Да ви кажа, нещата не вървят много добре...

Снощи с Дидка направихме дълга разходка из Кюстендил, прибрахме се, поиграхме си с котенцата и си легнахме.

На село е много приятно - тихо е, пеят щурчета, чат-пат от хоремага се чува "Я те волиииим, ти зА̀що ме не волиииш", но не е проблем.

Заспах аз и по едно време сънувам как се срещам с "Депеш Мод".

С "Депеш Мод", батенца. Никога не съм им бил велик фен, безспорно са велика банда, но аз бях от лагера на феновете на "Дъ Полис" и "Дъ Кюър", Депеш не бяха моето...

Но ето, че сънувам как се срещам с Мартин Гор и Дейв Геън и викам - "Пичове, сега ще си направим селфи".

Те викат - "Нема проблем, бро" и аз вадим телефона.

И в тоя момент телефона запецна. Бре, ровя по менютата, бре, цъкам, ама не, тъпия телефон запецва.

Аз усещам, че пропускам уникален шанс да се снимам с пичовете и в тоя момент телефонът ми изчезва.

"Някой ми открадна телефона!!!!" - извиквам аз като ранена в сърцето пантера.

Тук някъде, плувнал в пот се събуждам. 6,04 сутринта е. Нема никакъв "Депеш Мод". Чувам как котките на двора се боричкат и пеят нещо на котешки.

...казвам ви, нещата не отиват на добре...

*От фейсбук