Исус влиза на магаре в Йерусалим, сбъдвайки пророчествата в Стария завет за появата на Месия. Той е заобиколен от тълпа, която вика "Осанна". На другия ден гони търговците от Храма - сърцето на еврейската религия.

Водачите на еврейския елит осъзнават, че Исус заплашва властта им. Също и римляните, които се страхуват, че младият мъж притежава силата да поведе бунта срещу Рим.

Така Исус е хванат в Гетсиманската градина, съден от Каяфа и после от римския наместник Пилат Понтийски. Той е изпратен да умре на кръста.

Няма друг процес и екзекуция с такова огромно значение за човешката история като тези на Исус Христос в окупирания от римляните Йерусалим преди повече от 2000 години.

Но наистина ли става дума за екзекуция? И кой е отговорен?

Всеки от участниците има мотиви, включително и самият Христос, изтъква Би Би Си.

Защо Каяфа иска Исус да умре

Каяфа е един от най-влиятелните големци в Йерусалим. Изкарва 18 г. като първосвещеник на Храма, докато повечето от останалите са служили едва 4 г. Успява да изгради здрав съюз с римските окупатори.

Каяфа има сериозни мотиви да иска отстраняването на Христос. Той застрашава авторитета му. Първосвещеникът не би могъл да позволи някой новоизлюпен проповедник да е заплаха за влиянието му, особено във времето на Пасхата, когато в Йерусалим се стичат 2,5 млн. вярващи.

Исус застрашава и отношенията му с Рим. Силата на Каяфа е в Синедриона - върховния еврейски съвет, който контролира гражданските и религиозните закони. Той има 71 членове и Каяфа е негов председател. Работата е тежка, но и възнаграждението е добро. Съвременните археолози откриха, че Каяфа е живеел в завиден разкош.

Но Синедрионът управлявал единствено защото римляните разрешавали това, като в замяна изисквали обществото да бъде държано под контрол. Самият Каяфа е бил римско назначение, така че трябвало да се подмазва на Пилат, за да остане на власт и да запази луксозния си начин на живот.

Христос застрашавал и приходите на Храма, чиито служители печелели здраво от опрощаването на греховете. Археолози са открили 150 ритуални бани около светилището, които евреите използвали за пречистване преди богослужение. Всеки пристигнал в Йерусалим за Пасхата бил смятан за ритуално нечист и трябвало да се пречисти в баните. Свещениците контролирали процеса срещу заплащане.

Христос обаче смятал това за безсмислено. Той проповядвал, че Царството божие е достъпно за всеки и не е нужно да се изпълняват тези ритуали, а още по-малко да се плаща за това. Лоша идея за блюстителите от Храма. Да кажеш на хората, че са ограбвани, е пряк път към бунта.

Но имало и по-лошо. Исус обвинява сарафите и продавачите на жертвени животни в кожодерство и че са превърнали Храма във вертеп. Той се опълчва срещу действащия религиозен апарат пред тълпата без капка страх от Каяфа и служителите му.

Ясно е, че в тази ситуация първосвещеникът трябвало да направи нещо, за да покаже, че все още той е господарят. Решава, че Исус трябва да бъде спрян, и свиква главните свещеници. Според Евангелието на Матей Каяфа им казва, че Христос трябва да бъде убит.

Извън личните си мотиви обаче Каяфа е имал и основания, на които не би могло да се възрази. Христос е предизвикал брожение в Йерусалим. Той застрашил гражданския мир във време, когато огромна и опасна тълпа, пристигнала за Пасхата, е изпълнила града. Било е резонно да бъде арестуван.

Но оттук нататък Каяфа минава от грешната страна на закона. Той манипулира съда и поема несъвместимите роли едновременно на върховен съдник и прокурор. Процесът нарушава и много от установените по онова време правила. Провежда се през нощта, а еврейските съдилища заседават денем. Състои се на празник, което също не е допустимо. И е бил в къщата на Каяфа, вместо да е в залата на съвета.

Делото не се развива добре за Каяфа. Той трябва да докаже, че Христос е заплашил да разруши Храма, което би било равнозначно на предателство и оскърбление срещу Бога. Но тези обвинения падат, защото свидетелите не ги потвърждават.

Тогава Каяфа решава да обвини Христос в богохулство. "Ти ли си Синът божи? Ти ли си Месията?", пита той. Евангелията варират в това отношение, но евангелистът Матей посочва, че подсъдимият е казал "да".

Това е достатъчно за смъртна присъда. Има обаче един проблем. Съдът няма правомощията да екзекутира. И тук в историята се намесват римляните.

Защо Пилат иска Исус да умре

Та нали той го смята за невинен? Пилат е управник на Юдея, провинция на Римската империя. На негово разположение са 6000 войници и още 30 000 на повикване в Сирия. На практика има абсолютна власт, включително върху живота и смъртта.

Библията представя римския прокуратор като нерешителен човек, който не иска да убие Христос, но го прави заради политически натиск.

Някои историци не са съгласни с тази версия. Филон Александрийски смята Пилат за пресметлив, жесток и брутален. Бил известен с това, че екзекутира затворници дори без съд.

Пилат иска на всяка цена да запази мира в провинцията, тъй като кариерата му зависи от това дали я управлява ефикасно и без сътресения. Религиозните авторитети, чието сътрудничество му е необходимо, за да опази спокойния си живот, искат от него да екзекутира Христос, а гневната тълпа жадува за кръвта на месията. Да го пусне, би могло да означава загуба на контрол над града, а може би и над провинцията. Така Пилат жертва Христос, за да опази властта на Рим и собствената си кариера.

Римляните били неспособни да управляват без голяма шпионска мрежа, така че Пилат е знаел всичко за учението на Христос и за начина, по който той печели последователи. Но вероятно не е бил подготвен за проблема, който му създава Каяфа, като му довежда Исус.

Отделно от присъдата за богохулство Каяфа твърди, че Христос е виновен и за причиняване на размирици. Мислел се или последователите му го мислели за Юдейски цар. Това е страшно престъпление срещу Рим и Пилат трябва да се справи с този проблем, все едно дали му се иска, или не.

Из Йерусалим тръгват слухове, тълпите започват да роптаят, някои вероятно са организирани от властите в Храма. А точно това надяващият се на мирна Пасха римски управник не желае. Но според докладите, които получава Пилат, е повече от ясно, че Христос не е водач на въоръжено въстание. Срещу него просто няма улики. "Този човек е невинен", казва наместникът.

Недоволна от решението, тълпата започва да настоява Христос да бъде разпнат. Пилат е изправен пред дилемата - или да предизвика бунт, или да убие невинен. Той търси изход. И тъй като по време на Пасхата има амнистия, предлага на тълпата да избере кой да бъде помилван - Исус или осъденият за убийство Варава. Тълпата избира разбойникът да бъде пуснат. Така Пилат остава без избор, но прави последен опит да спаси репутацията си. Той символично измива ръцете си пред тълпата.

Защо Исус иска смъртта си

Мнозина експерти са на мнение, че повече от всеки друг Исус сам е отговорен за смъртта си. Има достатъчно доказателства, че всичко, което прави, е планирано и че е бил наясно за последиците.

Исус вярва, че има божествена мисия и всичките му действия водят към нейното осществяване.

В навечерието на Страстната седмица той обмислено претворява в дело старозаветното пророчество за истинския Юдейски цар, за Месията, изпратен от Бога, за да стане спасител. Само по себе си обаче това не е достатъчно, за да бъде убит.

Но когато започва атака не само срещу търговците в Храма, но и символична атака срещу самия Храм, нещата стават сериозни. Той посяга на цялата религиозна култура на своето време и знае какви могат да са последиците. Наясно е какво означава да прокламираш появата на ново Божие царство.

Исус е знаел, че няма да мине много време, преди властите да предприемат действия срещу него и е предполагал, че присъдата ще е смърт. Той е имал достатъчно време да напусне Йерусалим и да се скрие. Но вместо това продължил да се излага директно на опасността. Остава в града, за да празнува Пасха с последователите си.

По време на Тайната вечеря предрича смъртта си. "И когато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, преломи го и раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е моята кръв." В едно от евангелията той казва на Юда да направи каквото трябва да направи и да го направи бързо.

Епизодът преди ареста му в Гетсиманската градина съдържа и медицинско доказателство, че Исус е знаел какво ще се случи. Там той е обхванат от съмнение дали смъртта е наистина това, което Бог иска от него. Моли да го отмине горчивата чаша на страданието. Според евангелиста Лука в този момент от него избиват кървави капки пот.

Лекарите познават това явление, което е израз на огромен стрес. Терминът е хематохидроза. Изследователи тълкуват това като знак, че Исус е знаел, че го очакват мъчения и агония.

Виновен ли е за смъртта си? Не точно в общоприетия смисъл. Той следва призванието си, без значение дали то ще го доведе до гибел. И векове наред всички християни се прекланят пред избора му.