"Човек напразно е живял, ако не се е включил в обществените борби и живот" (Херодот).

Според френския Eнциклопeдичен речник „Larousse illustre" гражданин е човек не само живеещ в град, а и покорен на законите, уреждащи неговите права, задължения и отговорности (с. 214). Руският „Илюстрированный эниклопедический словарь" също твърди, че да си гражданин е израз на устойчива връзка на човека с държавата. (с. 244).

Вменяването от бдителната държава на покорство на човека спрямо законите е важен аспект на понятието „гражданин". Те са непренебрежими. Но покорство е и клиентелизмът, възприеман като начин за получаване на лесни пари. Да е човек гражданин е нещо доста повече. То е израз на бдителност и на хората над поведението на всякакви органи и организации, когато нехаят за качеството на жизнените условия. Така че понятието „гражданин" е конотативно, т.е. наслагващо се над покорството. Важно и нужно е въздействието и на индивидите върху функционирането на държавните институции и работодателските организации с оглед на подобряване качеството на жизнената среда като условия за дейност, справедливост, сигурност. То не само оправдава, а и изпълва с граждански смисъл и човешкото поведение, и същината на обществото.

И общественото, и личностното ни развитие са зависими както от отношението ни към законовия ред, така и от градивната ни гражданска позиция по отношение на всичко, което трябва да е по-добро. За да е приемлив общественият ред е нужно не само покорство, а и бдителност на индивидите с оглед на неговата законосъобразност, моралност и справедливост.

Така че да сме граждани означава и покорство по отношение са законовия ред, но и активно гражданско поведение за отстраняване на обществените недъзи. За обществения напредък и доброто качество на живота няма друг по-значителен фактор от единодействието между държавните институции и поведението на индивидите като граждани, придаващо и на обществото граждански характер.