От книгата "Безнадежден случай"

С брат ми учехме в училище „Иван Денкоглу" на ул. „Парчевич", срещу малкия магазин, в който се беше преместил баща ми. Всеки ден бяхме там. Татко непрекъснато ни питаше дали сме гладни, дори десет минути след като бяхме изяли нещо вкусно. Разказваше ни весели истории и всяка неделя ни водеше на симфонични концерти в зала „България", където имаше музикални утра. Бяхме малки и не мога да кажа, че ни беше много интересно. Ужасени гледахме колко е дебела партитурата и брояхме крушките на полилеите, но знаехме, че след това ще обядваме в Руския клуб и ще ядем торта „Гараш". Така ни „примамваше" татко, но толкова много музика е останала в главите ни, че явно е имало смисъл. След концерта задължително минавахме през църквите „Света Неделя" или „Света Петка" да запалим свещички и чак тогава сядахме на масата в клуба, запазена винаги само за татко. Помня огромния котарак, гардеробиерката Донка с кок от безброй сплетени плитки, грамадния благ белогвардеец, който беше управител и все още не беше изгонен. Помня и картината „Запорожци пишат писмо на султана", която ние с брат ми познавахме до най-малкия детайл.

Като дете ходех винаги с плитчици, завързани с малки панделки. Един ден в Руския клуб гениалният цигулар Васко Абаджиев, от чийто концерт идвахме, падна на колене пред мен и поиска да му подаря панделките си. Аз за нищо на света не си ги давах. Мама ме побутваше: „Моля ти се, дай му ги, моля ти се, дай му ги...". Аз от инат избягах и се скрих горе на тавана. Търсиха ме с часове.

Май много съм си обичала плитчиците! Когато бях в Алианса, учителката ми Камарад Танчева казала на мама, че непрекъснато се разплитам и че косите ми пречат. Трябваше да ме подстрижат. Ревях по улиците и се дърпах, но мама ме завлече в един фризьорски салон около пл. „Славейков". Бързо ми отрязаха едната плитка, но в този момент се отскубнах и хукнах по „Граф Игнатиев", спасявайки половината от красотата си. Подстригването ми приличаше на инжекция с дебела игла. Едно момче, което мие косите, ме догони и едва успя да ме върне обратно в салона. Е такъв рев няма!

От книгата "Безнадежден случай"

Честит рожден ден, Богдана!