В анкета на “24 часа” хората много ясно формулираха проблемите за тях - цени и доходи, корупция, влизане в еврозоната. Трябва да се направи опит за кабинет, за който тези три теми да бъдат водещи, казва бившият шеф на парламента

Още акценти от интервюто:

• С това безогледно рушене на парламентаризма явно партии и лидери не осъзнават колко е остра кризата и колко неизвестни последици може да има
• Естествено е, че когато политиците слагат в публичния дискурс властта като сглобка, деребеи, парчета от пица, за които се борят, гражданите ще кажат: Не искаме да имаме нищо общо с това
• Забравяме за паралелната държава, а това мъгляво понятие си има конкретни носители. Но ние не знаем какво правят те
• Много тежка заблуда и опасна илюзия е, че ако обърнеш принципа на плурализма в политическия живот и го замениш с някаква силна ръка, това ще доведе до нещо добро
• Въпросът не е само в Нинова, а че 7 г. партията не узря как пътят на чистките я срива. Знаци за промяна още не се забелязват

- Г-н Пирински, четвърта година продължава политическа криза, толкова дълго и толкова остро противопоставяне - всички срещу всички, досега в парламента не е имало. Как четете отстрани политическите процеси?

- Нали разбирате, че ми е повече от неприятно да коментирам това безогледно рушене на парламентаризма.

Участниците в този процес явно не осъзнават до каква степен е остра кризата и с колко много неизвестни последици.

Веднага след изборите на 9 юни прозвучаха оценки, че има провал на системните партии, че политическият модел е износен и това е наказателен вот, който говори за необходимостта от алтернатива. Но основните партии и лидери сякаш се носят по една инерция на сметки - кой, кого и доколко може да подкрепи, с хоризонт очевидно по-скоро нови избори, отколкото излизане от кризата.

Не знам как си представят основните политици собственото си поведение, но вкарвайки в публичния дискурс понятия като сглобка, трикове, деребеи и представата за властта като баница или пица, а целта на упражнението е кой какво парче ще отреже - естествено е, че ще се стигне до момента, когато гражданите ще кажат: Всичко това няма нищо общо с нас.

- Преди повече от 30 г. вие бяхте участник в кръглата маса, необходима ли е нова такава? Как партиите могат да постигнат консенсус?

- Не съм сигурен дали кръглата маса днес вече е отговорният и ефективен подход. Да, трябва да има широк процес на обсъждане в обществото. Има достатъчно развити НПО, професионални обединения, които да работят в плътно взаимодействие с кабинет, който в най-добрия случай би имал много крехка подкрепа, за да се стабилизира изпълнителната власт.

Преди всичко трябва да се назоват онези остри проблеми, които са в дневния ред на хората. В една анкета на “24 часа” от 3 юли за проблемите, които най-много тормозят гражданите, те доста ясно формулират проблемите - най-острият от тях са цените и доходите, на второ място е корупцията, на трето - влизането в еврозоната. Ето, това са три въпроса, по които досега не чухме нито една от партиите да излезе ясно - какви решения предлага.

А ако не с втория, то с третия мандат може да се направи опит да се състави правителство, за което тези три приоритета да бъдат много сериозно застъпени.

Например цените и доходите - би могло веднага да се потърси широк разговор със синдикатите и работодателите в Националния съвет за тристранно сътрудничество, да се обсъдят най-неотложните мерки, които буквално в първите 15 дни на един кабинет да бъдат предприети.

Що се отнася до корупцията - да сте чули някъде да се поема ангажимент, че това е горещ проблем, по който не може просто да има констатация, че корупцията е много разпространена, сякаш е някакво природно явление. Онова, което пролича в края на предходния парламент с временната комисия по случая с т.нар. Нотариус показва много тежки зависимости на институциите, много остри персонални компрометирани позиции на отделни магистрати и не само. И би трябвало да има незабавно усилие за възобновяване на серия от действия, които да установят къде и колко са острите гнезда на корупцията.

В тази връзка бих споменал темата за конституцията. На 12 юли се навършват 33 г. от приемането на основния ни закон. Не може да смятаме, че това е повод просто да си спомним какво е било във ВНС и да продължим нататък, както си знаем .

- Казахте, че трябва да се направи опит за съставяне на правителство с тези приоритети, но кой е успешният вариант - с втория или третия мандат? То да е програмно, експертно, техническо?

- По отношение на мандата би трябвало да си проличи кой си дава сметка за реалната дълбочина на кризата и е готов добросъвестно и с всички възможности, с които разполага, да предложи основа за процес на формиране на кабинет. Първият мандат приключи. Вторият е повече от проблематичен, имайки предвид, че дори не знаем кой от ДПС ще се яви при президента. Остава опцията за третия мандат.

Що се отнася до това, какъв кабинет да бъде - той очевидно не може да бъде чисто коалиционен. Трябва да е формиран около много ясна платформа, която да почива на ясни принципи.

Първо и най-важно е това да е кабинет на народния/националния суверенитет, който има за задачата да започне да връща надеждата, че правителството работи за стабилизирането на държавата и за решения по най-острите проблеми в ежедневието на гражданите, а не за някакви пренареждания и прегрупирания в едни или други органи и регулатори и т.н. И да има много ясно осъзнаване какво означава кабинет на народния суверенитет - не само от гледна точка на съставянето на правителство сега, но и с поглед към есента и вероятните избори.

- Какво означава това?

- Би трябвало още от сега всеки да си даде ясна сметка, че ако още веднъж се разиграе този спектакъл на предизборна кампания, продуктът ще бъде същият, че и по-лош. Всяка от партиите, тръгвайки към изборите, трябва много ясно да погледне първо към себе си - как и по какъв начин се явява пред гражданите. И като платформа и идеи, и като структури и организация, и като листи. Защото ако още веднъж възпроизведат това, което виждаме вече няколко пъти, това е не просто безотговорно, това е направо разрушително.

Второ, самата кампания може ли отново да протече в такива унизителни и унижаващи квалификации и реплики, без мисъл за това, какво се обсъжда като реални проблеми и тяхното решение?

И още нещо - винаги съм се изненадвал, как се дава еднаква трибуна и на няколкото основни политически партии, които печелят основния дял от гласовете, и на откровено антиконституционни образувания, които получават около половин процент, но ни агитират от най-отговорните национални медии как няма никакъв смисъл ни от конституция, ни от парламент.

- Как да бъдат забранени те? Нали говорим за плурализъм, демокрация, многопартийност...? Освен това след като са допуснати да бъдат регистрирани от съда, кой може да ги забрани?

- Трябва да има ясни стандарти. Когато има политически формации, които не желаят да изпълняват основни текстове от конституцията, те са разрушителни за обществото.

- Не е ли работа на съда да прецени дали една партия е противоконституционна или не?

- Ако има кой да постави пред съда - например прокурор, или друг магистрат, който е разтревожен от това състояние, да каже - вижте, тук върви процес на изопачаване и профанизиране на основните постулати на многопартийността и плурализма. Че как да няма основания за такава позиция по силата на Конституцията!?

- Трябва ли да се помисли за коренна промяна в политическата ни система? Ето, ИТН отново заговориха пред Румен Радев за президентска република.

- ИТН не от вчера или днес говорят за президентска република. Това е многогодишен лайтмотив от по-широк техен набор от твърде авангардни решения, който напоследък сякаш се споделя все по-широко. Има и такова мнение - че може би този 12 юли ще бъде последният път, в който ще се чества годината от приемането на конституцията от 1991 година! Тоест в обществото набира сила, макар и под повърхността, един процес, който спокойно наесен може да доведе до крайно рисковани обрати.

- В смисъл?

- Много тежка заблуда и опасна илюзия е, че ако обърнеш принципа на плурализма в политическия живот и да го замениш с някаква силна ръка, това ще доведе до нещо добро.

- Този коментар заради очаквана партия на Радев наесен ли го правите?

- Не мисля, че ще се стигне до такава. Защото, каквото и да си говорим, ако няма институции в държавата, които изпълняват конституционните си задължения по възможно най- отговорния начин, ние се хвърляме в абсолютна неизвестност.

Сякаш забравяме, че има такова нещо като паралелна държава. А това мъгляво понятие, родеещо се със задкулисие, има своите съвсем конкретни и плътни носители. Ние не знаем какво правят те, но се налага мнението, че демокрацията е фасадна - а зад фасадата явно се крие нещо друго.

- Как приемате процесите в БСП? Вие бяхте един от критиците на Корнелия Нинова, сега, след отстраняването ѝ оптимист ли сте, че БСП ще изплува?

- В БСП от 7 г. протича процес на последователна загуба на доверие - и от членовете и дългогодишните ни поддръжници, и от гражданите. Затова през 2021 г., доста разтревожени от състоянието в партията, образувахме обединение в БСП - “Социализъм ХХI век”. Призовахме да има цялостен процес на обновление на партията - на идеи, политика и лица. С констатацията, че ако това не стане, ще продължи този съсипващ партията процес.

- Е, имате нови лица - бившият лидер на младежкото СДС Калоян Методиев е депутат от БСП...

- Този казус дори не бих го коментирал в момента.

Да, дълго време съм критик на г-жа Нинова, но въпросът не е в това дали аз или някой друг сме критици, а в това, че през всичките тези 7 г. в партията не узря разбиране, че не бива да се продължава по този път - на непрекъснати чистки на хора, които не са съгласни с начина, по който се ръководи партията. Хора, които желаят да видят партията силна, са дамгосвани, че са агенти на чужди сили, продажни и т.н., така и останали неназовани поименно.

Вие говорите за отстраняване на Нинова, но тя самата си подаде оставката. Не само - каза, че поема цялата политическа отговорност за онова, което нарече катастрофални резултати на изборите. За най-голямо съжаление, тази трети път уж подадена оставка отново се оказа “оставам”. Това вече за мен е върховната проява на безотговорност от страна на г-жа Нинова към БСП.

Съвършено несъстоятелни са всякакви обяснения, че всички партии губели гласове. Къде остана аргументът, че БСП е единственият носител на алтернатива, единствената различна партия? И вместо да имаме 17 или 27%, ние имаме 7%. А това говори, че хората въобще не виждат в БСП нещо различно от всички останали.

- Да, през годините се видя, че хората не разпознават БСП като алтернатива - вече дори сте само на 3% от бариерата за оставане извън парламента наесен. Какво трябва да се направи, за да се спаси партията?

- Пред тази перспектива, която споменавате, ясно е, че новото ръководство има огромната задача и задължение да покаже, че действително тръгва по нов път . Но за мен остава неубедително досегашното поведение на онези, които сега са начело на партията.

- Имаше обаче среща на вашето обединение с тях, разговорът все пак не е ли ново начало?

- Да, имахме среща с доста други колеги. Там предложихме едни 7 точки като първи стъпки в нужното направление. Например съборът на Бузлуджа да е под мотото “Заедно за ново начало на БСП и Лявото”, който да бъде предшестван от поредица от дискусии и срещи.

Също така за конституцията - нашето предложение беше да се подготви предварително една политическа позиция срещу грубото изопачаване на онези начала в основния закон с миналогодишните поправки, както и да се отправи призив за взаимодействие между политическите сили за излизане от тази криза. Тези наши идеи останаха без някакъв видим отклик. Да не говорим за предложенията ни за чисто организационни стъпки...

- И не сте оптимист, че пътят е нагоре, така ли?

- Оставам с очакване пътят да е нагоре, но засега не се забелязват достатъчно убедителни знаци.

- Предстои избор на лидер - смятате ли, че Нинова ще се кандидатира пак? И дали тази битка, която предстои, няма ли да доведе до окончателно разцепване на БСП?

- Може да се очаква, че ще има опит тя да се кандидатира. Защото видяхме, че решението на Контролната комисия, че тя няма право на повече от два мандата, веднага беше оспорено от нейните привърженици.

Проблемът е, че липсва критична оценка за причините да се стигне до тези катастрофални резултати. Няма ясна политическа оценка на досегашния период от 6-7 г., включително последните 1-2 г., когато тези пороци в партията станаха съвършено очевадни. Това открива поле на Нинова да каже - има си процедура, имам всички основания да се явя. След като липсва принципна персонална оценка на нейното авторитарно, еднолично, порочно лидерско ръководство на партията, довело до тези отчайващи резултати... 

Разбирам, че за новите ръководители на партията това е малко сложно, защото те бяха нейни сътрудници в продължение на целия период. И тук се искаше воля по достатъчно достоен начин да се поеме отговорност и от сега осъществяващите ръководството, като същевременно в ръководството бъдат привлечени например една част от онези 50 членове на Националния съвет, публикували още на 21 март т.г. позицията си “Да спасим БСП и социалистическата идея”. Това са хора с авторитет, утвърдили се кметове. Така щеше да се види, че това ръководство не се затваря в собствените си рамки и ясно съзнава, че е наложително час по-скоро категорично да се скъса с цялостния начин на досегашното функциониране на БСП.

ВИЗИТКА

• Роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк
• Завършил е ВИИ "Карл Маркс"
• Участник в Националната кръгла маса през 1990 г. и неин съпредседател
• Депутат от БСП в 7 парламента - от 1990 до 2012 г.
• Председател на 40-ото народно събрание
• Вицепремиер в две правителства в периода 1989-1990 г. и външен министър в кабинета "Виденов"
• Бивш евродепутат
• Съучредител на движението "Социализъм в ХХI век" в БСП