Скептична съм към всяка власт - от първата до четвъртата. Всички те преживяват голяма криза. Наистина живеем в два свята. Светът на политиците и светът на хората. Тези два свята не се чуват. Въобще не говорим за доверие. Но когато няма лидери, институциите се объркват и променят посоката. Хората се объркват и държавите катастрофират. Ние сме на етап, на който няма да усетим, че сме катастрофирали, защото от 4 години живеем в объркан свят, който не можем да разберем.

Това каза издателят на "Медийна група България" България Венелина Гочева, в рубриката на Десислава Банова-Плевнелиева по Нова тв.

Собственикът на "24 часа" призна, че политици и много българи я питат как да се върнем на пътя, на който изгубихме посоката. "Това, което трябва да се случи, е нещо много трудно и не знам дали ще успеем, - да престанем да се мразим. Омразата стана национална черта. Да можем да видим тези, които стърчат над блатото. Да натискаме тези, които се подават над блатото, също вече е национална черта. Да дадем шанс на някого, но той да ни начертае ясен хоризонт. Това, което липсва, е посоката, която да ни зареди със сигурност, че животът ни през следващите 10-15 години ще струва", смята още Гочева.

На въпроса защо човечеството не се учи от историята, тя отговори като майка.

"За една майка най-страшното е да изпрати сина си на война и много искам това да не се случи в моя живот. Тъжното е, че Европа е слаба, но най-тъжното е, че в 2024 г. човешкият живот не струва нищо", добави Венелина Гочева.

Според нея рецептата за качествена журналистика е повече качествена журналистика, но най-вече да не се наказват тези, които спазват правилата. Това е и рецептата, която превърна и "24 часа" в най-достоверната медия в България, а читателите ни се отблагодаряват като вече 33 години държат "24 часа" на върха.

"В България обикновена тези, които спазват правилата, биват наказвани", призна издателят на "Медийна група България". Тя припомни и за инициативата на "24 часа" "Достойните българи".

"25 години показваме достойни българи. Отначало ми се видя прекалено амбициозно, но сега осъзнавам колко сме малки пред тези големи хора. Тези истории разплакват, показват, че някой някъде прави нещо добро. Покрай пожарите видях колко хора просто отиват да помагат и виждам това как обединява българите", убедена е Венелина Гочева. И добави, че в процес на подготовка е поредният проект за "Лекарите, на които вярваме".

"Много е важно в България да показваш хора, които си заслужават", смята тя.

В началото на разговора Деси Банова-Плевнелиева я попита дали щом един от вестниците, които издава медийната група се казва "24 часа" и тя работи 24/7 и не си изключва телефона. Гочева призна, че е така.

"Факт е, че не си изключвам телефона, но не защото се страхувам, че ще изпусна някоя новина, или важен разговор, а защото все още у мен е останало любопитството", каза тя.

"Навремето Нери Терзиева често повтаряше, че всяка медия прилича на своя главен редактор или собственик. Не знам дали си приличам с медийната платформа "24 часа", но тя отстрани ми изглежда ведра, спокойна, професионална, толерантна", описа тя.

Пак в началото Деси Банова-Плевнелиева я варна към детството и я попита дали наистина детската й мечта е била да бъде актриса.

"Това са 99% от мечтите на момичетата. Бях тихо, много четящо дете, но стигнах само до училищната сцена. И пак в училище играех Иван Гарелов в "Панорама", разказа Венелина Гочева.

Любовта към журналистиката пак дошла през театъра. Във вестник "Средношколско знаме", който излиза през 80-те години, обявили конкурс за изкуството, което обичаме и тя написала за театъра.

"Това ме насърчи и до 12 клас започнах да пиша всяка седмица. Моите стъпки и в решенията, които съм взимала, ми са се случвали в много ранно време", призна тя.

"На 18 години заминах като кореспондент на "Народна младеж" във Велико Търново, защото имах желание да живея сама. На 27 години станах заместник-главен редактор. Миналата година моят първи главен редактор в "24 часа" Валери Найденов ми напомни колко светкавична всъщност е била моята кариера. При създаването на "24 часа" започнах като репортер, отразяващ Министерския съвет. След седмица бях шеф на отдел "Политика" , а след още месец заместник главен редактор на голямата медия", описа тя

Гочева се върна и към най-тежките момента в живота си. "Това са, когато губя хора. Преди месец загубих Борко Зюмбюлев. Когато се случи историята с побоя над Слави Ангелов", каза Гочева. Тя припомни, че физическите извършители на побоя бяха задържани, но съдебното дело все още няма решение. "Това е съдебната система, която непрекъснато искаме да бъде реформирана. Политиците я реформират, но нищо не се получава", категорична е Гочева.

Деси Банова-Плевлениева я попита и дали е успяла да преодолее загубата на баща си, с когато са имали много силна връзка и дори са астрални близнаци.

"Точно в този момент преставаме да бъдем деца. Моите родители ме научиха, че думата обичам се казва, когато е човекът е до теб. Всяка вечер се чувахме по телефона и си казвахме: обичам те. Майка ми е на 90 г. и всяка вечер в 19 часа се обаждам и казвам: Обичам те. Ако не съм се обадила в 19,05 часа, тя тревожно звъни и пита: Нещо случило ли се е? На това искам да науча и моята внучка - че семейството, това е любовта.

За внучката си Пламена каза, че е променила нейния свят рязко и че вижда, че прекараното време е много малко. Имало период, в който Пламена искала да стане издател, но след една вечер, в която Гочева получила 10-15 обаждания, променила посоката и пак се върнала към балета на Маша Илиева и мечтата да бъде учителка по балет. Гочева призна, че е пропуснала да обърне това внимание на сина си Георги.

На финала Гочева беше попитана и за съпруга й.

"Търпелив. На 2 декември ще станат 40 години откакто сме заедно. Ние сме един отбор. Успокояваме се, когато вечер се връщам и разказвам всичко и той търпеливо ме слуша. Много бързо избухвам, но не мога да дълго да се сърдя", каза тя.
С годините шумните спорове престанаха, от начало бяха как възпитаваме Гого, но мисля, че се справихме прилично. Днес се чувствам спокойна и щастлива, че имам бряг.

Цялото интервю може да гледате тук