Забравена страница от близкото ни минало разкрива фотоизложбата "Строителни войски", която се откри на 5 декември в галерия "Синтезис" в София. Експозицията, която ще продължи до 15 февруари, включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 - 1995 г. от Гаро Кешишян - световноизвестен фотограф-художник, който повече от 50 години живее и твори във Варна. Тя повдига темата за рядко коментирана държавна практика от близкото минало - трудовата повинност в България.

"В тази изложба има много човешко всекидневие с неговите радости, независимо от ситуацията – сподели на откриването на събитието видният ни културолог и медиен експерт Георги Лозанов. - Тази изложба, сигурен съм, е едно от най-важните свидетелства за съветския период, както и за съпротивата срещу него, и то не само в България. На всичкото това нещо, което е в изложбата, Гаро противопоставя неподлежащото на такава организация и на такава принуда, извиращо въпреки нея радостно и безгрижно, даже недисциплинирано човешко начало. Ние, по-възрастните, помним - говореше се

за трудов подвиг,

за трудов героизъм...

Но ето ви един пример от онова време: аз съм бил в Северна Корея и когато ни показваха нашите домакини отделни нови сгради, за да кажат колко е хубава някоя от тях, ни казваха колко души са загинали по време на строежа й. По този начин измерваха стойността на създаденото. И те, както и нашите, имаха такива смени по 12 часа, че горките корейци са падали от умора от скелето, за да може после това да се брои за героика."

"Искам след години, когато хората видят снимките ми, да кажат, че честно съм

свидетелствал за времето,

в което съм живял",

сподели в краткото си приветствие към гостите на културното събитие и авторът, който е работил по този проект в продължение на 14 години.

"Идеята ми хрумна случайно, когато през 1983 г. бях в едно предприятие – разказа Гаро Кешишян пред "24 часа - 168 истории" за началото на работата си по темата. – Когато видях войниците, веднага почувствах, че трябва да ги снимам, и помолих директора, който ми беше познат, да направя фотосесия с тях. Оказа се, че те били наказателна рота – т. нар. "дисципаджии", което още повече провокира интереса ми към тях. С много усилия печелех доверието на момчетата, които снимах. Именно това доверие ми позволи да пресъздам тяхната ежедневна битка да съхранят човешкото в себе си въпреки нечовешките битови и работни условия. В целия цикъл е видна и крещящата етническа дискриминация, която е в основата на комунистическите строителни войски в България. Но най-силната движеща сила, която ме караше да се връщам отново с фотоапарат при тях, беше състраданието ми към тези момчета, чиято единствена вина бе къде и кога са се родили."

Извън драмата на отделните хора, преминали през този вид задължителна служба по време на соца, има и друг вид несправедливост – забравата, наложена в наши дни на техните постижения. А истината е, че през годините те са значителни и голяма част от построеното у нас през последните 100 години, между които и

най-важните

строителни обекти,

е дело на трудоваци. Ненапразно веднага след създаването си през 1920 г. трудовата повинност, а след това и наследилите я Строителни войски, стават емблема за строителство в България.

Неизброима част от най-важните обекти в страната - сгради, пътища, язовири, както и над 70% от жилищното строителство, са създадени благодарение на този вид войски, които се появяват у нас за първи път в световната история. Любопитното е, че в началото в тях са служили и жени. Законът за трудовата повинност е приет от Народното събрание на 28 май 1920 г., а влиза в сила на 14 юни 1920 г. Основната клауза в него гласи, че всички български граждани от двата пола — мъжете, навършили 20, а девойките - 16 години,

подлежат на задължителен

обществен труд.

За сравнение, в първия трудов набор са свикани 15 643 младежи. Първият им голям успех е преодоляването на разрухата след Първата световна война. В кратки срокове инфраструктурата и икономиката на страната са възстановени. Само за няколко месеца те проправят 815 км пътища, построяват 34 км железопътни линии, десетки мостове и чешми. А след това само за шест години благодарение на трудовата организация вече са построени 1298 км шосета, подготвени са платата на 995 км железопътни линии със 141 моста и 13 гарови и др. помещения, с гордост информира списание "Трудово дело". Пресушени са 25 блата, направени са 15 км диги...

Положителният

и бърз резултат

е повече от видим и затова през периода от 1920 до 1929 г. в трудова повинност вече са повикани и изслужили общо 154 540 трудоваци.

В бр. 7 от 1930 г. списанието информира за подвига на VІ околийска трудова група към пловдивското бюро, която за три месеца успява да възстанови отнесения от природната стихия на 4 август 1929 г. 18-километров път Пещера - Батак. Само за два дни през май 1928 г. околийска трудова група към старозагорското бюро успява да построи... ново село. През април 1928 г. с. Любеново, Босилеградско, е сринато от земетресение. На 14 и 15 май същата година трудоваци изграждат за бедстващото население 142 бараки. Десет дни по-късно новото село е осветено, като на ритуала присъства и цар Борис ІІІ, според дописка в сп. "Трудово дело" от 1928 г. В бр. 6 от април 1930 г. списанието информира за аудиенцията на 27 март 1930 г. на главния директор на трудовата повинност в двореца. Поводът е десетгодишнината от създаването на организацията. Тогава в златната книга на дирекцията царят ще напише: "Поздравявам от все сърце всички български трудоваци, които от 10 години насам, служейки предано на България в обществен организиран труд, създават ценни материални блага за Родината и мощно подкрепят усилията на българския народ в мирното му стопанско и културно творчество."

И в предвоенните, и във военните години Трудови войски винаги са там, където държавата има нужда от тях. През март 1942 г. р. Дунав прелива и наводнява целия Видин. Тогава

войниците почистват

над 200 км улици

и помагат в снабдяването на населението с най-необходимите продукти. През 1940 г. основна заслуга имат Трудови войски за възстановяването на върнатата ни по Крайовската спогодба Добруджа. Списанието изнася данни, според които през септември, октомври и ноември 1940 г. в Добруджа работят 14 468 войници, които прибират над 200 000 дка слънчоглед, над 400 000 дка царевица, изорават над 400 000 дка и засяват близо 500 000 дка с пшеница.

През войната трудоваците се занимават с ускорено строителство на пътища,

пътни съоръжения и други

обекти с военно значение, разположени близо до държавната граница с някои съседни страни и по основните оперативно-стратегически направления. Заети са и с възстановяване на земеделското производство и комуникации в Беломорска Тракия и Македония.

В онези години войници от трудовата повинност помагат много и на археолозите. От 13 юли до 27 ноември 1933 г. с прекъсване през периода 16 - 25 септември на крепостта Царевец се провеждат археологически разкопки. Инициативата принадлежи на началника на търновския гарнизон полк. Радев и на командира на жандармерийската дружина полк. Пеев. Съдействие оказват Народният археологически музей, Българският археологически институт, търновската община, както и търновският окръжен управител и началникът на трудовото бюро в града. Проучванията се извършват под непосредственото ръководство на Тодор Николов

"с ценното съдействие

на господин проф.

д-р Богдан Филов,

проф. д-р Кр. Миятев и архитект д-р Ал. Рашенов".

Въпреки всичко полезната дейност на институцията, чието начало поставя Александър Стамболийски, продължава и след деветосептемврийския преврат през 1944 г. От 1 януари 1946 г. до 1 юли 1948 г. военно-строителната организация построява 1748 км шосета, 229 км жп линии, отводнява 600 000 дка, работи на пет язовира и три водноелектрически централи и др.

Вместо това обаче тоталитарната власт прославя най-вече подвига на трудоваците сградостроители, успели от 3 юли до 9 юли 1949 г. да издигнат мавзолея на любимия им вожд Георги Димитров, като „горната работа представлява вложен труд за една пететажна кооперация с дванадесет апартамента". При безсмислено създалата се суматоха около спешното изграждане на гробницата в центъра на София има и жертви, но оттогава трудовите войски са включени неизменно и в монументалното строителство на тоталитарни паметници из цялата страна. Кулминацията в тази област е през 1981 г., когато основно с тяхна помощ и с пари, събрани от народа, е издигнат Дом-паметникът на БКП на връх Бузлуджа. Строителни войски вземат активно участие и в градежа на Националния дворец на културата в София.

Но извън тези показни обекти, макар

обичайно други

да обират лаврите,

през тоталитарния период те имат най-значителния принос за превръщането на България в модерна държава. Още през 50-те години вече са изградили километри шосета и жп линии в транспортната инфраструктура на страната. Между тях е тунелът "Козница" - най-големият на Балканите - с дължина 5801 м, завършен на 21 декември 1952 г., "Мостът на дружбата" Русе – Гюргево - най-големият от всички мостове по река Дунав дотогава. В Добруджа от 1951 до 1956 г. са изградени 6 напоителни канала с обща дължина 118 км, 20 малки язовира, 11 помпени станции, 81 водни кули, 283 шахти за вода, 417 обществени чешми, 520 селища са водоснабдени, прокарани са 263 водопровода.

Водоснабдяването на Черноморието от Варна до Китен, направено през периода 1957 - 1960 г., също е тяхна заслуга. По заповед отгоре те са основна сила и при строителството на гигантски промишлени обекти. Така на практика с безплатен труд през 60-те години са построени металургичният комбинат "Кремиковци", заводите в Девня, ТЕЦ "Марица-изток" 1, 2 и 3, АЕЦ "Козлодуй", нефтохимическият комбинат край Бургас, миннообогатителните комбинати "Елаците", "Асарел" и "Медет".

За периода 1969 - 1989 г. Строителни войски също създават общо повече от 134 големи промишлени обекта. Главно със силите на Строителни войски са изградени и такива структуроопределящи предприятия като нефтохимическия комбинат в Плевен, ТЕЦ "Бобов дол", завода за радионавигационна апаратура във Варна, тракторния завод край Карлово, миннообогатителния комбинат "Вятово", държавния машиностроителен завод "Мир" в Монтана, комбината за радиотехническа апаратура във Велико Търново, комбината за обработка на алуминий в Шумен, химическите заводи в Смядово, разширението на завода за товарни автомобили "Мадара" в Шумен и др.

Военните строители работят и по

водоснабдяването

и канализирането

на редица градове и села, където изграждат 41 водопроводни и 10 канализационни системи, деривациите "Камчия – Бургас" и "Китка" - Варна, 14 обекта на хидромелиоративното строителство, 7 корекции на реки и 5 напоителни системи. През 80-те години България става тясна за българските Строителни войски. Без да са строителна фирма, под ръководството на генерал Пешлеевски те започват да участват в международни конкурси и да ги печелят.

Но може би най-голямата и трайна заслуга трудоваците имат за справянето с жилищната криза у нас по времето на соца. Строителството на големите панелни комплекси е почти изцяло тяхно дело. А през 1975 г. се създава бригадата за жилищно строителство в София. С това се поставя началото на ефективното жилищно строителство с едроплощен кофраж по системата НОЕ 27. Построени са хиляди жилища във всички по-големи градове. Към тях - и необходимите за населението социално значими сгради и съоръжения като болници, училища, детски градини. Затова на три пъти — през 1981, 1982 и 1983 г., войските са комплексен

първенец в отрасъл

"Строителство"

и три пъти им връчват знамена на трудовата слава.

Открай време трудовата повинност е вземала участие и в преодоляването на природни бедствия. В средата на януари 1963 г. страната буквално е затрупана от снежни преспи. Брой 5 от февруари 1963 г. на "Трудово дело" например информира, че на 19 януари е издадена специална заповед за включването на трудоваци в почистването на столицата. Битката с природната стихия продължава цяла седмица.

Един от най-големите мирновременни подвизи на трудоваците се случва през 1977 г. Тогава на 4 март те са първите, които се притичват на помощ на тежко пострадалите от земетресение жители на Свищов. След бедствието градът е потънал в тъмнина, токът спира веднага. Докато милицията чака разпореждания от свиканото събрание на градския комитет на партията и липсва връзка с останалия свят, организирани от своите офицери, трудоваците започват тежка и кървава работа по изваждане на оцелелите.