• Не е имало бар "Луна", където легендата разказва, че Борис III ходел по пантофи за питие
• Алеко Константинов и Кирил Христов били чести посетители на "Дълбок зимник"

Кой е най-големият български бохем? Къде са живели някои от нашите най-изявени писатели, художници и артисти? През любопитни маршрути в пространството и времето ни превежда Виктор Топалов, създател на “Бохемска София”. В предишен брой той ни разходи до най-емблематичните места в София от царско време като кафене “България” и сладкарница “Цар Освободител” и тези, които действат оттогава до днес. Топалов е автор на книгите “Кварталът на писателите”, “Бохемска София: Духът на стария град”, съавтор и съставител на “Бохемска София: Истории от жълтите павета”. С екипа на “Бохемска София” създават пешеходни обиколки, които очертават нови артквартали в познатия център на София.

- Кои са големите умове, около които оформихте “Кварталът на писателите”?

- Открих през 2019 г., когато за пръв път прочетох книгата на Кирил Христов “Затрупана София”, че той и много от неговите приятели са живели около улица “Хан Аспарух”. Тогава си направих една малка карта. Вече от няколко години провеждах пешеходни обиколки и реших да направя такава за кръга “Мисъл”. Изчетох още книги, като намерих информация от една поредица от 60-те и 70-те години - “Писателите в спомените на съвременниците си”, и започнах да правя друга карта, която в началото беше само за мен. В момента съдържа повече от 100 адреса.

През 2019-а зимата, когато създадох “Бохемска София”, първата обиколка, която исках да покажа, беше “Кварталът на писателите”. Постепенно минахме през един дигитален пътеводител по време на пандемията, после направихме аудиопътеводител и преди малко повече от година стигнахме до идеята за книжен пътеводител, който излезе този април и за който заедно с Павлина Делчева Вежинова избрахме 50 локации на 5 километра с най-изявените истории, свързани с тях.

Този квартал е ограничен на запад от ул. “Христо Ботев”, на север от ул. “Алабин” и отчасти ул. “Граф Игнатиев”, а на юг от бул. “Патриарх Евтимий” - това е идеалният център на София днес. Там именно са живели много от поетите и писателите от онзи период с много малки изключения.

Алеко Константинов със сигурност е бил на “Неофит Рилски” №53, където ул. “Парчевич” прави една чупка на Г и се насочва към “Неофит Рилски”. От едната страна е кооперацията, в която е живяла Елисавета Багряна от края на 50-те години до смъртта си. Срещу нея има една жълта кооперация, на нейно място към “Парчевич” е живял Алеко в една стара къща през 1896/97 година. Това може би е последният му софийски дом.

Елин Пелин е живял някъде на ъгъла на ул. “Ангел Кънчев” и “Хан Аспарух”. На “Георги С. Раковски” е живял Пейо Яворов, отново на “Ангел Кънчев” и “Хан Аспарух” е живял Никола Вапцаров. И даже Кирил Христов е живял срещу Алеко Константинов за кратко. Това са четири улици. Има и няколко изтъкнати творци, които не са толкова известни за широката общественост колкото Вазов, да речем - като Христо Бръзицов и баща му Димитър Бръзицов.

Димитър Подвързачов е живял в една от най-литературните къщи в София, която той наема на “Христо Ботев” №10, където после са последователно Димчо Дебелянов, Йордан Йовков и Николай Лилиев, като пренаематели на Подвързачов. По нашия маршрут предпоследен е домът на Фани Попова Мутафова на Петте кьошета. А последен е домът на Кирил Христов, който вдъхнови “Кварталът на писателите” и това е неговият последен дом в центъра, преди да се премести в квартал “Овча купел”, където умира.

- Коя е любимата ви история от този маршрут?

- Много се радвам, че успях да установя къде е живял Иван Вазов в София, когато завършва романа “Под игото”. Всички знаят, че започва да го пише в Одеса, само че не го завършва там. Той се завръща у нас през 1889 г. и заживява в столицата, тъй като преди това по-дълго живее в Пловдив. В София той живее в сграда в двора на една къща на Тодораки Пешов, един от първите софийски кметове, който е бил на улица “Витошка”. Благодарение на стари ръчни скици, които са дигитализирани, успях да видя къде точно е бил разположен дворът. Границите на този имот съвпадат с настоящия булевард “Витоша” №6, където днес има една много висока сграда в началото на пешеходната улица отдясно, позната на всички с това, че на първите етажи има магазин на известна марка за дрехи. Много от нас изобщо не подозират, влизайки, че там някога се е намирала къщата, в която живеят Вазов и неговото семейство, където писателят диктува финала на “Под игото” на своя малък брат Борис, защото вече е страдал от очебол.

Намерих и допълнителни истории, че там му е гостувал Пенчо Славейков още когато е бил млад и начинаещ в литературата. Открихме и къде точно е било ателието на фотографа Иван Карастоянов, където пък са заснети актьорите, които се преобличат в образите от “Под игото” и под режисурата на Иван Вазов застават в определени сцени, за да бъдат заснети от Карастоянов и после прерисувани и включени в първото издание на романа.

- А къде е “Кварталът на артистите”?

- Още в миналото, когато се създава “Долни Лозенец”, той се идентифицира като журналистически и артистичен квартал. Именно за второто се хванахме ние. С моите колеги и по-конкретно Никол Вълчева, която води обиколката, сме установили около 20 адреса отново разположени в три-четири улици. Между булевардите “Драган Цанков” и “Христо Смирненски” са домовете на някои от първите български артисти, които се занимават с театър след Освобождението. За съжаление, не успяхме да намерим домовете на всички големи имена като Васил Кирков или Иван Попов. Но за сметка на това се разхождаме по улица “Елин Пелин”, където буквално къща до къща в различни периоди са живели Елена Снежина, нейната дъщеря Олга Кирчева, в съседство е Таня Масалитинова, после е домът на Валери Петров, който е бил започнат като строеж от Адриана Будевска, след това жилището на Кица и Коста Стоянови, после на Елин Пелин. Вече по-нагоре на улица “Борова гора” е домът на Сирак Скитник, а преди това на първия български сценограф Александър Миленков. Имаме и Сава Огнянов, който вероятно е живял на улицата, която днес се казва именно “Сава Огнянов”, а в миналото е била “Артист”. Обиколката започва от кръстовището, където е живял Добри Войников, автор на първата българска пиеса, и приключва с няколко истории за Цанко Церковски и Борис Руменов, познат като Борю Зевзека, като последната спирка към този момент е домът на актрисата Ирина Тасева, чиято дъщеря Ирина Малеева и днес е актриса и се занимава с това изкуство. Искахме да покажем, че макар да е известен като журналистически квартал, районът има много богата история, свързана с театралното изкуство.

- И стигаме до “Кварталът на художниците”?

- Той започва от паметника на Патриарх Евтимий и приключва на канала, като това реално са двете страни на улица “Граф Игнатиев”, пресечени от “Любен Каравелов”. Именно там са разположени домовете на някои от най-известните художници, разбира се, не на всички. Това са Александър Божинов, Елисавета Консулова-Вазова, скулпторът Иван Лазаров, Андрей Николов, Николай Владов-Шмиргела. Имаме музея на Никола Танев, който в момента не работи като музей. На ул. “Любен Каравелов” в една и съща квартира са живели Петър Морозов, известен като художник, и Елин Пелин, известен като писател, но всъщност бил и художник в началото на вестник “Българан”. Ярослав Вешин, Стефан Баджов - един от първите декоратори. Всички те са живели в това каре между “Гурко” и улица “Шести септември” и “Васил Левски” и “Евлогий и Христо Георгиеви”. А оттатък канала пък започва “Кварталът на артистите”.

- Домовете на хората на изкуството били ли са използвани също като места за бохемски сбирки?

- Има няколко такива изявени обекта. В дома на Подвързачов са се събирали всички от литературния кръг “Звено”. Домът на доктор Кръстев е друг такъв пример, защото това се явява редакцията на списание “Мисъл”.

В “Кварталът на художниците” са запазени любопитни случки у Александър Божинов, който след много дълго чакане успява да се сдобие с дома на неговите мечти, в който прави и своето ателие. Като душата на компанията още от времето на “Българан” той е събирал приятели в своя дом.

За “Кварталът на артистите” знаем, че всяка Нова година всички съседи са празнували в дома на Кръстьо Сарафов на ъгъла на “Елин Пелин” и “Кирил Видински”. Тъй като почти целият първи етаж е бил един огромен хол, с който другите не са можели да се похвалят. Идвали са артисти и от другите квартали, разбира се. Домовете са били за специални поводи или работа. А навсякъде е имало по-известни кръчми, които на ежедневна база са били място за срещи с приятели.

Артистите са се събирали в “Под липите”. Даже Валери Петров има стихотворение, посветено на ул. “Елин Пелин”, в което пише “...и между стволите зелени на кръчмичката “Под липите” са доста стихове родени и не един коняк изпит е”.

Преди известно време ми попаднаха спомени на Вера Мечкарова от един бюлетин на Регионален исторически музей - София, в които тя разказва, че по ул. “Граф Игнатиев” между “Васил Левски” и “Любен Каравелов” имало една друга сладкарница “Цар Освободител”. По нейни сведения през 30-те години собственикът на онази сладкарница до Военния клуб - Коста Стоянов, предава управлението на Илия Югрев, който остава известен като неин съдържател. Досега ние си мислехме, че това семейство може би е загинало по някаква причина, но се оказва, че може да не е било така, защото тази информация се потвърждава от дъщерята на собственика Коста Стоянов – г-жа Дита Врингова. И това семейство всъщност отваря сладкарница на този адрес, която събира хората от квартала. Сградата на ул. “Граф Игнатиев” №43 съществува и днес, като сега на мястото на сладкарницата е или заведение за хранене, или съседната до него аптека. Не може да се каже с точност.

- Какъв друг тип заведения са събирали хората?

- Имало е бирарии, ресторанти, кафенета и т.нар. тунели, които са били най-нискокласните заведения, много популярни, заемали са централни локации и са били посещавани от най-бедната социална прослойка.

В миналото най-известна е била Прошековата бирария. Драган Тенев също разказва за нея. На днешния площад “Братя Прошек”. Отваря през 1884 г. Двамата братя Прошек - Георги (Иржи) Прошек и Богдан (Теодор) Прошек, отварят първо пивоварна и после тяхната легендарна бирария “Дълбок зимник” на ъгъла на “Цар Освободител” и “Сан Стефано”. Там сега има жилищна сграда. Даже се казва, че имало биропровод, който от пивоварната директно свалял бирата към бирарията. Алеко Константинов и Кирил Христов били чести посетители на “Дълбок зимник”.

- А какво може да кажете за легендарния бар “Луна” на ул. “Малко Търново”, в който цар Борис III е ходил по пантофи за питие?

- Свързах се с доц. д-р Ивайло Шалафов, който отговаря за архива на двореца “Врана”. Смятам, че няма човек, който да познава по-добре от него царската ни история и в нейния по-личен аспект. Попитах го дали има такава информация, защото направих справка с телефонни указатели от 30-те и 40-те години и никъде в тях няма посочен такъв бар. Има десетки барове, но не и “Луна”. Според него това е само градска легенда, тъй като никога не е срещал никъде описано това в спомени, писма или друго, свързано с цар Борис III.

Смятам, че истинските истории са достатъчно интересни, за да не разчитаме на градски легенди, които може би не са верни.

- По ваше мнение кой е бил най-големият бохем у нас, ненадминат в изкуството на живеенето?

- Има няколко конкуренти за тази титла. Най-близо до моята дефиниция за бохем са Алеко Константинов и Димчо Дебелянов. Животът им е приключил доста по-рано, но освен с творчеството си те са запомнени като благи и усмихнати хора, винаги готови да сътворят някой анекдот и да се веселят с другите. Дебелянов е влизал и често в конфликти, а Алеко е избягвал такива.

Константинов в своя известен фейлетон “Страст” признава, че цяла България повтаря, че той е Щастливец, но никой не знае, че той няма 45 стотинки, за да си купи тютюн, и все пак това не му пречи да запази своето царствено величие. Ето това е идеята за бохем в онези години. Алеко Константинов умира млад и трагично при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев точно след като се весели с приятели и дори с непознати. Дори когато Такев и другарите му казват: “Дайте да тръгваме, да не закъснеем”, Алеко отвръща: “Чакайте, да останем още малко, да се видим с хората.”

Това е духът на един човек, който аз си представям като един Щастливец и приятна компания, като бохем.