Пет пъти Христо Стоичков попада в класацията на “Златната топка”, което е рекорд за българин в историята.

За първи път той попада в класацията през 1991 г. Тогава получава едно трето място от българския представител във вота и е 13-и с 3 точки. Толкова имат съотборникът му в “Барселона” Аитор Бегиристайн-Чики, вратарят на Франция Брюно Мартини от “Оксер”, ирландската звезда на “Астън Вила” Пол Макграт, уелсецът от “Ливърпул” Дийн Саундърс и голмайсторът на Швейцария Стефан Шапюиза, който е в “Борусия” (Дортмунд).

В следващия вот първото място му е отмъкнато от Марко ван Бастен (“Милан”)

само с 18 точки разлика. И то заради журналисти със “забравен” вот. Гласуват 29 човека, като българинът не съществува в бюлетините на 9 човека, а нидерландецът само в 4.

Камата завършва с 10 първи места, 5 втори, 2 трети, 1 четвърто и 2 пети, или 80 точки.

През 1993 г. след знаменитата победа на “Парк де Пренс” Стоичков за първи и единствен път отстъпва на друг българин - Емил Костадинов. Емо събира 11 точки и заема осмото място, като е посочен един път на трето място, два пъти на четвърто и веднъж на пето. Камата е 12-и с 6 точки (2 четвърти и 2 пети места). Колкото него имат още големият Руд Гулит, който по това време е в “Сампдория” и вратарят на “Манчестър Юнайтед” и Дания Петер Шмайхел.

Освен с победата на Стоичков

39-ата анкета през 1994 г. е единствената в историята, в която има цели трима българи

Йордан Лечков (“Хамбургер”) събира 4 точки и дели 13-ото място с две от най-великите фигури в историята - Михаел Лаудруп (Дания, “Реал”, Мадрид) и Ерик Кантона (Франция, “Манчестър Юнайтед”). Красимир Балъков (“Спортинг”, Лисабон) получава 3 точки (едно трето място) и дели 16-ото място с Хосе Луис Каминеро (Испания, “Атлетико” (Мадрид), Жан Пиер Папен (Франция, “Байерн” (Мюнхен), Джузепе Синьори (Италия, “Лацио”) и Лотар Матеус (Германия, “Байерн” (Мюнхен).

И петия път, когато попада във вота, Камата, който вече е в италианския “Парма”, събира 14 точки (едно второ, едно трето, две четвърти и три пети места), като това му дава 12-ото място с португалеца от “Ювентус” Пауло Мануел Соуса.

Може би най-големият успех на България в анкетата извън първото място на Камата е фактът, че в първата в историята през 1956 година имаме цели двама представители, без да има български журналист, който да участва в нея. Иван Колев-Ването е посочен на второ място в една и заема 9-ото място заедно със звездата на Франция Тадей Чисовски (“Расинг”, Париж), и легендата на Англия и “Уулвърхемптън” Били Райт.

Другият ас на ЦСКА д-р Стефан Божков-Стевето е посочен един път на четвърто място и е 13-и с 2 точки, колкото имат Дънкан Едуардс (загинал в катастрофата на “Манчестър Юнайтед” в Мюнхен), австриецът Герхард Ханапи (“Рапид”, Виена), Робер Жонке (“Реймс”, Франция), Мигел Монтори (“Фиорентина”, Италия)), Хосе Гарсия Кастро-Пепильо (“Севиля”, Испания), световният шампион от 1950 г. с Уругвай Хуан Скиафино (“Милан”, Италия) и Едуард Стрелцов (СССР, “Торпедо”, Москва).

В третата анкета през 1958 г. има вече български представител - Иван Колев има едно четвърто място и с 2 точки заема 19-ото място заедно с Орвар Бергмар (Швеция, “Йоребро”), Дани Бланчфлауър (Северна Ирландия, “Тотнъм”), Бруно Никол (Италия, “Ювентус”), Ладислав Новак (Чехословакия, “Дукла”, Прага) и Ленарт Скоглунд (Швеция, “Интер”, Милано).

Година по-късно Иван Колев получава едно четвърто и две пети места

и с 4 точки е на 13-о място. Толкова имат Дежо Бунджак (МТК, Унгария), велекият Нилс Линдхолм (Швеция, “Милан”) и вратарят на Унгария Гюла Грошич (“Татабаня”).

В същата анкета вратарят на ЦСКА и националния отбор Георги Найденов-Жоро е с едно трето място във вота и с 3 точки е на 17-о място заедно с Жуст Фонтен (Франция, “Реймс”), рекордьора по голове в едно световно първенство, и Титус Буберник (Чехословакия, “Руда хвезда”, Братислава).

И за четвърти път Иван Колев попада в анкетата през 1960 г., когато получава едно четвърто и едно пето място и с три точки е 16-и. Толкова имат Луис дел Сол (Испания, “Реал”, Мадрид) и Джими Грийвс (Англия, “Челси”).

През 1965 г. в класацията се появява Георги Аспарухов, като при него има някои аномалии. Първо той получава едно първо (от България) и едно второ (от Чехословакия) във вота и с 9 точки заема осмото място. Толкова имат великият италианец Алесандро Мацола (“Интер”) и Валери Воронин (СССР, “Торпедо”, Москва). През същата година Гунди е №1 и в България.

През следващата година Гунди получава едно четвърто място от българския участник във вота

и с 2 точки заема 14-ото място. Компания му правят там отново Мацола, както и великият вратар на световните шампиони от Англия Гордън Бенкс (“Уест Хем”) и героят от финала на първенството на планетата и негов сънародник Джеф Хърст (“Лестър”), отбелязал три попадения във финала срещу Германия.

В България обаче Аспарухов е втори в класацията за “Футболист на годината” след легендата на “Славия” Александър Шаламанов.

През 1967 г. в класацията влиза и Никола Котков с едно четвърто място от родния вот и 2 точки. Толкова има и Джими Грийвс от “Тотнъм”, като двамата делят 25-ото място. И при Котето обаче това не стига за България. У нас е втори след легендата на ЦСКА и националния отбор Димитър Пенев-Пената.

И за последно Аспарухов е в анкетата през 1968 г. Събира 6 точки от едно второ (българско) и две пети места. Това му отрежда 14-ото място заедно с Алберт Шестерньов (СССР, “Торпедо”, Москва). “Футболист на годината” у нас тогава става вратарят на “Славия” и националния отбор Симеон Симеонов-Мони, а Гунди е втори.

Пет години след Аспарухов в анкетата за “Златната топка” през 1973 г. се появява и Христо Бонев-Зума. Със 7 точки от едно второ, едно четвърто и едно пето място той дели 12-ото място с легендата на “Интер” и Италия Джачинто Факети. Същата година Зума печели за втори път “Футболист на годината”.

През 1974 г. българският представител в анкетата поставя Бонев четвъри и с 2 точки той разделя 15-ото място в доста елитна компания. Колкото него имат легендата на “Ювентус” Жозе Алтафини, третият в света с Полша Йежи Горгон от “Гурник” (Забже) и може би най-великият вратар в историята Сеп Майер (Германия, “Байерн”), световен шампион през същата година. У нас обаче Бонев е чак трети за “Футболист на годината” след Кирил Ивков (“Левски”) и Божил Колев (ЦСКА).

За трети път Бонев получава второ място от българския вот и с 4 точки разделя 17-ото място. И отново с големи имена. С него са големият нападател на Полша и “Стал” (Мелец) Гжетож Лато, вечният голмайстор на “Байерн” и Бундестима Герд Мюлер, един от най-добрите вратари на континента - Иво Виктор (Чехословакия, “Дукла”, Прага), и техничният халф на Югославия и френския “Ница” Йосип Каталинич. А в България Бонев не е дори в тройката, която е Кирил Ивков, Павел Панов и Божил Колев.

Чак през 1983 година отново се появява българско име в класацията и това е Стойчо Младенов. Асът на ЦСКА взема точка и дели 33-ото място със Сьорен Лерби (Дания, “Байерн”), Тибор Нилаши (Унгария, “Аустрия”, Виена) и самия Руди Фьолер (Германия, “Вердер”).

2 години по-късно точка взема и легендарният капитан на ЦСКА и националния отбор Георги Димитров-Джеки, което му отрежда 29-ото място за “Златната топка” до Стив Арчибалд (Шотландия, “Барселона”), Ян Кулеманс (Белгия, “Брюж”), Джика Хаджи (Румъния, “Спортул студенцеск”, Букурещ), Марк Хейтли (Англия, “Милан”), Херберт Прохазка (Австрия, “Аустрия”), Гари Стивънс (Англия, “Евертън”), Адреас Том (ГДР, “Динамо”, Берлин) и Ладислав Визек (Чехословакия, “Дукла”, Прага).

След ерата “Стоичков” само трима получават точки до въвеждането на номинациите от организаторите и несполучливия им опит да работят с ФИФА.

През 1996 г. незабравимият Трифон Иванов получава три пети места

и дели 22-ото място с легендата на Италия Паоло Малдини (“Милан”), Кристиан Циге (Германия, “Байерн”) и Патрик Бергер (Чехия, “Ливърпул”).

За втори път в класацията влиза Красимир Балъков година по-късно, вече като играч на “Щутгарт”. С по едно второ, трето и четвърто място и две пети той събира 11 точки и разделя 15-ото място с Джанфранко Дзола от “Челси”.

И последния, и то след въвеждането на номинации, е Димитър Бербатов през 2007 г. Тогава нападателят на “Тотнъм” взема точка и дели 30-ото място със Самуел Ето'о (“Барселона”), Райън Гигс (“Манчестър Юнайтед”), Гийермо Очоа (“Америка”, Мексико), Карлос Тевес (“Уест Хем”/“Манчестър Юнайтед”) и Робин ван Перси (“Арсенал”).

Така Стоичков събира 313 точки в петте си участия в анкетата, което е повече от всички останали, взети заедно, и умножени по три. Георги Аспарухов е със 17 (от 3), Красимир Балъков - с 14 (2), Иван Колев - 13 (4), Христо Бонев - 13 (3), Емил Костадинов - 11 (1), Йордан Лечков - 4 (1), Георги Найденов - 3(1), Трифон Иванов - 3 (1), Стефан Божков - 2 (1), Никола Котков - 2 (1), Стойчо Младенов - 1 (1), Георги Димитров - 1 (1), и Димитър Бербатов - 1 (1). Това прави едва 85 общо за останалите.