Религиозното образование у нас: Бог, цар, народ - по руски калъп
Един от - на пръв поглед - парадоксите е в широко разпространената путиномания, която сега прераства в тръмпомания сред нашите ИТ експерти. Прави ми впечатление колко активно и подигравателно реагират на моите постове за днешната Тръмп-реалност в САЩ доста хора от този сектор.
А някои като мен се надяваха те да бъдат в челото на технологичния, т.е прогресивния авангард на нашето общество. Че дори някои си представяха, че щом 2-3 фирми са били спонсори на антикорупционните партии, то и заетите в сектора са с такива нагласи.
Всъщност, дадох си сметка, че точно тези хора в много малка степен - най-вече поради възрастта си - имат чувствителност към антидемократичните практики на авторитаризма и нещастията, които следват за държавата. Едва ли имат и някаква представа от хуманитарните науки. Камо ли са образовани да бъдат граждани в демокрация, че да имат нюх за опасностите за нея. Просто са продукти на индустриалното образование на 20 век.
Вероятно за много от тях Мъск е герой и всичко, което прави е правилно. Предполагам, че и много малко от тях си дават сметка, че точно Изкуственият интелект на Силициевата долина ще ги направи точно тях безработни с нужда да си сменят професията.
Разбира се, не всички - но са преобладаващ брой. Все пак съм бил директор на ИТ фирма от Силициевата долина и имам представа за манталитета на тези експерти - с иначе безспорен принос за нашата икономика.
Но си мисля колко е важно гражданското образование - което в момента отстъпва на религиозното. Не че от последното няма нужда - но съм сигурен, че ще бъде използвано за пропаганда на авторитаризъм - Бог, цар, народ - по руски калъп. И няма кой да научи децата на историята на деспотизма, на механизмите на диктатурата и как да й се противопоставим.
И така, държавата продължава да ражда поданици, а не граждани. С благоговение пред силната ръка на Путин. Или на Тръмп, подкрепяна от Мъск.