Вижда се разминаване при припокриването на отговорностите и ресорите, още не знаем защо Средиземноморието става специален регион

Предложеният състав на Европейската комисия от председателя Урсула фон дер Лайен предизвика обществени полемики. Какви еврокомисари са предложени, какъв е новият облик на комисията и важен ли е ресорът “Иновации, изследвания и стартъпи” на българския кандидат за еврокомисар Екатерина Захариева - тези въпроси зададе “24 часа” към бившия зам. външен министър и дипломат Милен Керемедчиев.

Без да искаме и без да оказваме някакви сериозни усилия и натиск върху Европейската комисия и Урсула фон дер Лайен за предоставяне на ресор, който да отговаря на нашите политики, България удари джакпота. Както се видя от доклада на Марио Драги,

ЕС изостава катастрофално от големите икономики при развитието на стартъпите,

високите технологии и изкуствения интелект (AI).

За последните 5 години САЩ са инвестирали над 300 млрд. долара в иновации, технологии и AI, като за това са изградили над 5000 стартъпа. За същото време Китай е инвестирал 130 млрд. и е открил 1300 нови предприятия. В сферата на високите технологии за този период

ЕС е инвестирал 25 млрд. евро - колкото и Великобритания сама

А от своя страна открива 300 стартъпа. Вижда се, че Европа изостава от развитите икономики в точно тази конкурентоспособност, а това в бъдеще ще доведе до изоставане на европейската икономика от тази на САЩ и Китай при конкуренцията на световния пазар.

Затова този ресор е от огромно значение и има огромно бъдеще, но това зависи и от еврокомисаря Екатерина Захариева, той да бъде в центъра на европейските политики.

По отношение на предложения състав на ЕК обаче Урсула фон дер Лайен направи един доста разбъркан пъзел от еврокомисари и техните ресори, който може да доведе до напрежение, ако бъдат одобрени от Европейския парламент. Вижда се разминаване при припокриването на отговорностите и ресорите. Такива например са Тереса Рибера, предложена да отговаря по въпросите за чист, справедлив и конкурентоспособен преход, както и Джесика Освал, предложена за комисар по околна среда, устойчивост на водите и конкурентоспособна кръгова икономика. Тереса Рибера е известна с яростната си подкрепа за Зелената сделка и преход, дългогодишен поддръжник на екологичните движения и многократно сблъсквала се с различните сектори по въпросите за зелените политики. Много е вероятно да видим първи сблъсъци в тази сфера.

Не е ясно какво ще прави предложеният за еврокомисар, отговарящ за Средиземноморието. Това е изненада, тъй като до момента се разчиташе на развитието на региони, които са неразвити и тепърва трябва да се акцентира върху тях, а сега изневиделица излезе Средиземноморието като регион, който изисква определена политика.

От друга страна, представителят на Унгария - Оливер Вархей, който преди отговаряше за въпросите по разширяването, в момента има незавидния и много странен ресор “Здравеопазване и хуманно отношение към животните”.

Това е повече наказание за Унгария,

отколкото той да е ефективен в своята работа.

Първото важно е да видим дали всички еврокомисари ще успеят да минат през цедката на препитванията в съответните комисии. Освен при Вархей е възможно да има проблеми и наследничката му на поста - новият еврокомисар по политиката на разширяване Марта Кос от Словения. Тя има забележки дори от евродепутатите от собствената си страна.

Между 3-ма и 5-ма еврокомисари ще имат трудни моменти в препитванията,

които ще имат в съответните комисии.Другото, което се вижда, е превесът на източноевропейските представители в ресори, които засягат сигурността и външната политика. Така например балтийските държави определено вземат превес в определянето на външните политики на ЕК и на ЕС, което пък означава, че ще видим

изостряне на външната политика на ЕС спрямо Русия

Едва ли ще може да говорим за някакво отстъпление от политиките, които е имал досега ЕС - на налагане на строги санкции и ограничаване на влиянието на Русия в Европа.

Малко се обърна внимание на смяната на представителя на Франция Тиери Бретон, което нагнетява напрежение между Париж и ЕК, защото има обвинения, че това се е случило под натиск на Фон дер Лайен. А по този начин се намалява влиянието на Франция в Еврокомисията.

Същото напрежение идва и от Румъния по отношение на Фон дер Лайен, която поиска да се върне предложеният еврокомисар и да се предложи нов преди изслушването. Това означаваше намеса във вътрешните работи на Румъния. Суверенно право на всяка страна членка е да предложи кандидат за еврокомисар, който трябва да стигне до ЕП. А Фон дер Лайен наложи едно предварително сито за изборите, което

разгневи някои страни

Ние бяхме единствената страна членка, която предложи две кандидатури, останалите не го направиха и не спазиха изискването и по полов признак също да бъдат равноопоставени еврокомисарите. Така че тези напрежения остават в дъното на разногласията и е много вероятно съвсем скоро да изплуват на повърхността поради скрити търкания между отделните страни.