• Негов символ полита с Георги Иванов. Непознат у нас, а името му е в най-престижните класации заедно с авторите на IBM, "Уестингхаус", "Никон"
• Като студент помагал на приятелите си комунисти, като им изработвал фалшиви паспорти

Малко художници могат да се похвалят, че изкуството им е стигнало до Космоса. Стефан Кънчев е един от тях. Първият български космонавт Георги Иванов и колегата му Николай Рукавишников политат с неговото лого през 1979 г. с космическия кораб "Съюз 33". В горната част на символа са изрисувани знамената на България и Съветския съюз, по-надолу е надписът "СССР-НРБ" и "Интеркосмос" (името на програмата). Под надписа е насочена червена линия, която като ракета излита към Космоса до червена петолъчка (вероятно съветската космическа станция).

Името на Стефан Кънчев е слабо познато на широката аудитория, но той е почти единственият графичен дизайнер у нас по времето на соца. От ръката му са излезли антената на БНТ (тогава само Българска телевизия), човечето на Държавния куклен театър, логото на НДК, спиралата на ЦУМ, логото на Софийската опера и балет, Държавния музикален театър, Пловдивския панаир, издателството на БКП "Партиздат", фирма "Електроимпекс", Центъра за промишлен дизайн, сп. "Архитектура", "Балканкар", Театър "Сълза и смях", Съюза на артистите в България, Театър "София", ЦУМ, "Детмаг", "Балкантурист", "Български пощи". Списъкът е много дълъг. Портфолиото му съдържа впечатляващата бройка на около 700 марки и 800 запазени знака. Пак Кънчев изработва плакатите за много от конгресите на БКП. А някои от неговите творби продължават да живеят и днес - като знака змей на фирма "Петрол".

Тези, които го познават, твърдят, че наистина е бил много продуктивен. А в свое интервю самият Кънчев разказва, че обича работата си и понякога се труди по 16 часа на ден. Може би това е една от причините да бъде признат и на Запад.

През 1966 г. е изпратен да участва в първата световна изложба на символи в Ню Йорк. А 3 години по-късно е представен в издадения в града, който никога не спи, албум с най-хубавите запазени марки. Там фигурират 650 графици с 1200 творби. Неговите са най-голям брой.

След 14 години отново е включен в албум с логотипи, съставен от известния художник и издател Дейвид Картър. Пак в Ню Йорк. Показаните творби на българина са 311 и заемат 36 страници.

Нито едно от изображенията, които е нарисувал, обаче не е подписано. Такова е естеството на този вид изкуство. Кънчев обаче е скромен човек и не страда, че не вижда името си върху знаците. Смятал се за един вид посланик на България, разказва за нея чрез творбите си.

"Аз си върша работата със самочувствието, че някъде по света някой ще види марка от България - признава в свое интервю. - Моят труд ще го накара да потърси на картата къде се намира нашата малка страна. И ще си каже, че и тук има хора, които съвестно и грижливо си вършат работата."

А може би има още една причина да не се притеснява от липсата на името си върху графиките - навикът от старта на кариерата му да действа нелегално. В началото на 40-те години на миналия век не е било необходимо да се знае кой е изработил подправените документи на приятелите му комунисти. По този повод именитият художник Светлин Русев пише за него: "Но ако днес анонимността на това творчество не е най-благоприятната връзка поне на автора със зрителя, малцина знаят, че тази анонимност е била задължителна за конспиратора на фалшиви паспорти и открити листове - образци на приложното изкуство, за които приложението е била революцията. Младежът, който е виждал в буквата и орнамента повече от обикновения смисъл, е прозрял, че те имат свое друго съдържание - свободата."

Работата му е високо оценена от различни кадри на БКП, които след като вземат властта през 1944 г., му възлагат все повече и повече поръчки. Награждават го с ордени "Георги Димитров", "Червено знаме на труда", правят го и лауреат на Димитровска награда. Но талантът му не е идеологически обременен и е забелязан и в чужбина.

Кънчев е правил свои изложби във Варшава, Прага, Будапеща, Берлин, София, Москва, Ню Йорк и другаде. Участвал е в биеналета по приложна графика в Бърно, Белград и Любляна. Негови албуми са издадени в Япония и САЩ. Забелязан е и от Френската академия по изкуствата, която го приема за свой член.

През 1994 г. получава наградата "Евродизайн", присъдена от Международния център на запазената марка в Брюксел. Тогава вече Кънчев е пенсионер (на 79 г.) и в свое интервю признава, че не е имал пари нито за самолетен билет, нито за хотел, за да присъства на награждаването си в белгийската столица. Отличието е символично - малка статуетка, сертификат и покана за участие в Първия световен фестивал на символа в град Остенд, Белгия, под патронажа на Европейската общност (предшественик на Европейския съюз).

За съжаление, по същата причина - безпаричие, не отива и на този фестивал, когато е признат за един от 10-те форума на топдизайнери на лога. Името му е споменато заедно с тези на Пол Ранд (автор на корпоративния знак на IBM, ABC, "Енрон", "Уестингхаус"), носителя на "Оскар" за дизайн на филмови заглавия Сол Бас, Жак Гарамон, Франко Гриняни, Юсаку Камемура (проектирал плакатите за летните олимпийски игри през 1964 г. и знаците на "Никон", "Мейджи", TDK) и други.

Творби на Стефан Кънчев са публикувани в авторитетното немско списание за приложна графика Gebrauchsgraphik и други международни издания.

Името му фигурира в енциклопедични справочници в чужбина, а в книгата "Запазени марки" на Вилцбург, издадена в Лондон и Ню Йорк, българският график е представен с 9 запазени търговски марки - най-много от всички в изданието. Негови лога са участвали като централни експонати в изложби на запазената търговска марка в Европа и САЩ.

Любовта на Стефан Кънчев към графичния дизайн се проявява още в детството и юношеството. Като ученик припечелва от дребни поръчки по приложна графика - изписва букви и рисува. А после естествено се записва да следва в Художествената академия (1940-1945) и развива таланта си. Ученик е на Дечко Узунов, а в приятелския му колегиален кръг са други известни имена - Борис Ангелушев, Александър Жендов, Илия Бешков, Георги Попов.

След завършването си първоначално се занимава с художествено оформление на книги, където вплита традиционни декоративни елементи - цветя и клончета, композирайки ги по свой начин. Към средата на 50-те години обаче това вече не е възможно, този тип изкуство не е в стилистиката на БКП и му се налага да промени начина на работата си - изчиства декорациите и като образ, и като стил.

Дарбата да рисува наследява по бащина линия. Син е на Кирил И. Кънчев, известен иконописец, изографисал трите църкви в родния им град Калофер и храмове в Стара Загора и Пловдивско. След Освобождението продължава да работи, следвайки старите художествени традиции в иконографиката.

Синът му се захваща с не толкова престижната за времето си област на лого дизайна. Успява според Светлин Русев да "превърне сиромашката участ на едно хранениче - приложната графика, запазената марка, в изящна приказка, в която неизчерпаемото въображение, точността на символа, простотата и яснотата на графичния език и неподражаемата сигурност на изпълнението я изведоха до стойности на голямото изкуство".

В своя спомен в книгата "Калофер през XX век. Познат и непознат" Светлин Русев определя Стефан Кънчев като творец, който "съчетава точността на знака символ с пластичния израз на буквата, синтеза на мисълта с простотата на графичното изображение, универсалността на внушението на българската душевност, модерната форма с декоративната жизненост на националната стилистика. И не на последно място - категоричността на изпълнението с експресивната сила на творчески овладяна чувствителност".

Любопитното е, че всички символи, създадени от Стефан Кънчев, насочват към дейността на конкретната фирма или събитие. Например в първото лого на Българската телевизия от 1959 г. преплита буквите "Б" и "Т" и образа на антена. В знака на НДК - птицата Феникс, оформена от извити лъчи в кръг, се крие посланието за прераждането чрез културата.

Символът на "Машиноекспорт" също има съчетаване на обърнатата буква "М" с изображението на болт. В този на "Свила" - Хасково, преждата е във вид на хоризонтално разположена осмица, изградена от четири еднакви по дебелина контура. Формата е прорязана от два бели вертикала, образуващи две обърнати букви - "С" и "Х".

"В марките "Електроника" и "Българска захар" се проявява и перспективната илюзия за пространство, но без да съдържа никакви елементи на наподобителност - пише в спомена си за Стефан Кънчев изкуствоведът Максимилиан Киров. - В едната буквите "В" и "З" изграждат двете страни на кубче захар, а третата стена се изгражда от два триъгълника с обща основа - бял и черен.

Много оригинално композирана е марката за "Вретено" - Марица. Общата плоскост на силуета на вретеното е разбита на триъгълници, изграждащи едновременно буквите "В" и "М"."

В други свои символи Стефан Кънчев залага на конструктивните елементи, без да вплита букви. Въображението му го води към следващото лого, като до края на живота си смята, че компютърът може да помогне на дизайнера, но ръката трябва да пипне компютърния проект, за да стане графично добре.