На 11 септември 1978 г. писателят Георги Марков умира в болницата “Сейнт Джеймс” в Лондон. Четири дни по-рано, на път за Би Би Си, близо до автобусната спирка на моста “Ватерло”, той е ранен с отровна сачма в бедрото, изстреляна от минаващ край него мъж с чадър. Как и защо талантливият драматург напуска България и стига до своето лично Ватерло, в което загуби живота си.

Георги Марков напуска България с колата си през Драгоман на 15 юни 1969 г. Той пътува за Италия при брат си Никола със законен задграничен паспорт. Никола Марков живее в Болоня от февруари 1963 г., има къща в околността и Георги, когото приятелите наричат Джери, се настанява в нея.

Когато тръгва за Италия, все още законната му съпруга Здравка Лекова го пита ще се развеждат ли. “Не бързай, времето ще покаже”, отвръща писателят. Ден преди заминаването изгаря дневниците си в двора на вилата. Не обяснява защо го прави.

Според най-разпространената версия Георги Марков заминава за чужбина обиден и наранен от забраната на двете му пиеси - “Аз бях той” и “Комунисти”.

Бившият шеф на филмовата редакция в БНТ Никола Петров, вече покойник, обаче твърдеше, че Марков

отива в Италия, за да се свърже с Федерико

Фелини или Фелини и да им предложи

 за филмиране "Жените на Варшава",

направил силно впечатление на българските читатели.

Вечерта преди заминаването Георги Марков е с приятели в Руския клуб. На тях обяснява, че отива за няколко месеца в Европа, за да опознае отблизо някои от нашумелите западни писатели и книгите им. Искал да промени начина си на писане, да го доближи до съвременните европейски тенденции.

Жена от команията го пита дали няма да остане там завинаги. “Ще поработя само няколко месеца и от време на време ще прескачам до България”, категорично отговаря Марков.

Писателят Костадин Кюлюмов, голям шеф в ДС и близък приятел на Георги, споделя с жена си: “Джери се оплака, че нещо го стяга шапката и иска да се поразходи из Европа...”

Два месеца след отпътуването му, в средата на август 1969 г., Здравка Лекова получава следното писмо от съпруга си:

“Що се отнася до моето завръщане, още не зная кога ще си дойда, но вероятно през есента. Както ти е известно, аз претърпях пълен провал с работата си у нас и трите ми пиеси - “Атентатът”, “Аз бях той” и “Комунисти”, са спрени, издателствата не искат да печатат нито ред от мене, същото е отношението на радиото и телевизията. Така че реалният ми изход е, като се върна, да се хвана с инженерство или с някаква друга професия, което означава коренна промяна на начина ми на живот. Все още не зная какво ще излезе от това...”

Няколко месеца по-късно, на 23 ноември 1969 г., Марков пише друго писмо на Здравка.

В него ѝ обяснява, че къса

всякакви отношения с БНТ.

Той изпратил своите сценарии, но от телевизията поставили ултиматум той незабавно да се върне в България. Уточнява, че знае откъде идва този ултиматум и какво цели всъщност той.

“Зная, че в София са били разпространени слухове за някакво мое емигрантство, поради което писах чрез Свобода (Бъчварова - б.а.) на Коста (Костадин Кюлюмов - б.а.) едно писмо, в което протестирах срещу това. Разбра се, никой не ми отговори, а последвалите събития показаха, че нещата са взети сериозно, че от някои места на софийските интелектуалци се разпространява всичко...

Марков моли Здравка да му пише как в действителност стоят нещата и да опровергае измишльотините за неговото емигрантство.

“Повече от ясно е, че за удоволствието на софийските клюкари и заради страховете на някои чиновници аз не мога да изменя програмата на моя престой тука, който ще продължи вероятно до лятото на идущата година”, пише още Марков.

И допълва: “Не съм правил и нямам никакво намерение да правя неща, компрометиращи българското ми гражданство, затова в София нека бъдат спокойни. И още веднъж те моля в това отношение да разсееш ненужните никому подозрения, защото наистина може да се създаде обстановка, която да забави връщането ми задълго...”

След като живее известно време при брат си в Италия,

Джери Марков изпада в безпаричие

и заминава за Виена

Оттам звъни на любовницата си Яна и я моли за среща.

Когато пристига в австрийската столица, Яна намира Георги изнервен и обхванат от силно безпокойство. В себе си няма и пукнат грош. Обажда се по телефона на Петър Увалиев в Лондон и го моли за аванс срещу бъдещи текстове.

После заминава за Западна Германия, а Яна подкарва автомобила му към София. Около година по-късно тя посещава Марков и в Германия. Опитват да реанимират любовта си, но Георги сякаш вече е друг човек - непознат и отчужден.

След Западна Германия писателят заживява постоянно в Лондон и става щатен сътрудник на Би Би Си. Сътрудничи и на “Дойче Веле” и радио “Свободна Европа”. Според Коста Кюлюмов Марков бил примамен там лично от

Петър Увалиев, който му обещал

да го запознае с големия испански

режисьор Луис Бунюел,

който да заснеме филм по “Жените на Варшава”. А престижни издателства да отпечатат книгите му.

В началото на август 1971 г. Здравка Лекова получава следното писмо от Лондон: “Отвращението ми от известни неща беше толкова огромно, че ако останех у нас, сигурно щях да се самоубия или да полудея. Тука, вече мога да го кажа, намерих едно относително спокойствие и възможност да си гледам работата, това, за което смятам, че трябва да живея. И естествено при това положение моят престой ще продължи дълго. Не е нужно да ти обяснявам повече. (...) Излишно е да ти казвам колко ми е мъчно за всичко, което стана, и сигурно цял живот ще се чувствам виновен пред тебе. Както се казва, човек не може да избяга от миналото си. Но това не променя нещата, или по-точно те са непоправими...”

През август 1974 г. пиесата на Георги Марков “Арахангел Михаил” печели първа награда на международния театрален фестивал в Единбург. Същата година на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. В България тя е играна през 1966 г. само 13 пъти във Военния театър и след това свалена от афиша. Във в. “Работническо дело” е разкритикувана като чужда на българските зрители. Режисьорът Асен Шопов е уволнен и му е забранено да работи в столицата, някои от артистите са прокудени в Бургаския театър.

На задочен съдебен процес от 27 декември 1972 г. в София Георги Марков е осъден на 6,5 години затвор. Като свидетел е призована и Здравка Лекова, макар че преди това са я накарали да се разведе с него. Първият въпрос на съдийката е за беемвето на писателя. Колата вече била продадена, а парите - поделени между съпругата и родителите на Марков. Осъждат Здравка да върне на държавата сумата 1600 лв. и 4 години удържат от заплатата ѝ.

На 5 юли 1975 г. в Лондон Георги Марков се жени за 32-годишната Анабел, която също работи в Би Би Си. Сватбата закъснява заради злополука с булката. През март двамата отиват на ски в Швейцария, тя си чупи крака и цял месец е в гипс.

По майчина линия Анабел е внучка на лорда на Челси. Прадядо ѝ е сър Чарз Дилк, който след потушаването на Априлското въстание държи пламенни речи в английския парламент в защита на българите.

През юли 1976 г. се ражда дъщеря му

Александра-Райна

Марков успява да се пребори с искането на съпругата си да кръстят малката Дейзи и продължава името на майка си Райка. Семейното му щастие обаче трае около две години.

Здравка Лекова доживя живота си сама и с 80 лева пенсия в общинска гарсониера близо до пазара “Красно село”. Наскоро след като Марков напуска България, тя сънува следния сън: “Върви Гошо край някаква дървена, сива, селска ограда, по един прашен път, сам побелял от пепел. Аз го викам, той не се обръща, аз пак го викам... Накрая се обърна и безмълвно изчезна зад оградата...”

Този сън дълго не излиза от главата на втората съпруга. Не може да си го обясни, но я гнети лошо предчувствие.

“В този сън го видях като самотна, обречена фигура”, каза ми приживе Здравка Лекова, бивша Маркова.