Паметта, а не суетата е причината големият журналист да съхрани "Всяка неделя" в мрежата. С това убеждение посреща своята 80-годишнина

На 17 декември 1989 г. Кеворк Кеворкян иска вот на доверие от зрителите.

Окончателните резултати са обявени на 18 март 1990 г. Вот на доверие дават 488 945 зрители и 118 колектива, които не са посочили броя на подписите.

Недоверие към програмата и водещия изразяват 5605 души (главно заради интервюто със Симеон). (То е излъчено на 11 февруари 1990 г. - б.р.)

Резултатите от допитването са удостоверени директно в ефир от нотариуса в Софийския нотариат Димитър Танев.

Тези няколко изречения не са просто изреждане на статистически данни, а са съдържанието на документ, издаден на Кеворк Кеворкян и показан навремето в ефира на БНТ. Днес оригиналът може да бъде видян в сайта на журналиста, превърнал се в телевизионна легенда с най-гледаното и досега предаване на медията - “Всяка неделя”. Затова и то заслужава да има собствен сайт, какъвто Кеворкян също създава.

Факт е, че тв водещият не е на екрана от 10 години, но именно те бележат неговото пълно преобразяване - от човек, който

първоначално се плаши от мрежата,

в автор, който не спира да пише умно и злободневно в пресата, но и още по-активно поддържа двата сайта. Така и ще посрещне 80-ия си рожден ден на 11 септември.

Впрочем годината на неговото раждане - 1944-а, е причината да му хрумне една интригуваща рубрика във “Всяка неделя” - “Връстници на свободата”. Датата подсказва, че поводът е онзи Девети септември, но е задължително да се отбележи, че тя възниква в годините на зрелия социализъм. А онези, които я помнят, знаят, че Кеворк успява да я облагороди с интересни хора, чиито истории заслужава да бъдат чути.

Рубриката обаче, която всички помнят, а тогавашните зрители - на практика всеки с телевизор, следяха задължително, е легендарната “Събеседник по желание”. Малко преди демокрацията у нас Кеворкян издаде три книжки с интервютата си и може би сам не знае, че те се превърнаха в настолно четиво на студентите по журналистика. Не че някой ги караше насила. Просто там се учеха да питат.

Мнозина от важните хора в нашата страна са всъщност изолирани - търсят ги само тогава, когато на репортерите им скимне нещо. А те са пълни с истории, които дремят в тях. И за жалост, по малко умират, казва преди време журналистът в интервю пред “24 часа”.

Паметта, а не суетата - това е причината Кеворк да пази всичко, което е правил през живота си - интервюта, видео, статии. Макар че много от тях е публикувал в книгите си, сега педантично ги подрежда в сайта си. Не за да бъда запомнен той, а хората, с които е разговарял.

А между тях няма случайни. “Събеседник по желание” не бяха политиците - по онова време те и не даваха интервюта, но пък говореха всички хора на духа - поети, писатели, артисти, художници, спортисти. Без клишета и заучени фрази, защото въпросите на Кеворкян, че дори и близкият тв план, който показваше всяка мимика по лицето, изискваха интервюираният да мисли. Още повече че всички, прекрачили студиото му, бяха умни хора. Гледаха ги 5 млн. души - толкова бяха зрителите на предаването в онези години, когато телевизията беше една.

В един момент поканата на Кеворк се превърна в престиж и голяма чест. Дотолкова, че майката на големия актьор Велко Кънев, бил в “Събеседник по желание”, му се обадила от Елхово след интервюто и го попитала: “Веле, мама, от това по-нагоре накъде?”.

Защото журналистът не интервюираше, а

кеворкираше – неологизъм, измислен от талантливата актриса Катя Паскалева

пак в студиото на “Събеседника”. Думата обаче светкавично бе припозната от всеки, гледал предаването. И така кеворкирани се оказаха не само българските знаменитости, но и хора като Инокентий Смоктуновски, Сергей Михалков, Людмила Гурченко, Гари Каспаров (след победата му над Анатолий Карпов), Кашпировски, Никита Михалков, Уилям Сароян, Херберт фон Караян, Жоржи Амаду. Също и Шарл Азнавур, Ив Монтан, Джани Родари, Ерньо Рубик - създателят на кубчето “Рубик”. Голяма част от тези интервюта се правят по международни телевизионни мостове - Кеворк е първият, който осъществява такъв мост в българската телевизия. И е очевидно, че списъкът трудно може да бъде изчерпателен, след като “Всяка неделя” се излъчва от 1979 до 2005 г. с три прекъсвания. После още веднъж - от 2012 до 2014, но вече по Нова тв.

Първото ѝ спиране до голяма степен се дължи на най-големия медиен скандал, разгорял се в годините на тоталитаризма - акад. Николай Амосов заявява на живо в студиото, че най-фалшивият лозунг е “Пролетарии от всички страни, обединявайте се”. Малко по-късно предаването е свалено и се връща на екрана след промяната на 10 ноември 1989 г. Атаките срещу него обаче продължават и именно заради тях Кеворк иска вот на доверие от зрителите.

Пет години след окончателното спиране на “Всяка неделя” по БНТ през 2005 г. журналистът минава онлайн.

Този сайт няма амбицията да се състезава с телевизионната “Всяка неделя”, това не е и възможно. Той просто съхранява познанието за отделни събития. Съхранява и думите на важни лица и личности. Не е лошо да си ги припомним и чуем отново, пише в уводното каре там.

В началото обаче Кеворк сякаш трудно възприема новата си роля в мрежата.

Смешното е поне за мен, че доскоро се отнасях с голямо съмнение, за да не кажа и презрение, към тия занимания. Дори веднъж написах, че блоговете са неконтролираното място на злото. Или поне съм си го мислил. Но е факт, че аз се плаша от мрежата, казва той тогава пред “24 часа”.

Но и до днес спазва решението си сайтът “Всяка неделя” да е затворен, т.е. без коментари на читателите. За да се запази чистотата на диалога - иначе и най-любопитната полемика лесно се замърсява, и то с невероятни нечистотии. Не, мерси, е неговото обяснение.