Небивала сензация разтърсва България в средата на 60-те години на миналия век. След дълга работа "под прикритие" излиза на бял свят българският разузнавач Борис Недялков.

Биографията му е изключителна, а истината за чутовните си подвизи той описва сам в два романа - "Под маската на СС" и "Майорът от СС". И до днес обаче се спори за тяхната достоверност.

В онези години книгите се радват на широка популярност. Името на Борис Недялков става легенда. Втората част на спомените на българския разузнавач е издадена в

50 000 екземпляра, които се разграбват за броени дни у нас. Интересът е толкова голям, че ги превеждат и в други страни от соцлагера. По мотиви от тях през 1967 г., цели осем години преди съветския "Седемнайсет мига от пролетта", в който се разказва историята на Щирлиц, у нас е направен и сериалът "С пагоните на дявола", първият телевизионен хит у нас.

Самият автор обикаля страната и по градове и села разказва на слисаната публика как с униформа на майор от СС е извършил страхотни диверсии, ускорили края на Втората световна война. По разказите му, той заедно с група разузнавачи, внедрени от съветското разузнаване, е

успял да унищожи последните запаси от

гориво на Третия райх,

като е взривил складовете с цистерни в околностите на Виена.

Според спомените му след 9.09.1944 г. в самия край на войната 24-годишният поручик Борис Недялков попаднал в немски плен в Сърбия. Отстъпващите германски части нямали време да се церемонят и го обесили. Но югославски партизани го свалили от въжето и той по чудо оживял. Заживял с една сръбкиня, но немците го пленили отново. И този път героят се измъкнал от плен заедно с френски разузнавач. Пак се натъкнал на партизани, но този път не на комунистите на Тито, а на монархистите на Дража Михайлович. Изоставени от западните съюзници, в края на войната дражевистите били принудени да се бият на страната на доскорошните си врагове - германците. По тази линия, а и заради перфектния си немски, тъй като бил следвал архитектура във Виена преди войната, Недялков се озовал в хитлеристката армия. Там под името Херман Норман го зачислили в СС с чин щурмбанфюрер - майор.

Както разказвал, след това той успял да се свърже със съветското разузнаване и по тяхно нареждане запалил складовете с 60 млн. тона бензин - последният резерв на Райха.

Нещо повече, останал неразкрит, нацистите го натоварили с диверсионна задача в България. Трябвало да събере група български царски офицери, успели да избягат с германската армия, и с тях да се завърне тайно у нас за да се бори за свалянето на правителството на ОФ. Разбира се, по тайните си канали Недялков веднага бил издал този план на съветските си другари. Така, когато немците ги спуснали с парашути през нощта, долу вече ги чакали нашите милиционери и ги изловили като пилци. Верен на конспирацията и без да се издава, в ръцете на българската милиция попаднал и майор Норман. Даже, както разказвал по-късно на сказките, при задържането си нарочно оказал повече съпротива, та никой да не разбере за истинската му мисия. За награда скоро след това по свои начини съветските разведки го измъкнали от ареста и

го върнали на фронта от германска страна. Целта била да попадне в английски плен заедно с други нацистки военнопрестъпници, взети под крилото на Лондон, и там да продължи да работи като съветски шпионин, но този път срещу "Сикрет сървиз". В разказите си пред публика Недялков твърдял, че се е справил блестящо и с мисията в мъгливия Албион. И още, че в този период в изпълнение на секретни задачи е бил пращан от руснаците в Испания и дори в Южна Америка.

За съжаление подробностите за тази част от живота му така и не виждат бял свят. Очакваната с голям интерес и депозирана от автора книга "Мъгла над Лондон", в която той обещава да хвърли светлина върху тази част от живота си, така и не излиза никога.

По-късно Недялков разказвал, че

мисията му в Лондон

по незнайни съображения

на Москва неочаквано

била прекъсната

За зла участ той се завърнал в България точно по времето на чистките в БКП. Принуден да крие истинската си самоличност и с изфабрикувана от съветското разузнаване фалшива биография, героят на тихия фронт попаднал под ударите на репресивния апарат. Срещу него се получил донос и той набързо бил изпратен по лагери и затвори. Накрая бившият офицер и студент по право се препитавал като обикновен работник в ДМЗ "Ленин" - стоманолеярния завод в Перник. И така до момента, когато след като подал молба, получил разрешение от Министерството на вътрешните работи да се осветли. Чак тогава за подвизите научила и съпругата му.

След грандиозния успех на първите две книги, а и на сериала, излъчен през 1967 г., обаче изведнъж всичко приключва. По неизвестни причини официално е наложено табу върху иначе интересната история, а авторът и и главен герой отново потъва в забрава чак до смъртта си през 80-те години.

Така и до днес остава загадка дали приключенията са истински, или са плод единствено на фантазията на Недялков. През годините различни

автори застъпват

две коренно

противоположни тези

Според едната той е бил лъжец, който се е възползвал от наивността на социалистическото общество, а по другата, ако не всичко, то поне основната част от спомените са автентични, но тайно нареждане от Кремъл е станало причина за тях да спре да се шуми.

И в двете версии ключова роля е отредена на писателя Костадин Кюлюмов.

Само че, докато в единия случай е представян за благодетел, то в другия е унищожител на автора.

Самият той полковник от ДС, Кюлюмов е имал значително влияние в годините, когато изгрява звездата на Недялков. Така според някои, когато отишъл в МВР за да се разконспирира, за зла участ ексразузнавачът попаднал на милиционера, който го задържал като диверсант 20 години по-рано и който запазил омразата си към него. Онзи го разпознал на мига и като завеждащ отдела за жалби в МВР скочил срещу него, за да го изгони с груби думи навън. Точно тогава случайно в милиционерското учреждение се намирал и Кюлюмов. Чул за скандала и веднага се поинтересувал за подробностите. След като забелязал огромния потенциал на историята на Борис Недялков, той

лично отишъл при министъра и издействал реабилитацията му

По спомени на очевидци този вариант е разказвал и самият Недялков пред слушатели в Благоевград.

Съвсем различна е другата версия, която е разказана от журналиста Борис Цветанов. По неговото описание, след появата на книгата “Майорът от СС” при Борис Недялков отишъл писателят-полковник от ДС Кюлюмов и най-нахално му рекъл:

"Твоят Борис Недялков може да стане българският Джеймс Бонд, но му трябва и моето име." Отговорът е: “Няма “моят Борис Недялков”, Борис Недялков съм аз”. Кюлюмов викнал подигравателно: “Това са измишльотини!” Недялков отишъл до стената, отварил таен сейф и измъкнал трофеен “Валтер”. Гостът му е пребледнял, а той му се усмихнал:

“Не бой се, де! Измишльотина...

Сега се пръждосвай!”

Ядосан и с наранено самочувствие, казионния писател веднага се заел да отмъщава. Отишъл при писателя Евгени Константинов, тръснал на бюрото му “Майорът от СС” и му наредил: “Пиши сценарий за сериал, слагай ме сценарист, на Недялков много му здраве, говорил съм с него”.

Така се родил сериалът в пет части "С пагоните на дявола". Само че филмът се оказва пълна имитация, разказва Цветанов.

В него спомените на Недялков са променени до неузнаваемост. Лентата разказва историята на поручик Венков веднага след 9 септември 1944 г. Той е осъден на смърт от Народния съд, защото е бил на страната на Германия във Втората световна война. В Централния софийски затвор Венков се опитва да убеди следователя, че всъщност е работел под прикритие за страната на комунистите и СССР. Сприятелява се с Анна Зюдерман, секретарка на нацисткия генерал Клаус. Криминалната история е доста заплетена и е с елементи на екшън. Във филма играят звезди на българското кино като Димитър Буйнозов, Ани Бакалова, Любомир Кабакчиев, Иван Кондов, Никола Анастасов, Петър Чернев.

Разказват, че като разбрал за него, Недялков лично отишъл в Киноцентъра и с изваден пищов подгонил из коридорите вездесъщия полковник.

"Спомням си Борис Недялков, защото често идваше вкъщи, когато с баща ми подготвяха книгата за издаване - разказва пред "168 часа" журналистът Свилен Мишляков - син на редактора на "Под маската на СС" Николай Мишляков. - Беше с великолепна осанка, явно наистина е бил офицер. В същото време и много нервен и избухлив. С баща ми имаха безкрайни препирни по подробностите около книгата. Баща ми също е бивш фронтовак и често му обръщаше внимание върху някои явни неточности в описанието. Това пък вбесяваше Недялков и той държеше на всяка своя дума. Не мога с категоричност да кажа дали спомените му са автентични или измислени. Бях твърде малък, за да мога да преценявам подобни неща. Но от това, което ми е разказвал баща ми, все пак съм склонен да твърдя, че поне

в основни линии

историята е вярна

За това свидетелстват и двете високи награди, които Недялков със сигурност беше получил - едната съветска, а другата наша - орден “Девети септември” с мечове. Едва ли в онези години някой би тръгнал да го награждава само въз основа на измислици."

Според тази интерпретация на събитията писателят Евгени Константинов, като честен човек, който разбрал, че е подведен, скъсал с Кюлюмов. Но той не престанал да отмъщава на Недялков и спрял вече разписания за печат сборник разкази на писателя “Фантомът на София”.

Известно е, че Кюлюмов минава за един от сценаристите и на хитовия сериал „На всеки километър", но не е написал нито ред. А по някои сведения, като кадрови офицер от ДС, даже има лични заслуги за убийството на един от истинските сценаристи на култовата лента от времето на соца - писателят Георги Марков.

Напоследък, вместо да се изясни, случаят с Борис Недялков доби още по-мистична окраска. Преди няколко години се появи информация, че

всъщност Недялков бил царски офицер,

който за да се спаси от репресии, си измислил амплоато на съветски разузнавач.

Историята разказа бившият шеф на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов.

Така според генерала, за да скрие миналото си, Недялков отишъл да работи в завода в Перник. Успял лесно да се промъкне, тъй като по това време предприятието събирало работна ръка от цялата страна и досиетата на персонала не били проверявани.

Когато обаче властите го надушили, изобретателният Недялков си измислил нова самоличност. Той започнал да се представя за съветски разузнавач. По онова време това било достатъчно да бъде приет добре в средите на червената номенклатура. Канели го навсякъде за официални откривания, държали се към него с уважение и респект.

По разказа на Бриго Аспарухов все пак в един момент родните разведки решили да проверят истинността на твърденията на новопоявилия се колега. За целта изпратили специално запитване до КГБ дали е служил при тях такъв човек. Докато се получи отрицателният отговор от Москва обаче

Недялков вече се бил превърнал в звезда

Бил издал романите си, а и сериала "С пагоните на дявола" бил готов. Тайната останала скрита в докладите на разведките, за да не се посрами властта, че е пуснала враг в пазвата си. Затова и разкритието за истинската му личност не били огласени и случаят бил потулен, твърди Аспарухов.

Куриозно е, но ако това е вярно, излиза, че романът първообраз е писан от царски офицер, а по ирония на съдбата премиерата на първия български сериал “С пагоните на дявола” е посветена на 50-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция. За първи път петте серии се завъртат в по българската телевизия на 4 септември 1967 г.