Васил Стоилов е рисувал платното "Триптих" през 1977 г., то останало във фондохранилище заради големите си размери 4,5 на 2 метра

До ноември в музея на художника Иван Милев в Казанлък може да се види картината "Триптих" на Васил Стоилов, наречена така от автора си. Платното поразява с необичайно огромните си размери - 4,5 на 2 метра. Те са причина за необичайната му история, която разказа пред "24 часа" директорът на Художествената галерия в Казанлък д-р Пламен Петров.

Мащабна композиция, изпълнена с акварел и гваш върху платно, е създадена през 1977 година. Същата година тя е откупена и вписана под инвентарен номер 1131 в колекцията на Художествена галерия "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил. Първоначално я съхранявали във фондохранилище, на което някъде по това време направили ремонт. Но го направили така, че вратата му станала по-тясна и вече нямало как да изкарат картината през нея, без да я повредят. Заради това платното останало "арестувано" в мрака на фондохранилището дълго време - до следващия ремонт, когато разширили въпросната врата и "освободили" картината от нейния затвор. Тя го напуснала за първи път преди 3 години, когато била показана в Националната галерия в София.

"Сега е в Казанлък и нейното гостуване тук е провокирано не само от желанието ни да отбележим по подобаващ начин 120 години от рождението на нейния автор Васил Стоилов и да припомним важното му присъствие на българската художествена сцена през ХХ век, но и заради специалния факт, че "Триптих" е единствената известна ни днес картина, на която е увековечен и образът на художника от Казанлък Иван Милев", завърва разказа си д-р Петров.

През миналата година в родния град на Иван Милев Казанлък бе открит единственият у нас музей на художник с една единствена картина - рисувания от Милев през 1925 година портрет "Ахинора". Идеята е експозицията да се допълва периодично с други творби на художника, който умира през януари 1927 г. преди да навърши 30 години, или със свързани с него картини, които да остават временно в музея. Такъв е и случаят с "Триптих".

Върху нея са изобразeни образите на шестима художници, свързани във времето със създаденото през 1919 г. след края на Първата световна война дружество "Родно изкуство". То успява да привлече най-талантливите художници на епохата. През 1926 г., девет месеца преди смъртта му, към него се присъединява и Иван Милев, който дори успява да участва в годишната изложба на дружеството заедно с автори като Васил Захариев, Никола Маринов, Дечко Узунов и Сирак Скитник, открита на 3 май същата година, макар че в началото критикувал дружеството.

Васил Стоилов също бил част от това дружество, просъществувало до 1944 година. Освен себе си, в "Триптих" той рисува образите на Иван Милев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора и Васил Захариев. Освен колега, Стоилов бил и приятел с тях. Любопитен факт е, че, с изключение на рано починалия Иван Милев, останалите петима през 1942 г. участват в XXIII Международна художествена изложба във Венеция. До днес това остава най-многолюдното българско представяне на изложба в чужбина - общо 35 автори, обръща внимание д-р Плавен Петров.

Експертите определят картината "Триптих" от 1977 г. като е многофигурна композиция, в чиято централна част са разположени фигурите на Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора, Иван Милев и Васил Захариев. По времето, когато Стоилов ги рисува, всички те вече са покойници. Към образите им са вплетени фрагменти от най-известните техни картини, които Пламен Петров определя като "визуални цитати" от знакови за творчеството им творби.

"Над Златю Бояджиев се е надвесил възрастен мъж с калпак. Това е "визуален цитат" от знаковата за творчеството на Бояджиев творба "Пъдари" от 1941 г. /днес с неустановено местонахождение/, с която той участва във Венецианското биенале през 1942 г. "Персонажът" е пренесен с фотографска точност върху платното. Колкото до силуета на Златю Бояджиев, както и облеклото му, са заимствани от автопортрета на художника от 1967 г. "Цитирани" са дори моделът и цветът на обувките. Детайлът с придържания в дясната му ръка бастун също е намерил място в "прочита" на Васил Стоилов. Самото лице на Златю Бояджиев, както и тези на останалите, изобразени в картината автори, навярно са създадени по фотографски материали.

Отдясно на Златю е представен Владимир Димитров-Майстора, над който е изобразена композиционна "реплика" на картината му "Жетварки от Шишковци" от 1935 г. През 1951 г. тя се превръща в част от колекцията на Националната галерия в София. Но ако при "цитата" от "Пъдари" на Златю Бояджиев Васил Стоилов се придържа дори колоритно към оригинала, то в случая при "Жетварки от Шишковци" той същностно е изменил на живописната трактовка на Майстора и прибягва до свое решение, което да хармонира с останалите части от картината", разказва д-р Пламен Петров, който е изучил най-подробно платното.

"В дясната половина на централното пано виждаме образите на Иван Милев и на Васил Захариев. На задния план над фигурата на Васил Захариев са разположени две фигури в профил, които трябва да се свържат с наследството на Иван Милев. Става дума отново за "цитат", който е заимстван от картината на Иван Милев "Цигулар къща не храни" от 1923 г. Тук Васил Стоилов си е послужил с визуален преразказ, а не с фотографски пренос на композицията дори по отношение на колорита. Подобен е случаят с образа на овчаря, извисяващ се в центъра на задния план на платното и препращащ към знаковата за художественото наследство на Васил Захариев гравюра върху дърво от 1932 г. "Рилски овчари".

При внимателно оглеждане на портретите на художниците за някои от тях можем да посочим и използваните от Васил Стоилов фотографии. Такъв например е случаят с Иван Милев, при който е направен синтез между двата познати и до днес фотографски портрета на художника - и двата монохромни и репродуцирани още през 1940 и 1958 г. Към тях вероятно трябва да добавим и една автопортретна скица на Иван Милев от 20-те години", допълва д-р Петров.

В центъра на композицията художникът е разположил една от своите прословути "български Мадони". Нейният прототип, първична разработка от 1970 г., се съхранява в колекцията на Художествената галерия в Ловеч.

"Това централно пано на картината е фланкирано от още две отделни композиции - отляво автопортрет на автора, а отдясно - портрет на Цанко Лавренов. Васил Стоилов, който създава картината си на 73-годишна възраст, се изобразява приседнал на трикрако столче, сякаш настанил се в уюта на един от многобройните интериори от своите картини, а навярно в дома, в който израства. Иззад гърба му се промъква възрастна жена. Старица, напомняща за образа от картината, която в края на 20-те години на ХХ век ще го утвърди като автор - "Гостенка", днес част от колекцията на Националната галерия. В нея той е увековечил образа на баба си Велика.

В дясната част на "Триптих" е изобразен Цанко Лавренов, който само година след завършването на платното ще напусне света на живите. Фигурата му е разположена на фона на една от емблематичните за творчеството му картини - "Старият Пловдив" от 1930 г., днес съхранявана в Националната галерия в София", казва още д-р Петров.

По думите на изкуствоведката доц. д-р Ружа Маринска, картината "Триптих" трябва да бъде мислена като своеобразна "ода в прослава на българския дух". Д-р Плавен Петров е съгласен с твърденията, че "Триптих" е наистина програмна за творчеството на Васил Стоилов картина, която можем да определим като ода в прослава на "нашето, като апотеоз на "родното". Но той отива по-нататък - за него "Триптих" е много повече от това. Това е картина, населена с образи, чиято цел е да ни изведат до познанието за градежа и устройството не само на всичко "наше, но и на небесното, на съвършеното, "към което се отправяме, съзнавано или не, с поемането на първата глътка въздух".

Според друг изкуствовед - проф. Валентин Ангелов, смисловият център на творбата е вложен в образа на Мадоната. И действително с творчеството си Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора, Иван Милев и Васил Захариев са показали, че са в своеобразно преклонение пред Мадоната с младенеца. А над нея, в процепа към външния свят, се извисява образът на пастира - своеобразна персонификация на Божия син, който ще каже: "Аз съм добрият пастир. Добрият пастир живота си дава за овцете". Според д-р Петров навярно можем да провидим символност и при разположението на фигурите на самите художници - неслучайно най-близко до Мадоната с младенеца са ситуирани Владимир Димитров-Майстора и Иван Милев - творци, които са ни завещали в не една и две свои творби едни от най-ярките образи на майчинството.