• Индикации за малчуган в риск: системно отсъствие от училище, липса на личен лекар и имунизации, не излиза навън, специфични звуци, удари по вратите

Има няколко индикации за рискова семейна среда, в която детето е превърнато в заложник, обяснява пред "24 часа" служител на Дирекция "Социално подпомагане".

Най-съществената е продължително отсъствие от училище. Тук се включват и системни, заявявани от родителите уважителни причини. Рискът е повишен, когато се стигне и до пълно преустановяване на посещенията на учебните занятия, както и невъзможност на институциите да се свържат с майката или бащата. Сред тези институции могат да бъдат както образователни, така и здравни, социални, но също и органите по закрила на детето, ако те работят по даден казус.

Втората индикация е липса на съдействие и дори възпрепятстване на институциите от страна на родителите да си вършат работата - ограничават достъпа до детето, крият се, крият го и него.

Третата е липсата на личен лекар, както и на регулярни задължителни посещения за прегледи и имунизация. Също и навременни посещения при медицински лица с цел диагностика и лечение.

Друг фактор е липсата на забележимо присъствие и движение на децата извън жилището, за което съседите знаят, че обитават.

Сред по-забележимите сигнали са стенания, специфични звуци, удари по вратите, викове за помощ. Също и напускания на жилището от страна на децата в необичайно за общата за семейството активност/време.

По повод последния случай в Стара Загора, при който братче и сестриче са държани заключени 4 г. в жилището им, експерт предупреждава, че може да имат изградени поведенчески модели на неадекватно и неуместно поведение, на принципа на подражанието или т.нар. "педагогизирани психически или поведенчески разстройства" при липсата на нормално поведение за пример.

"Това е в случай, че малчуганът е отглеждан при условия на нарушени и ограничени личен живот, свобода, права, малтретиране и от родител с шизофрения - обяснява специалистът. - Детето може да страда също от недохранване, да развие комплексно посттравматично стресово разстройство, разстройства на развитието от аутистичния спектър, както и други психически и поведенчески разстройства, включително хранителни. Може да пострада неговото основно психо-емоционално и психо-социално функциониране и развитие, както и физическото му здраве. Всичко това зависи от факторите в ситуацията - възраст, пол, вид и степен на рисковата ситуация, динамика на случая и т.н.", допълва социалният работник.

Уточнява и че родители с шизофрения или психическо разстройство, които не се лекуват, може да бъдат съсредоточени върху религията, култ, както и в изпълнението на дадени ритуали. Те вярват в конспирации, което води до затваряне и изолиране от света. В тези случаи обаче не осъзнават какво причиняват на себе си и околните.

Какво се случва с психиката на децата, държани години наред под ключ в дома си с цел изолиране от света?

Според психолога Екатерина Велева те стават параноидни и се изправят пред най-тежката дилема - добра ли е била майка им, която ги е хранила и пазила от лошите навън, или тя е дяволът, защото ги е лъгала за това колко страшно е да ходиш на училище и да имаш приятели.

"Човекът е социално животно - обяснява пред "24 часа" Велева. - Ролята на майката, освен да покрива базовите нужди от храна и хигиена, е да дава топлина и емоционалност, да формира привързаност. При възрастта от три години на детето бащата има ключова роля да внесе външната реалност в диадата "майка-бебе". Той е човекът отвън и дава разнообразието, създавайки цялостната картина в главата на малчугана. В зависимост от това кога са били ограничени тези "блага", има и последствия. Докато растат, децата живеят в реалността, която им носят родителите. Ако си представим, че са затворени в един апартамент и една стая, те разбират, че светът се свежда до тези четири стени и че майката излиза някъде и носи храна, тоест - тя е добра и ходи навън сама, за да ги предпази от нещо. В главата им се появява външната заплаха, сиреч светът навън е враждебен. Адаптацията тотално се нарушава и те вече няма как да функционират, без да се тревожат, че някой ще им причини нещо, което не е добро", твърди психоложката.

Тя предупреждава, че децата, поставени в такава ситуация, много трудно след това създават връзка с други хора: "процесът с печелене на доверие ще бъде дълъг, защото остават с параноидна част в себе си. Поставени са в конфликт на лоялност - от една страна, към добрата майка, която е казвала, че ги пази от лошите, и от друга страна, когато се наруши идеята за реалност (бъдат изведени от средата - бел. ред.), към майката, която ги е лъгала. Тя им е казвала, че нещо е правилно, но те после разбират, че не е."

Според специалистката основната травма, която ще се налага да лекуват, е счупеното доверие, защото най-близкият им човек (майката) вече ги е излъгала.

"Дори пораснали, те вече ще живеят с идеята, че хората, които се доближат до тях, може да ги наранят, лъжейки ги за най-елементарните неща - твърди Екатерина Велева. - Затова стават предпазливи. Социализирането на такова дете ще бъде бавно и ще изисква търпение от колегите психолози, които ще работят с него", допълва тя.