Човек като мен, който живее, работи, спи и сънува българската политика, все пак гледа навън, за да се учи, да взима пример и да се развива. Лошото е, че напоследък положението е пълна катастрофа навсякъде.

Дебатът между Тръмп и Байдън беше едно от най-ужасните политически събития, на които съм ставала свидетел. Не успях да го гледам целия, не можах да го издържа.

Безспорно състоянието на Байдън е такова, че мисълта на съпартийците му той да продължи в тази надпревара издава или абсолютно отчаяние, или всеобща сенилност.

Тръмп, от друга страна, изглеждаше... Тръмп, но още по-стар, досаден и изкукуригал Тръмп. Целият дебат беше гротеска и срам за тази страна, която е основен играч в решаването на световните съдбини и предопредели в огромна степен изхода от изборите.

Дни преди това гледах Риши Сунак как отговаря на въпросите на отегчената, омерзена и обзета от презрение английска аудитория. Нервен, истеричен, сипещ клише след клише тип, който свири една и съща плоча колко бил беден като малък, а сега, видиш ли, е най-богатият министър-председател на Великобритания в историята ѝ и "този път сме го извървели заедно" (така и не разбрах какво има предвид). Човек, който ще успее да постигне невиждано ниски резултати за торите и този път със сигурност ще го извърви заедно с клетите избиратели.

Урсула фон дер Лайен успя да си договори мястото, въпреки абсолютно неадекватната ѝ фигура, която е събирателно на вида, който е възприел за огромна моя мъка и съжаление Европейският съюз напоследък - ригиден, лишен от душа, образец за висша номенклатура, подпечатан с мокър печат.

Макрон, който изгуби катастрофално европейските избори, не успя да се овладее и насрочи едни пагубни избори за Франция, които могат да обърнат не просто посоката на тази огромна икономика, а да обърнат съдбата на Европа въобще. Защото Марин Льо Пен е същата онази Марин льо Пен, която живуркаше в един политически ъгъл, изолирана и неадекватна, години наред. Тя не се промени, всички останали се оказаха зле и тя изплува като мръсна пяна, но с научени уроци и адаптирана програма. За Шолц дори нямам какво да кажа. Предполагам, това е първият лидер на Германия от десетилетия и десетилетия, за когото принципно никой няма кой знае какъв интерес или енергия да каже каквото и да било.

И въобще, нито Орбан, нито Вучич притежават някаква харизма - те са ниска класа корумпирани грубияни, които са се озовали на правилното място в правилното време, където могат да осъщестяват актове на насилие и безпринципност, защото теренът е свободен.

Проблемът е в липсата на силни фигури на страната на нормалното. Хора с душа и връзка както с хората и страната си, така и с континента си. Големите върхове са окупирани от неспособи да се справят, подкрепяни и носени на гърба от други, неспособни да се справят и така.

Постоянно се водят абсурдни дебати как да "говорим на младите", как да се снимаме в тик-ток (Шолц пробва и завърши с катастрофа), как да обясним ползите от ЕС на гражданите и как "да ги накараме да почувстват, че има надежда" (пак по Шолц)

Истината е, че младите или старите, (защото и старите са хора) нямат нужда от тик-ток клипчета или рапиране, за да стане по-интересен ЕС или въобще демокрацията да е интересна като цяло. Просто тези лидери не стават - нито за Инстаграм, нито за нищо. Цялото изтръпване на политическата класа, която изглежда мъртвородена, но за сметка на това е снизходителна, губи хората просто, защото е такава, каквато е. И няма комуникационна стратегия, която да оправи това.

Тук-там има хора, склонни да се включат по-органично в процеса по управление на континента. Които да заявят по-различна позиция и да проявят лидерски качества, както и твърда позиция по отношение на Путин. Доналд Туск е човекът, който може да превърне Полша в огромен фактор, но и да я подготви за инвазия, защото ние тук си говорим ала-бала, но те там са на първа линия. Джорджа Мелони показва и стръв и характер и желание за самостоятелност и зъби на Путин, пък нищо, че не е долюбвана от всеки.

Истината е, че след такъв дебат, самата аз, като обикновен балкански редник в политиката, имам нужда да виждам различните и смелите единици в морето от сенилни възрастни мъже, приповдигнати празнодумци, бездушни бюрократи и хора "как-му-беше-името" във времена, в които демокрацията и свободата въобще не изглеждат безалтернативни.

Тук нямаме вече дебат кой ни е симпатичен и кой с каква прическа е. Тук говорим за това как Европа продължава.

Защото няма как да продължим да се държим сякаш всичко е както преди - на руски газ, докато ни пазят американците и китайците ни работят. Това свърши и е добре някой от ПР-а на ЕС да го каже по тик-ток на младите.

От фейсбук

Б.Р. Авторката е депутатка на ПП-ДБ, а преди влизането си в политиката - известен блогър.