В България единствената партия, която реагира на акта на Москва, бе коалицията  "Продължаваме промяната" -"Демократична България"

Като страх от качествената журналистика. Така може да се обобщят коментарите на западни медии и политици за решението на Кремъл да ограничи достъпа на руските граждани до 81 европейски медии като ответна реакция за забраната на 4 руски издания, обвинени в прокремълска пропаганда.

Забраната на Москва обхваща най-големите новинарски източници в 25 държави - членки на ЕС, включително вестника и сайта на “24 часа” и още една българска медия - “Медиапул”.

Зам.-председателката на Еврокомисията Вера Йоурова определи блокирането на достъпа до 81 медии на територията на Русия като “абсурдна ответна мярка”.

“Не, пропагандните издания, финансирани от Русия за разпространение на дезинформация като част от военната доктрина, не са същите като независимите медии”, убедена е Йоурова.

Според говорителя на Държавния департамент на САЩ Матю Милър ответните мерки на Русия са нов знак за репресиите на Кремъл срещу журналистиката и демонстрация, че руските власти се страхуват собственият им народ да чуе истината за действията на държавата.

Италианското министерство на външните работи също осъди руската забрана на европейски медии, която обхваща италианската държавна телевизия РАИ и телевизия Ла 7, както и италианските вестници “Република” и “Стампа”.

“Това блокиране не заличава и не смекчава последиците от насилствена, опустошителна и незаконна война”,

заклеймява италианското МнВР. Оттам изразиха съжаление за “несправедливата мярка”, предприета срещу репресираните медии, които според правителството винаги са източник на обективна и недвусмислена информация за конфликта в Украйна.

Реакция имаше и от България - коалицията ПП-ДБ публикува официално изявление, в което осъди забранителния списък на Русия срещу свободни eвропейски медии.

“В името на престъпната си война в Украйна Путин задушава всеки обективен глас в Русия и тъй като не може да направи това с независимите медии в ЕС, се опитва да ограничи достъпа до тях от руска територия”, посочиха от политическата формация. В позицията си партията нарича двете български медии, попаднали под рестрикциите - “24 часа” и “Медиапул”, реномирани издания, и определя независимостта на медиите и свободата на словото като “неотменими демократични ценности, които трябва да бъдат защитавани на всяка цена”.

Според базираната в Париж група “Репортери без граници” Русия се класира близо до световното дъно по свобода на печата - 162-о от общо 180 места. Сайтът на “Репортери без граници” също е блокиран в Русия. Агенция Франс прес посочва, че местни медии, които са критични към управлението на президента Владимир Путин или неговата офанзива в Украйна, са

забранени и тормозени, а много независими редакции са затворени

Набляга се и на факта, че властите въведоха тежки присъди за онези, за които се смята, че са разпространявали “фалшива информация” за въоръжените сили - ход, който предизвика масово изселване на чуждестранни журналисти от страната през първите седмици на конфликта.

Главният редактор на европейското “Политико” Джамил Андерлини излезе с позиция още във вторник вечер и призова за незабавното премахване на ограниченията, под които попада и неговата медия. “Ответните действия на руското правителство срещу журналисти от медии в цяла Европа, включително “Политико”, са напълно неприемливи. Ние оставаме невъзмутими в мисията си да предоставяме фактологични и безпартийни репортажи – където и да се намират нашите читатели”, заяви той.

Германският “Шпигел” написа, че Русия се опитва да отмъсти, като направи мярката си да изглежда като голям удар. В своя позиция изданието заяви, че Москва все повече се опитва да ограничи достъпа до западни медии, както и независими руски издания. Оттам припомниха на читателите, че въпреки забраната сайтовете остават достъпни в Русия чрез VPN услуги, които скриват реалната локация на потребителите.

Андрю Ретман, международният редактор на онлайн изданието “ЕС-Обзървър”, което също попада под рестрикциите, определи въведените и от двете страни забрани като противоречиви. Даде за пример изданието, за което той работи - все още имало руски читатели въпреки декларацията на Кремъл от вторник. Позовавайки се на информация на радио “Свободна Европа” Ретман изтъква, че за европейците пък все още са достъпни “Спутник” и телевизия RT - без да се използва VPN. След собствена проверка “24 часа” също установи, че все още има достъп от територията на България до руското онлайн издание РИА, което е сред ограничените от ЕС медии. Ротман набляга и на факта, че сред забранените издания са национални радио- и телевизионни оператори и новинарски агенции в Австрия, Чехия, Естония, Гърция, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция, но не и в Германия или Полша. Единственият уебсайт, забранен в Унгария, също е независимият уебсайт 444.hu.