Макар самият акт да е събитие с нотки на авантюризъм, то се оказва успешно заради противоречията на Великите сили и на крайно отрицателното отношение на Русия, казва професорът историк

"Съединението е плод на "пиянството на един народ" - думите на Иван Вазов са за Априлското въстание, но в много голяма степен важат за акта на Съединението, който е не по-малко екзалтиран и, за щастие, успешен", казва известният историк проф. Пламен Павлов.

Не бива да се забравя, че Съединението не е еднократен акт

То не започва на 5 срещу 6 септември, а на практика 7 г. по-рано във Велико Търново.

"Идеята, че това, което е сторено с Берлинския договор, трябва да бъде колкото се може по-скоро поправено и да се възстанови единството на българската нация, започва с първия комитет "Единство", създаден на 29 август 1878 г. в старата столица Търново.

Сред учредителите са Стефан Стамболов, Георги Живков, Христо Иванов Големия и Любен Каравелов, който по това време е много тежко болен от туберкулоза", припомня проф. Павлов.

На 13 юли 1878 г. Великите сили - Австро-Унгария, Германия и Великобритания, подписват Берлинския договор, който променя разпоредбите на мирния договор от Сан Стефано от 3 март същата година и определя бъдещето на Балканите.

Най-силно ощетена от Берлинския договор е България - нейната територия е между река Дунав, Стара планина и Софийския санджак.

Това има отзвук в другите големи български градове и на първо място в Пловдив, тъй като пряко ощетени от решенията на Берлинския конгрес са българите в Тракия - районите, в които е Четвърти окръг на Априлското въстание.

"Цялата идея не включва само Княжество България и Източна Румелия. В нея винаги на преден план е и Македония. Днес много често нещата някак се фокусират само в Пловдив, а се забравя за първоначалните замисли на българските революционери

да бъде предприета масова революционна акция, която да доведе и до освобождението

на Македония", подчертава историкът.

"Самата идея за съставянето на Български таен централен революционен комитет начело със Захари Стоянов е дадена от македонски българи, които правят подобен комитет в Асеновград месеци по-рано", допълва той.

Макар Съединението да е събитие с елементи на авантюризъм, то се оказва много успешно заради противоречията на Великите сили и на първо място - крайно отрицателното отношение на Русия. Това положение на разделяне на свободните български земи на едно трибутарно княжество и една автономна провинция не може да бъде прието.

"В този контекст има единство между тогавашната българска интелигенция и политическия елит,

без аналог в дотогавашната ни история. Не е било никаква изненада за Великите сили, че българите налагат, макар и против волята на целия останал свят и особено на нашите балкански съседи, подобно решение", обяснява проф. Павлов.

Пловдив е център и двигател на събитията, но те са предшествани от бунтовете на младежите в Панагюрище, борбата за обединението на България на чирпанлии, които записват името на града в революционната летопис на съединисткото движение. Това е едно всенародно движение.

"На практика целият управляващ елит в Румелия е съединистки и затова партията, която обещава Съединение, а не го извършва, е наричана лъжесъединистка, макар че това е твърде крайно.

Самият генерал-губернатор на областта Гаврил Кръстевич, независимо че става жертва на една трагикомична сценка с това как е качен във файтона, охраняван от Недялка Шилева и четниците на Чардафон, казва: "И аз съм българин."

Със своята пасивност този доста енергичен човек и добър администратор също подпомага този акт", твърди проф. Павлов.

И се връща към македонската връзка, която е изключително силна, а в последно време напълно се игнорира.

"Самата идея за подобно действие е дадена от Спиро Костов - един македонски българин на служба в Пловдив. Той е полицейският началник на Голямо Конаре. Негов колега по военна линия пък е Чардафон - Продан Тишков.

В акцията са въвлечени много македонски българи

- Трайко Китанчев, който е учител в Пловдив, бъдещият голям държавник Андрей Ляпчев, тогава ученик в Ловешката гимназия и пратеник на комитета в Панагюрище, където се запалва фитилът на събитията още на 2 септември", казва професорът.  

В защитата на Съединението по време на Сръбско-българската война се откроява и ролята на капитан Коста Паница. Той е търновец, но се смята за неформалния лидер на македонските харамии. Тогава действат много хайдушки чети от Македония, които носят ятагани и задават команди на турски.

Така наплашват сръбската войска, защото ги приемат за част от турската армия, дошла на помощ на българите, обяснява още за историческия акт проф. Павлов.

"При преговорите с РСМ двустранната комисия, която виждаме, че вече не работи по вина на Скопие, търсеше общи дати за чествания.

Една от общите дати е 6 септември и в това не бива да има съмнение",

казва Пламен Павлов.

Много е силна връзката на радетелите за обединение с националното революционно движение отпреди Освобождението. Неслучайно лидер на комитета е Захари Стоянов, един от апостолите на Априлското въстание.

Другата голяма фигура е Иван Андонов, също съратник на Левски и участник в Старозагорското и Априлското въстание. Това несъмнено е една млада политическа класа.

"Много често днес нашите политици се оправдават с това, че някои от тях били млади и нямали опит. Нищо подобно! На тяхната възраст някои от тези, за които говорим, даже не са живи. Захари Стоянов умира на 39 г., а Стамболов - на 41 г.", обяснява професорът.

В Княжеството настроенията за съединение също са били много силни

и те са подхранвани всяка година от съборите на Бузлуджа.

"Тези събори, които днес една от българските партии развява като свой байрак, всъщност са се организирали всяка година в памет на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и са събирали младежи от двете страни на Балкана.

Ние има защо да се гордеем с това събитие, плод на всенароден подем и единение. То винаги ще остане една от най-светлите дати в историята ни. Но то на практика не постига първоначалните стремежи на своите създатели и участници за освобождение и на Македония.

Смята се като една поредна, разбира се, много важна крачка към национално обединение, което, за съжаление, така и не се състоя.

Основната вина имат не толкова българските политици и цар Фердинанд, който ние сме свикнали да обвиняваме, колкото геополитическите процеси в световен мащаб. Световните войни решиха до голяма степен въпроса във вреда на България." Това е оценката на професора за събитията от 6 септември 1885 г.

Според него самият факт, че всяка година в Пловдив се събират хиляди хора от цяла България, че всичко това остава живо в народната памет, че му се търси нов смисъл, е достатъчно стимулиращ.

"От друга страна, Съединението показва, че националните интереси наистина са над всичко. Те са и над интересите на Русия.

"В момента политически спекуланти у нас, псевдонационалисти, национални предатели свързват патриотизма с варварския режим на Владимир Путин.

Не може да твърдиш, че си патриот, и същевременно да си проводник на руските интереси

- да бъдеш агент на държава, която ни е обявила за вражеска.

В случая това означава да подкрепяме нападнатата страна. Неизбежно и тази година на преден план ще се изтъпанят разни политици, ще спекулират с датата, забравяйки, че всъщност тази национална енергия беше насочена от хора, които преди всичко бяха русофоби, т.е. хора, които защитават българските интереси от посегателствата на външни сили, включително и на "освободителката" Русия, която се компрометира веднъж завинаги с отношението си към Съединението.

Макар че по-късно самата Русия осъзнава грешките си и има немалка роля в узаконяването на Съединението", подчертава проф. Пламен Павлов.