Могат да се използва за измами и създаване на фалшиво съдържание, тврди експертът в интервю за "24 часа"

Явор Колев е международен експерт по киберсигурност и противодействие на киберпрестъпността, с близо 30-годишен опит в борбата с организираната и високотехнологичната престъпност. Създател на структурите за противодействие на киберпрестъпността у нас. Близо 15 години е техен ръководител както в МВР, така и в ДАНС. От 2019 г. е национален координатор по киберсигурността и секретар на Съвета по киберсигурност при Министерския съвет на Република България. Притежава множество специализации в областта на киберпрестъпността, електронните доказателства и международното сътрудничество в областта на правоохраната. Автор е на методологии за разследване на престъпления срещу авторските права в сферата на телекомуникациите и софтуерното пиратство, както и за преследване на извършителите на киберпрестъпления.

- Г-н Колев, понякога дори и най-големите капацитети в областта на киберпрестъпленията могат да станат тяхна жертва. На вас това случвало ли ви се е?

- Слава богу, не съм бил жертва на кибертормоз. Може би това се дължи на факта, че повече от 30 години работя в правоохранителните органи и съм първият полицай в България, разследвал киберпрестъпления. Името ми е познато в обществото, а някои от операциите, които съм ръководил, са добили публичност. Това вероятно кара и самите престъпници да избягват да се насочват към мен. Спомням си обаче един случай отпреди десетина години. Едно 14-годишно момче от гимназия по електроника в Ямбол беше използвало чешка анонимизираща платформа, за да изпраща заплашителни имейли до учителите си от мое име. Установихме бързо кой е и с майка му предприехме нужните мерки за превъзпитание. Всеки може да стане жертва на киберпрестъпление. Дори мои близки са били обект на подобни атаки. В нашето семейство темата за онлайн безопасността е често обсъждана. Говорил съм по нея както с децата ми, когато бяха малки, така и с внучките ми - едната е на 3, другата на 11 години. Малката вече използва платформи като YouTube и е изключително важно да наблюдаваме съдържанието, до което има достъп. А 11-годишната създава профили в TikTok и Instagram. Не съм привърженик на забраните, когато става дума за интернет. Дъщеря ми в началото се опита да ограничи достъпа на дъщеря си до социалните мрежи, но я посъветвах вместо това да създадат профил заедно и да използват всички налични инструменти за защита и ограничаване на достъпа. Сега внучката ми използва платформите, за да показва таланта си - тя пее във фолклорна група. Вярвам, че когато човек има постижения - било в науката, изкуството или спорта - е естествено да иска да ги сподели.

- Платформите, за които споменахте, може би са сред инструментите, които използват трафикантите на хора и особено на деца. Как се случва това?

- Преди да стигнем до трафикантите, трябва да говорим за сексуалните хищници и насилници. Те създават фалшиви профили в интернет - често на деца между 8 и 16 години - и чрез тях печелят доверие. Те са много умели манипулатори, владеят техники от психологията, макар че моите приятели психолози не обичат да ги наричам така. Всичко започва с невинни разговори, изпращане на снимки. После комуникацията се премества в чат платформи като Telegram, Skype или WhatsApp. Там детето е убеждавано, че няма нищо лошо в това да изпрати по-откровена снимка. Бомбардират го със сексуално съдържание, докато бариерите му не паднат. Така започва изнудването за още снимки и видео. Крайната цел е среща в реалния свят и сексуална злоупотреба. Оттам вече стигаме до трафикантите. Случаите с деца са рядкост, но, за съжаление, има повече при тийнейджърките. България е сред страните, които са източници на незаконна сексуална търговия. Момичета с нисък социален статус често стават жертва на сводници от същия етнос, които ги манипулират, че са влюбени в тях или че ще им осигурят добре платена работа в чужбина. В интернет по-рядко се вербуват директно. По-често се използват “кастинги” за фотомодели, които подмамват деца да изпращат снимки. Следва същият сценарий - изнудване, докато не се постигне контакт и среща офлайн.

- Могат ли онлайн игрите също да се използват като инструмент?

- Определено. Игровите платформи често се възприемат като "безопасно пространство", но не са такива. В една българска платформа, насочена към деца между 7 и 11 години, задържахме сексуален насилник с четири профила - два на момичета, два на момчета - и 960 “приятели”, всички деца. Беше уговорил среща с 9-годишно момиче в градинка и за щастие, успяхме да го задържим навреме. Такива насилници често са добри в самите игри - показват трикове, пращат подаръци, печелят доверие. Родителите трябва да са нащрек, дори когато детето изглежда “само си играе” - защото в много от тези игри има чатове, в които може да се крие опасност.

- Каква е разликата между фалшиво и манипулирано съдържание?

- Фалшивата новина съдържа напълно измислена информация. Обикновено е гръмка и абсурдна. Добре е винаги да проверяваме източника. Съществуват платформи за проверка на фактите. Манипулативната новина, от друга страна, съдържа истински факти, но представени така, че да внушат определено послание. Това я прави по-опасна, защото звучи правдоподобно.

- Какво представлява технологията deepfake и с какво се различава от традиционната манипулация на изображения?

- Deepfake клиповете се създават с помощта на изкуствен интелект. Те използват налични видео- и аудиоматериали на известни личности, за да ги "накарат" да казват или правят неща, които никога не са казвали или правили. Обикновено се използват за измами или злоупотреби, включително рекламиране на фалшиви продукти. Възрастните хора често се подвеждат по такива видеа, особено когато са свързани със здравословни проблеми.

- Какво могат да направят жертвите на deepfake?

- Съществуват технологии за засичане на deepfake, но рядко се използват, защото хората често вярват на видеото, което виждат. Изкуственият интелект вече се използва и при телефонни измами.

- Това звучи като още една причина родителите да не публикуват клипове на децата си в социалните мрежи.

- Точно така. Ако създават профил на детето, трябва да използват всички възможности за ограничаване на достъпа. Същото важи и за възрастните. Лични снимки и видеа могат да бъдат използвани за създаване на фалшиво съдържание и измами.

- Кой е най-разпространеният вид кибертормоз?

- Сексуалното изнудване - както при деца, така и при възрастни. Започва в социалните мрежи, често с желанието да бъдат харесвани, да трупат последователи. Това ги прави уязвими за хищници, които ги манипулират да споделят интимно съдържание, а след това ги изнудват.

- Как родителят може да разпознае, че детето му е жертва на кибертормоз?

- Промяна в поведението е основен индикатор - детето става затворено, крие комуникацията си, става раздразнително. Може да започне да носи скъпи дрехи, да има повече пари, нови устройства. Това са сигнали за контакт с неподходящи хора. Много родители не обръщат достатъчно внимание. Трябва редовно да разговаряме с децата си, да следим какво правят в интернет, какви профили имат, с кого комуникират. Забраните не помагат - водят до скриване и отчуждение. От ранна възраст трябва да им обясняваме какви са рисковете, как действат сексуалните хищници. Медиите, както и подкасти като вашия - "TRENDY дигиталНО без тормоз" - играят важна роля в информирането на родителите и обществото.

“TRENDY дигиталНО без тормоз” се изпълнява от фондация "Евроскок" с финансовата подкрепа на Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10 А от Закона за Хазарта (2023 г.-2025 г.) към Министерството на младежта и спорта / Договор № 25-00-77/25.11.2024. Изготвеното съдържание е отговорност на бенефициерa!