Той пред съда: Познавам само Ботев и брат ми Петър, не стрелях, затова войводата искаше да ме съсече, после целех напосоки

Прякорът Индже му е даден от Георги Раковски. Става свидетел на последните дни на Стефан Караджа

Първи чества подвига на поета на 2 юни, по ирония на съдбата в Баш хамама във Велико Търново

Ботевият четник Йордан Недев-Инджето, който поставя началото на честванията на революционера на 2 юни 1887 г. във Велико Търново, избягва с живи рани от 18 куршума на косъм турските потери в продължение на няколко дни след разбиването на четата през май 1876 г. Когато е заловен, разбира, че го смятат за един от главните организатори, но въпреки това е осъден не на обесване, а на доживотни окови. През 1877 г. е амнистиран.

Прякорът "Индже" му го дава друг голям български революционер – Георги Раковски, с мотива

“да не се загуби името на Инджето”.

Двамата се запознават в Букурещ през май 1865 г. и идеологът на националноосвободителното движение вижда голям потенциал у бъдещия инженер.

Същият комита е свързан и с последните дни на Стефан Караджа през 1868 г., тъй като три години по-рано е участвал и в неговата чета. Когато го хващат и осъждат на 8 месеца, става свидетел на края на героя в затвора. След Освобождението Йордан Недев стопанисва Баш хамама в старопрестолния град и там организира първото честване на Ботев на 2 юни 1887 г. Преди това участва и в Сръбско-българската война, като набира средства и доброволци за т.нар. Втора Ботева чета за битката срещу съседите.

Самият той е част от момчетата на Христо Ботев заедно с брат си Петър, който е командир на отделение. Още на парахода "Радецки" се проявяват инженерните качества на Йордан, като заема място до машиниста и помага при акостирането на кораба на козлодуйския бряг.

В спомените си за участието си в четата Инджето разказва за подвига, мъченията и страданията на бунтовниците. Изтръпнал, когато след като стигали на Милин камък, чул слух, че по-големият му брат е убит. Притеснил се още повече, като

видял вещите

на Петър у

друг четник

– Кольо Черкезина. Попитал го дали наистина е убит, но Кольо го уверил, че е лъжа.

Нямал време да се зарадва, защото наблизо до него тежко раненият хаджи Георги започнал да се моли на Инджето да го застреля, за да не го хванат турците, но търновецът признава, че не могъл да вдигне ръка срещу своя съратник. Цял час Йордан Недев чувал охканията и риданията на ранените, а от умрелите хора и коне се разнасяла задушлива миризма.

Хаджи Георги продължавал да вика да го убият. "Аз извадих револвера да го убия – споделя търновецът. Той отново се развика: "Брат да си ми!

Убий ме, не ме оставяй на турците!”

Когато натиснах да гръмна, ръката ми се дръпна. Домиля ми и не посегнах повече към него, като му казах: "Бог да ти е на помощ". Оставих го и си заминах."

Малко след това обаче и Инджето е ранен. При него дошли брат му и Христо Ботев. Казали му, че едва 61 души от момчетата са останали живи. Потърсили фелдшера, за да го превържат, но се разбрало, че той също е убит. Тогава брат му разрязал дрехите и наложил раните му с тютюн и ги превързал с парцалите. Тръгнали. Когато не можел повече да върви, започнали да го носят на ръце.

Но от раните отпаднал физически и постоянно искал да си почива. В един момент поискал брат му да го остави в една овчарска колиба, защото нямал никакви сили. Но той взел да го моли да продължи да върви. "Братко, нали виждаш?

Аз вече умирам,

гледай да спасиш себе си, живота си, аз не мога вече. Остави ме да умра спокойно", казал Инджето. Така останал сам, като се криел близо до колибата. Малко по-късно точно натам се запътила турска потеря и едно куче стигнало до юнака, помирисало го и го изоставило, без дори да излае. Това спасило бунтовника за момента.

Решил да заличи кървавите дири, които оставял от раните си. Примъкнал се до едно поточе и се скрил на нещо като островче по средата. На следващия ден тръгнал към гората и видял 3000 души башибозук, които стреляли по една овчарска колиба.

Пред очите му тя изгоряла заедно с няколко четници,

които се криели вътре, за което разбрал по-късно.

Инджето стигнал до друга колиба и помолил овчаря да го приюти. През нощта обаче дошли двама души и му казали, че са изпратени от брат му да го вземат.

Те обаче не показали никакви знаци от роднината му, за да докажат, че наистина са доброжелатели. Йордан Недев се усъмнил, но нищо не казал. Подозирал, че искат да го убият.

"Ако бяха пратени от брат ми, щяха да носят нещо от него. Освен това той знаеше, че аз не мога да вървя, затова нямаше да праща да ме дирят.

И тези хора ме водеха по съвсем друг път", пише по-късно четникът. Затова на следващия ден ги накарал те да вървят напред и в удобен момент изостанал. Така се спасил за втори път.

Но раните го измъчвали. В тях се завъдили и червеи.

От друга страна, опасността да го хванат го притеснявала повече и продължил да ходи, макар и много трудно и бавно.

На сутринта преброил дупките в дрехите си – общо 18 куршума минали през тялото му. Заел се да изчисти кървящите разрези, но тези в дясното рамо и на гърлото не успял. Разкъсал част от ризата си, за да превърже болните места.

От време на време срещал овчари, които му давали хляб и сирене. През останалото време се придвижвал бавно.

В една колиба помолил овчаря да извади червеите от раните му. Той одрал един овен и наложил кожата му върху тялото на ранения бунтовник, за да издърпа съсирената кръв. После Инджето продължил по пътя си и срещнал и други свои съратници от Ботевата дружина.

Излизайки от поредната овчарска колиба, ги заловила потеря от 300 души. Турците се скарали кой да заколи Йордан Недев-Инджето по собствените му спомени. "Аз, който се намервах в едно много отчаяно положение – от една страна, измъчван нравствено, от друга – изморен физически, казах им да ме заколят по-скоро да се отърва от страдания", пише той по-късно.

В този момент дошъл един офицер и в негово лице съдбата за трети път му спасила живота. Заповядал да не го заколват, защото "бил големец" и можели да изкопчат информация от него.

Така войниците взели да стрелят с пушки и пищови от радост и се развикали, че са заловили бимбашията на комитите.

Пленените четници били убедени, че ще ги обесят, като стигнат в Берковица. Там обаче ги завели при местния каймакамин (управител - бел.ред.), който взел да ги разпитва. На въпрос кого познава, Инджето признал само за Христо Ботев и брат си Петър.

Турците поискали да опише и двамата. "Христо Ботев е родом от Калофер и е висок, едър, черноок, лице пълно и широко, с френска брада. А брат ми Петър Йорданов е черноок, среден на бой, гърди и лице широко, брада цяла, години 38", отговорил Инджето. Последвали питания

дали не познава

и други революционери.

Той отрекъл, защото по думите му нямал време да се запознава.

Когато дошло време да обяснява по кого е стрелял, търновецът отговорил, че нито едно птиче не е застрелял, камо ли човек. Признал, че е гърмял, но не помни колко пъти. А Ботев лично дошъл при него, за да го съсече, защото не искал да стреля.

В показанията си добавя, че е започнал да гърми нахалос, "за да дойдат черкезите и да ги изколят". После тръгнал из гората, като се хранел с треви, зелено жито и ръж и никой не му давал храна, никой не му церил раните. На въпрос закъде се е запътил, отговаря, че бързал за Сърбия.

Турците обаче го заподозрели, че е от войводите, и го питали дали се казва Йорданов и дали не е ходил във Враца, за да подготви четата. Йордан Недев отговорил, че не е той, но може да става дума за брат му, който вече е убит. След всички разпити в Берковица го закарали във Видин.

По пътя срещнали башибозуци, които като видели заловени бунтовници, искали да ги заколят, а войниците едвам ги удържали. Животът му е пощаден от съдбата за четвърти път.

Във Видин пак е изправен на разпит. За негов късмет там присъствали

двама каймаками, които Инджето отървал от смърт на парахода “Радецки”.

Там четникът Никола Куруто ги заплашвал, но Йордан Недев им казал, че революционерите са лоши само с лошите хора и тях няма да ги пипнат.

Думите на каймакамите били в полза на Инджето, но не и показанията на съратниците му. Сава Пенев, Никола Обретенов, Руско Роба и Димитър Тодоров вече го били посочили, че той ги е взел от Гюргево и завел в Бекет. Там ги е оставил и заминал да подготвя четата във Враца. След това ги взел и ги завел в Корабия, където ги натоварил и ги прекарал в Турция.

Като чул това, Инджето изтръпнал. "Студени тръпки ме побиха. С тия показания ще ме покачите на въжето! Савата ми отговори: "Като знаехме, че ти си паднал вече убит на Балкана, хвърлихме всичката вина върху тебе. Затова ти ще кажеш, че е брат ти, не ти", пише по-късно в спомените си Йордан Недев.

След пет дни той заедно с останалите четници бил изправен пред 5000 души на публичен съд. Присъствали и всички чужди консули в Русе. Накрая някои от бунтовниците били освободени, други – осъдени на 2 години затвор, трети – обесени още същата вечер. Инджето и още 13 души трябвало

да излежават присъда в окови до живот.

Така за пети път той отървава въжето или заколването. По пътя от Русе до Цариград бунтовниците вървели във вериги, със засилена стража, за да не избягат. Мислели ги за важни комити. Йордан Недев останал в Цариград около една година.

Когато била обявена Руско-турската война през 1877 г., 13-те четници с доживотна присъда били откарани в Мала Азия в град Сен-Жан д'Акър. Но късметът проработва и този път за Йордан Недев-Инджето. След подписването на Санстефанския мирен договор всички политически затворници били освободени - и при това всичките са били живи. Върнали се по домовете си. Това е шестият път, в който животът на Инджето е спасен.

Търновецът стъпва отново в своя град на 28 април 1879 г. и се залавя с предприемачество. Умира през 1918 г.