Естествено е не само широката общественост, но и много общинари да не разбират ключов елемент в ролята и функциите на Главния архитект. Това не е някакъв вдъхновен творец, който с размах чертае бъдещето и силуетите на града. Това преди всичко е много добър администратор, който полага усилия идеите, които политическото и експертното ръководство на града имат, да бъдат осъществявани съобразно съществуващите закони.

Когато се налага - търси път за промяна на законодателството. Т.е. Главният архитект на първо място е администратор, а не творец. После той е градоустройственик и много добър строителен надзор. Малцина си дават сметка, че Общият устройствен план на София е ЗАКОН, който нито кмета, нито общинските чиновници могат да променят. Той е приет в Народното събрание и може да бъде променян само там. Т.е. бъдещият Главен архитект на София ще трябва дълго време да се занимава с това да събере всички законодателни идеи за промяна на Общия устройствен план и да види кои от тях са осъществими, в синхрон с останалите закони - ЗУТ, ЗМСМА, ред специални закони, свързани със здравеопазването, образованието, екологията и т.н.

На второ място Главният архитект администрира пътя, по който смели идеи, дошли от ръководството на града, от СОС и от гражданския сектор, могат да се осъществят.

Всички проблеми с непълноценното използване на Витоша се нуждаят не само от смели решения, но и от прецизна експертна и законодателна работа. Същото е с решаването на транспортната схема на града - натрупаните с годините проблеми няма да се решат с творчески порив, а със общите усилия на държава и община - най-вече в създаването на нови подходящи норми. Градът не е бил създаден за два милиони жители и един милион превозни средства! Например да се изместят администрациите на правителството от центъра не е проблем, който може да реши само кмета или главния архитект.

Другият огромен проблем на София - разделението на града на богат Юг и Изток и беден Север, предразположено от жп линиите и гарите, които буквално го разполовяват. Този проблем също трябва много внимателно да бъде разплитан, при това не само на общинско, но и на държавно ниво.

Презастрояването, което така дразни всички е следствие на гореописания проблем (никой не презастроява на Север!) Днешното състояние е следствие и на факта, че дълго време главните архитекти са се занимавали с "творчество", а не с прецизиране нормативната база, която управлява строителния надзор и изобщо строителството.

Опазването на старините и духа на Стара София също е преди всичко политическо решение, за което Главният архитект, заедно с НИНКН трябва да потърси най-ефективните и приемливи решения. Не той взима решенията, той търси начините да бъдат осъществявани. В мнозинството си те са над и познанията възможностите на Общинския съвет и Столичната администрация.

В крайна сметка представителната демокрация делегира властта чрез преки избори именно на кмета и на общинските съветници. Не на Главния архитект. Той се избира от експерти на база на знанията му как трябва законно да се осъществява дейността. Това стана и на този конкурс, около който настъпи огромен политически шум. Затова няма нищо чудно във факта, че основния градоустройственик е кмета и така наречените творчески решения са за него и политическите ръководства на София.

Както виждате функцията на главния архитект е много различна от романтичния образ, който създават медиите и някои местни политици и респективно търсят за тази позиция някакъв въображаем, политически приемлив Творец-архитект, който - дори да се намери - ще катастрофира още при първия си сблъсък с морето от законодателни, подзаконови и други проблеми.

От фейсбук