10 ноември не е празник, но е забележима дата в българската история, дата, която дава повод за много размисли и равносметка. Това каза пред Радио Кърджали доц. Михаил Груев, специалист по най-нова българска история и директор на Държавната агенция "Архиви" по повод годишнината от Десетоноемврийския пленум на Българската комунистическа партия през 1989 г., на който от власт беше свален Тодор Живков.

Датата се възприема като начало на неслучилия се според мнозина български Преход.

"За да се каже как се стигна до 10 ноември, трябва да тръгнем от идването на власт в Кремъл на Горбачов през март 1985 г. Един човек със съвършено различаваща се визия от тази на дотогавашните съветски ръководители... През 1987 г. той вече започва сериозно да говори за реформа на системата, не просто за козметични промени. Опитът да се прокара в България идеята за "социализъм с човешко лице" среща съпротивата на Живков и кръга около него и това убеждава Горбачов в необходимостта от отстраняването на Живков. И някъде от 88-ма той, чрез съветския посланик Шарапов, започват сериозно да действат в тази посока", припомня хронологията доц. Груев. Той уточни, че нито един от участвалите в заговора срещу Живков не си е представял, че свалянето му от власт ще отпуши "ефекта на доминото" и ще доведе до цялостен разпад на комунистическата система.

"Тихият преврат" срещу Живков отпушва един процес, който не е праволинеен, но извежда страната до Европейския съюз, НАТО, до друга цивилизационна орбита. Спечелихме свободата на мисълта, на съвестта, на изразяването. Това са неща, които са абсолютна ценност. Възможността на българите да пътуват свободно, да участват в глобалния пазар. Всичко това са успехи, които не могат да бъдат подценявани, смята доц. Груев. Според него сред загубите, които носи 10 ноември на българското общество, е известната социална сигурност на времето преди, уюта на живеене в едно затворено и обозримо общество от типа на патриархалното, но това е ефект не само от политическите промени, но и от общия ход на модернизацията. Що се отнася до носталгията, която днес обзема част от хората по времето преди 89-та, тя също е нещо естествено, казва доц. Груев: "Донякъде е носталгия по изгубената младост. Има рационални причини и обяснения за нея, но факт е, че носталгията по дефиниция е свързана с нещо безвъзвратно отминало. Онази система няма как да се върне. Тя беше осъдена от историята."

Българското общество сбърка в тези 33 години с "бавното откъсване от миналото и това беше свързано и с начина, по който се проведе приватизацията в страната, начина, по който стана възстановяването на земеделската собственост и тази колебливост при навлизането в новия живот", каза още доц. Михаил Груев. Кражбите и корупцията също са част от това сбъркано разбиране за демокрация според него. Но те не са изобретение на демокрацията и неин патент. Те са част от нашия начин на мислене - като почнете от османско време и стигнете до наши дни. Проблемът на съвременното общество е, че то продължава да не намира ефективни механизми за противодействие, смята историкът.

Що се отнася до любопитното съвпадение, че към 10 ноември 1989 г. Тодор Живков управлява еднолично 33 години, а днес се навършват 33 години от преврата срещу него, а за да бъде символиката още по-силна, 33 се приема за числото на Христовата възраст, което носи знак за зрялост и нов етап в развитието на човешкия живот, доц. Груев не вижда някакво знаменателно съвпадение, а по-скоро любопитна и забавна случайност.

"Не мисля, че поставяме ново начало. Българското общество е доста фрагментирано и разкъсано. Без съмнение едно болно общество, за съжаление, а лечение в близко време не се вижда", смята доц. Груев.