20 - 22 мм и тегло от 4,5 г. Медальонът, откупен от Желязко Императора, е единствен по рода си, изсечен в Солун с диаметър 25 мм и тежък 6,7 г, за да бъде раздаван като награда.

Точно на златна монета с лика на Юлиан Апостат, с характерната перлена диадема на главата, се натъкват митничари на ГКПП Връшка чука, докато очакват да открият наркотици в ТИР преди 18 г. Но какво много по-ценно от римския солид откриват вътре, ще Ви разкажем в този брой.

Темите в брой 3:

Как да спрем старостта?

Кои бяха най-героичните моменти на космическите каръци-герои Суни Уилямс и Бъч Уилмор?

Как Ловецът на тъмна енергия проф. Хенк Хукстра прониква в най-големите тайни на Вселената?

Как учените преоткриват кръговрата в природата, изучавайки живота на дивите животни и насекомите

Как в мръсна чанта в ТИР на Връшка чута бяха открити безценни солници без аналог?

Коя е Мария Анна - по-добрият Моцарт?

Каква е истината и митовете за египетските мумии?

Каква е историята на дамата, устояла на Бащата на манипулацията?