Хроника на скандалите с певци и певици край национални и православни символи

Успя ли роклята на Мила Роберт да вдъхне увереност на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите или интерсексуалните, или потъпка българското знаме и демонстративно се изгаври с него? Това е въпросът след концерта, в който тя пя на ежегодното шествие “София Прайд” миналата седмица.

Певицата излезе на сцената с къса рокля в цветовете на флага ни - бяло, зелено, червено, но веднага я съблече със замах и я захвърли на земята. Под нея остана със също толкова къса рокля с цветовете на знамето на прайда.

България е моят дом. България е дом и на стотици хиляди ЛГБТИ хора. Изпълнението ми на “София Прайд” и

смяната на сценичния ми костюм целеше да вдъхне увереност на присъстващите

за това, че имат нашата подкрепа и разбиране

и да привлече вниманието на обществото към проблемите на ЛГБТИ хората. Те са български граждани и са обект на всекидневни обиди и заплахи. Хиляди млади и талантливи хора емигрират всяка година, защото не се чувстват в безопасност тук и това е проблем, за който трябва да говорим.

Това написа певицата в социалните мрежи, като по този начин се извини. Националният младежки комитет на ВМРО обаче сезира прокуратурата за случая с “публичното и демонстративно поругаване на българския трикольор по време на “София прайд”. Освен това певицата бе сериозно нападната в социалните мрежи - получи десетки обиди и заплахи. Тя обаче е “готова да заплати тази цена”, щом е успяла да привлече внимание към темата. Според някои извинението ѝ е скалъпено, не е истинско: “Да, не трябваше да оставям роклята на земята, не съм целяла да бъде жест на неуважение и ако мога да върна времето назад - бих я сгънала прилежно”, пише певицата.

Всъщност тя не за първи път облича рокля с цветовете на знамето. През май публикува снимки от Ню Йорк, на които отново носи същия тоалет.

В социалните мрежи коментират, че нейният демонстративен акт засилва още повече враждата между двата лагера - на “София Прайд” и на консерваторите от “Похода за традиционното семейство” (който се проведе в същия ден). А във Варна вече отмениха участие на певицата, която трябваше да е част от програмата на събора “Аспарухово пее и танцува” в едноименния квартал.

Всъщност певиците често обличат рокли с цветовете бяло, зелено, червено. И не за първи път възниква подобен скандал. През 2015 г. за националния празник 3 март попфолк певицата Камелия публикува снимка в социалните мрежи, на която е облечена в оскъдна рокля с цветовете на българското знаме.

С този тоалет певицата се появи на сцената през 2007 година в подкрепа на медиците ни в Либия. Същите остри реакции има и тогава, като някои политици дори предложиха да бъде дадена под съд.

Миналата година избухна скандал и с нейната колежка - попфолк певицата Андреа. Тя снима видеоклип до гроба на Иван Вазов. В кадрите са показани засадените цветя отгоре, които Андреа леко докосва с ръка, а в следващия момент стои в гръб пред гроба на поета, намиращ се в столицата. Позор!

Преди време една певачка се

чекна на камбанарията на

храм до Самоков, днес друга

с клип на гроба на Иван Вазов

Еманация на загиващ морал и възход на простотията!, реагира евродепутатът Ангел Джамбазки.

“Певачката, която се е чекнала на камбанарията”, е Рут Колева. Тя също предизвика остър обществен отзвук заради 3 разкрепостени свои снимки. През 2022 г. българското издание на списание ELLE публикува нейни кадри, заснети в мемориала за Априлското въстание в Перущица. Певицата беше повече от провокативна, облечена само в боди и с мрежест чорапогащник и блуза. Застанала е върху костницата на 3 поколения, построена, където са убити при Априлското въстание трима парламентьори от Перущица. На единия кадър Рут е клекнала със слънчеви очила. Визията ѝ се допълва от червено червило и вързана коса.

Преди две години Софийската митрополия също излезе с остра реакция срещу попфолк клип на изпълнителите Лорена и Джордан. Видеото към песента “Крадена любов” е заснето на територията на православен храм “Свети Петър и Павел” в местността Петров кръст в самоковското село Ковачевци.

На видеото се вижда как пред църквата на маса с много торти певецът е в компанията на други мъже и жени. Лорена танцува, после я къпят, а накрая пее от камбанарията на църквата. 

Многократно показване в произведението като подчертан акцент на разголената женска фигура на един от изпълнителите, стъпил и качен на камбанарията на храма и изпълняващ танц, демонстриращ еротика, непосредствено пред и под кръста на купола му, представляват непристойни действия, оскверняващи храма и символа на християнската вяра - Светия кръст, пишеше в съобщението на Софийска света митрополия.

Оскверняването на знамето в САЩ –

защитено като свобода на словото

В някои държави поругаването, включително изгарянето на националния флаг, се смята за форма на свобода на словото или израз на политическа позиция. Така например в Съединените американски щати оскверняването на националното знаме е защитено от Първата поправка в конституцията, според която Конгресът няма да прави закон относно утвърждаване на религия, или на нейното свободно упражняване; или ограничаване на свободата на словото или на пресата; или на правото на хората мирно да се събират и да подават петиция пред правителството за поправяне на неправди.

Спорът тръгва през 1989 г., когато крайнолевият активист Грегори Джонсън пали американското знаме пред сградата, в която се провежда събитие на Републиканската партия. Когато делото стига до Върховния съд на САЩ 5-има от 4-ма съдии решават, че оскверняването на флага е защитено от Първата поправка на конституцията и смята акта за изразяване на свобода на словото.

Другите страни, в които няма специални закони срещу оскверняването на националния флаг, са Канада, Австралия, Нова Зеландия и Великобритания. В Европа пък в Норвегия, Финландия, Дания и Швеция също няма санкции срещу оскверняването на знамената, но поругаването може да се разглежда по други закони, свързани с вандализма и нарушаването на обществения ред.

Интересното е, че към момента в Румъния също няма такъв действащ закон, но е даден ход на законопроект, който криминализира поругаването или неуважаването на националните символи, но така и не стига до гласуване в пленарната зала.