Жокери за мен? Работи в шумна среда, но харесва тишината и не спира да мечтае

След като разбрах, че има професия, която удължава игрите на детството, реших, че сме един за друг

От всички герои любим ми е следващият. Готов съм за провокации 

Влюбен съм в класическата музика, писали са я космически хора

Аз съм доктор Уотсън в "Скрита самоличност", участникът е Шерлок Холмс

Той е от хората, създаващи усмивки. А настроението не му се свиди - не го носи само в своя, а във всеки дом. Обичан актьор. Завършил НАТФИЗ, но изначално носи онази магия, която не се учи. Популярен телевизионен водещ - от онези, без които имаме чувството, че не можем. Бил е и господар на ефира, става “разузнавач” в “Маскираният певец”, а после и основен водещ - заедно със Зуека и после с Краси Радков. Участва в четвъртия сезон на “Като две капки вода”. От деветия дебютира като водещ със Зуека, а в следващите три залива от смях зрителите на “Капките” заедно с Димитър Рачков.

Сега му предстои друго предизвикателство - водещ на новото предаване по Нова телевизия “Скрита самоличност”. Световният хит връхлита българските зрители от 3 юни. А Геро ще е най-верният приятел на детективите в студиото и пред екрана.

Предлагаме ви специално интервю, опитващо да разкрие пъстрата самоличност на самия Геро. На сцената. На екрана. У дома - с любимата Цвета и дъщеря им Йохана. Малко преди на 10 юли Герасим Георгиев да навърши 50. Представяме ви го такъв, какъвто е - момчето, което обича играта.

- Ако влезеш в ролята на сценарист и измисляш три жокера за мистерия със скрита самоличност, отговорът на която да е Герасим Георгиев-Геро, какви биха били те? Ама жокери, които хем да те маскират добре - дали като актьор, или като певец, а в крайна сметка да се окаже, че с жокерите сте си като две капки вода.

- Майко мила! Работи в шумна среда, но обича тишината. Всяка вечер е различен, но винаги се прибира един и същ. Не спира да мечтае. Това е.

- Пленяващите тайни на “Скрита самоличност” все още са скрити от българската публика, но би ли разкрил детайли от “самоличността” на предаването за 3 юни?

- По Библия предаването е американско, но ние вземаме повече от италианския модел, защото италианците го правят много по-добре. Един човек се опитва да разгадае осем самоличности. При това срещу много добра печалба, която може да си заслужи, ако ги разкрие. Изглежда лесно, но никак не е.

Във втория кръг се появява тайнственият роднина. Той е роднина на един от тези осем. И трябва да се свърже роднината с вярната самоличност. Там човек може да удвои парите си. Накрая може да се стигне до 100 хиляди лева, което за България е доста добра сума. Ако в първия кръг си спечелил максимума от 50 хиляди лева, може да ги удвоиш до 100 хиляди, ако назовеш веднага на кого е роднина тайнственият човек. Но пък ако не познаеш, губиш всичко.

После има и по-леки варианти за отгатване. Участникът може и да се откаже да удвоява. Тогава му даваме жокер за роднината. Има гадаене. Казвам ви - изглежда лесно, ама изобщо не е. Но пък е много интересно. От хората, които вече участваха, има такива, които стигнаха до високи нива. Спечелиха, и то добри суми. По мое скромно мнение вече заснетите предавания се получиха много добре.

Направо влизаш в “От местопрестъплението”. Ставаш следовател. Трябва да наблюдаваш много тънкости. Да предполагаш, да съобразяваш, да преценяваш. Наблюдателността е ключова. “Скрита самоличност” е предаване, което върви на един дъх. Ще се излъчва в праймтайма - всеки делничен ден от 20 часа по Нова телевизия. Глътка свежест за хората. Без излишни напъвания. Напротив - съсредоточаване, игра. Ами - да й се насладим.

- В предаванията, които си водил досега, е като в постановките - дори да да импровизираш, знаеш сценария в пълнота. Това ли е първото предаване, в което самият ти си в мистерия, водещият е на равни начала с основния гост и с гадаещата публика?

- В интерес на истината е така - също като “следователите”, аз също не знам кой кой е. Но мога да помагам и да гадая донякъде. Целта е да гадае участникът. Но, за да е по-интересно и да държи пълен съспенс, аз също не знам кой кой е. Това наистина прави играта много добра. Поисках да е така. И преценихме, че ще е най-хубаво и истинско. Аз съм на равна нога със зрителите и с участника, което е честно. Стремежът ми е, доколкото мога, да помагам на разследващия да разкрие самоличностите.

- Връща ли те тази игра и към детството, към годините, в които беше интересно да се четат детективски книги, да си любознателен чрез игри, които те правят любопитен и търсещ в живота?

- Да. А и нашето детство, което е коренно различно от сегашното, минаваше в игри навън. Спомням си, че тогава много наблюдавахме хората и си говорехме какъв е този, какъв е онзи. Създадени са и доста детски филми по тази тема, как деца си фантазират, че някой е шпионин, започват да го преследват... Определено има референции към детството. Но опитът си е много важен. Наблюдателността те води по пътя към успеха. Наблюдаваш, преценяваш и свързваш логиката.

- Явно те харесват за детектив, беше в тази роля от първия сезон на “Маскирания певец”...

- (Смее се). Да, да, да. Но още по-хубавото е, че на мен ми харесва. Обичам игрите по принцип. Това ме забавлява, това ми е интересно. И трябва да уточним - в случая помагам на следователя, доколкото мога.

- Ако трябва да го кажем образно, участникът в играта е Шерлок Холмс, а ти си нещо като Уотсън?

- Абсолютно - аз съм доктор Уотсън! (Смее се). И винаги помагам с добър съвет. И по докторски удрям по едно рамо на участника, на Шерлок Холмс.

- Кой е твоят любим детективски персонаж -дали от книги или филми?

- Говорейки преди секунди за Шерлок Холмс, всъщност това е любим мой детектив. Навремето имаше една руска поредица за Шерлок Холмс, тя беше просто перфектна. А руският актьор, който играеше Шерлок Холмс, беше обявен за най-близкия до прототипа. Сцените бяха много хубави. Бяха от типа на самите истории, издавани от Артър Конан Дойл навремето - под формата на списание. Не сегашните ни представи за списание с лъскави меки корици. Било си е като книга, но не под формата на сборник разкази, а всяко списание, всеки брой си е бил с отделен разказ, свързан с Шерлок Холмс. Сигурен съм, че хората са тръпнели за всеки следващ разказ. Така и аз следях и се вълнувах. Шерлок Холмс ми е любим.

- Как смогваш с голямото препускане - още преди финала на “Като две капки вода” беше ясно, че се впускаш в “Скрита самоличност”, а ако случайно някъде има пауза, вероятно тя е с представление в театъра?

- Вече започнах да разпределям много добре времето. Винаги има моменти, в които натискаш повече газта, правиш по-голям демараж, но след това си давам достатъчно почивка, за да възстановя. Вече не е препускането, което беше последните 10-15 години. Поразредил съм задачите и гледам да го карам по-полека. Да, отстрани изглежда, че е страшно много, но като си подредиш нещата правилно, всичко е окей.

- Тоест като се прибираш у дома при Цвета и дъщеря ви Йохана, не си като герой от “Скрита самоличност”, не са те забравили как изглеждаш?

- Все още помнят. (Смее се.) Вкъщи цари тишина. Затова гледаме да е тихо, за да може у дома всеки да възстановява. Защото и Цвети има своето напрежение на работа. Знаем и за палавите 15-годишни хора, които мислят, че целият свят се е стоварил върху тях. В тази възраст, в пубертета, често си мислят, че те са най-пострадалите хора. Но намираме сили и си подаряваме нужното внимание един към друг, така че всичко наистина е окей.

- Колко голямо е любопитството на 15-годишната Йохана към онова, което вероятно вълнува цяла България - работата на татко ѝ?

- Определено го има. Тя обича много и театъра, което е главната ми професия. Дори не мога да го нарека професия, защото театърът, актьорството - това е съществуването ми. Интересува се много от театъра, от киното, от телевизионните формати. Любопитна е как се случват нещата. Разбира колко е трудно. И с всяко следващо приключение, в което се впуска заедно с мен, вижда, че не става по-лесно. Лесно на този свят няма, може само да си го направиш да ти доставя удоволствие и да ти е забавно.

- Какво ново с твое участие на филмовия фронт?

- Миналата година беше доста продуктивна откъм кино. Приключихме най-новия филм на Стефан Командарев Made in EU, ще стане много хубав. За първи път ще работя със Зорница София - есента трябва да заснемем прекрасен филм, сценарият на който ме спечели заедно с екипа. Там си партнираме със Стефка Янорова, Владимир Зомбори, Дария Симеонова... Живот и здраве, трябва да започнем един сериал, продуциран от Маги Халваджиян, сериал по книгата “Мамник”. Работа има. Но е разпределена правилно.

- Има ли някое ново предизвикателство на театралната сцена?

- Предимно играя в представления, които са отдавна в афиша. Играя “Зорба” в Театър зад канала. В пловдивския театър играя “Укротяване на опърничавата”. В “Сълза и смях” - “Нашата голяма френска сватба”, “Срещи в сряда”. С врачанската филхармония имам много хубав спектакъл - “НеТАКТично”.

С Дони ще отидем на турне за един месец в САЩ през есента с неговата пиеса “Има време”. Той е автор на пиесата и е страхотен актьор и човек. Прекрасно си партнираме! Живот и здраве, през ноември ми предстои страхотна премиера.

- Професията ви, казано с целия възможен позитивен смисъл, е като шизофренията - един ден си Петручио, друг ден Пухи, в трети си Пацо... Имаш ли любим персонаж? Някой от многото, в които се превръщаш?

- Чиста шизофрения си е това, няма какво да се лъжем. Ако някой твърди обратното - лъже. Ние никога не сме сами. (Смее се.) Във всеки образ, който играя - дали ще е в театъра, киното или нещо от телевизионния екран, има голяма част от мен. Във всеки герой слагам част от себе си. Затова харесвам всеки. Но най-любим ми е следващият герой. Всеки следващ.

Това е най-провокативното, най-предизвикателното - да опиташ нещо, което не си правил досега. Новото винаги ме е провокирало. Така че с голямо удоволствие очаквам следващия герой, с когото трябва да се сдобрим и да влезем в една кожа. Това усещане е много яко.

- Какво всъщност те провокира да тръгнеш по актьорския път, как това стана любов и живот за теб?

- Нали говорихме за децата? Аз обожавах игрите. Постоянно бях в игри. Детството ми беше изпълнено с тях. След като разбрах, че има професия, която удължава периода на детството, реших, че тя е за мен и аз съм за нея. Актьорската професия лежи върху вяра и наивност, както децата и играта им. Самата професия е изтъкана от игра. Още от пети-шести клас нямах колебание какво трябва да правя - да продължа да играя.

- По времето на твоето детство определено имаше кой да те запали по тази игра. И все пак - кои от най-големите ни актьори доразгоряха пламъка в твоите очи?

- Имаше кой - вярно е. То и сега има, но всичко е много разпиляно и пъстро. Интернет е необятен, прелива отвсякъде. Но пак има актьори, които са обожавани. Преди обаче наистина беше много по-силно. Ходех на школа и в Русенския театър - всеки детайл ме заразяваше. Особено играта. Но да, запалиха ме големите. Плеядата от големи имена. Калата, Парцалев, Кольо Анастасов, Стояна, Гец, Наум Шопов... Велко Кънев ми е човек, когото не мога да прежаля, голям актьор... Хубаво е да има кого да гониш и към какво да се стремиш.

- Ако следващият, непознатият образ, винаги ти е най-любим, кое е предизвикателството, което все още не си опитвал - дали на сцена, дали пред камера? А може и нещо в живота? Може и около наближаващия половинвековен юбилей - покрай такива паметни събития хората често се предизвикват...

- Готов съм. Но явно не се е намерил човекът или режисьорът, когото да срещна, да ми предложи такова нещо, да го припозная и да се впусна в него. Чакам с нетърпение. Отворен съм за провокации. Но още не се е появил човекът, който ще ме извади от кожата и ще ме пробва в нещо съвсем различно и голямо, което досега не съм пробвал. Надявам се да ми се случи. Ако не - майната му, има и друг живот.

- Хората познават публичния ти образ на човека, подаряващ настроение на другите. Какво остава скрито, какво не знаят за Геро, след като смени шума с тишината? Съпругата ти Цвета примерно е спортен журналист, а и ти май се вълнуваш от спорт. Дори за футбола тя споделя, че разбираш повече и правиш забележки. Какви други тайни от Геро в истинския живот би разкрил?

- Спортът също е вид игра, така че се причислява към моите неща, онези, които обичам. Винаги съм обичал спорта, състезанието, играта. Не говоря за фитнеса - за мен той е машинално, еднообразно повторение, като катериците, които въртят в клетката. Аз обичам играта. Играл съм футбол. Мога да тичам и 10 часа, когато е в игра. Опитвал съм доста спортове - и стрелба, и волейбол, и хандбал, борба... Беше ми много любопитно. Обожавам спорта. Но на първо място винаги е царят - футболът.

Иначе много обичам хубавата музика. Напоследък обичам да слушам класическа музика. Усещам жестоко пречистване и спокойствие чрез класическата музика. Аз съм човек, който е отгледан с музика и танци. Музиката винаги е била част от живота ми. Но последните 10-15 години преоткрих класическата музика, гледам на нея с влюбени очи и се наслаждавам на всяка нота и всеки тон. Велико нещо е. Писалите тази музика са малко повече от човеци. Космически хора.

Много обичам историята, археологията. Това са неща, които хората не знаят за мен.

- Живеем в свят, в който Космосът изглежда по-близо. Но кое друго постижение би нарекъл космическо? Със сигурност има нещо, за което си си казвал - искам да се върна във времето и да се запозная с човека, който го е измислил...

- Да, казвал съм си “който го е измислил това, е велика работа”. Но пак бих погледнал към бъдещите предизвикателства. Може би чакам най-големите и най-значими открития.

Има нещо, което чакам много. Аз съм сигурен, че го има, но просто не го вадят. Лекарството за рака. Да победи тази чума. Вярвам, че в тази област има постижения и се моля най-сетне да ги извадят на показ.

Намирането на нови светове, за да се убедим, че не сме сами, е друга такава тема. Аз съм сигурен, че не сме сами. Но то следва. Виждате главоломния прогрес последните години, къде стигнахме. Телефони, интернет, виртуален свят. И това само за трийсетина години. Предполагам, че след още 100 години човечеството ще прави чудеса и от днешна гледна точка. На моменти пък си казвам - всичко това е прекалено. Аз обичам човешките взаимоотношения. Хората да си общуват, да си казват “обичам те”, да се прегръщат, да се гледат в очите, а не през екраните. Разчекнат съм между двата свята. Но по-скоро се чувствам човек от минало време, чувствам се много стара душа. Дърпа ме към Средновековието, към Ренесанса. Мисля, че съм бил някъде там в предишния живот. Но пък и новото ме провокира.

Интересно нещо е животът - и в сегашно, и в минало, и в бъдеще време.