• Разследващата журналистика ме направи популярна и физически ме уби, разболя ме, казва тв водещата
• Отиде си в клиника в Женева, там ще бъде и погребана

Няма преборил се с рака, просто има поживял по-дълго и по-кратко, казва Маргарита Михнева преди 15 години пред “24 часа”.

Оказа се права. Болестта ѝ, продължила над 20 години, накрая е в изключително тежка форма, с метастази в костите, и я отнема от живота на 16 декември. Популярната тв журналистка си отива на 72 години в клиника в Женева, Швейцария. Там живее дъщеря ѝ Неда със семейството си, там ще бъде погребана и Михнева.

“Живя с радостите на своето семейство като любяща майка. Тя умееше да обича и прощава, да помага, да търси и да открива неуморно истината. Беше търпелива, изчакваше спокойно и със смирение трудностите, които ѝ поднасяше животът. Маргарита носеше винаги любовта и вярата към хората в душата си. Беше изрядна и силна, намираше винаги най-достойните думи към всички нас. Беше чувствителна и надарена да обича и да помага на всички. Смела и позитивна в мислите си, мила и внимателна”, пише Атила Джагаров, близък приятел на Михнева.

“Работата ѝ я разболя. Десетки дела се водеха срещу нея, затова и ракът ѝ се появи. Но никога не е била голословна, работеше с десетки документи, винаги подготвена”, разказаха нейни близки пред “24 часа”.

Маргарита Михнева беше

един от първите

разследващи

журналисти

в България. Тя започва работа в Българската телевизия, когато е едва на 23 г. - през 1975 г. Явява се на конкурс, за да не отиде на работа като юрист в Търговище, където била разпределена. От 1992 до 1999 г. прави рубриката си “Конфликти”, преди това е част от предаването “Актуална антена”. Уволняват я от БНТ и тя отива в Би Ти Ви заедно с рубриката си.

След около година я свалят от екрана. Тогава тръгва друго нейно предаване - “Пуканки”, но по Нова тв. След време то също спира и тя започва да води предаване по “Канал 3”, поканена от шефа на кабеларката Сашо Диков.

И въпреки че минават 10 години от уволнението ѝ от БНТ, изследване на социологическата агенция МБМД за 50-годишнината на обществената телевизия през 2009-а я поставя

на 3-о място

по популярност

сред българските

журналисти

Журналистът не е следовател, нито прокурор. С фактите аз бия камбаната за това, което би могло да се случи. После искали да ме съдят.

Аз имам 25 дела в годините на демокрацията и знам много добре какво да говоря и как да се защитавам, казва Михнева.

По две от тези дела са запорирани къщата ѝ на ул. “Оборище” и апартаментът ѝ на площад “Народно събрание”. Съди се и с Кеворк Кеворкян, но това не ѝ пречи да признае школата на неговата журналистика: Аз имам съдебни конфликти с него и това всички го знаете. Но той направи следа в тв журналистиката с неговите интервюта в 80-те години. Ние всички сме се учили от Кеворк. Той няма заместник. Няма равен на него по интервюто и задаване на въпроси.

Михнева приема разследващата журналистика като своя задача. Лаская се от мисълта, че съм въвела този жанр в телевизията. Нито си придавам заслуги, нито се хваля, нито страдам. Само ще кажа, че разследващата журналистика и ме създаде, и ме направи популярна, и ме уби във физическия смисъл на думата, разболя ме.

50-годишна е, когато ѝ правят операция заради рак на гърдата.

Разболява се този, който е сбъркал някъде в борбата с природата. Натоварвах се свръхмного, преживявах, влагах повече емоция, отколкото заслужава нормалната работа, и моята работа ме разболя, вместо да ме запази, разказва Михнева преди време пред “24 часа”. В същото време знае, че болестта ѝ е наследствена, тъй като баща ѝ също умира от рак. Професорът, лекувал журналистката в Италия, ѝ бил обяснил, че е 100% наследствено.

Маргарита Михнева е родена на 21 април 1952 г. в София, а детството ѝ е една хубава история. Живее в квартал “Надежда” и сама разказва как името му било дадено от сестрата на царя, която се е казвала Надежда. Легенда или не, но този квартал бил свързан с голяма любовна история между нея и един човек - Паликарски.

Много симпатични неща има в детството на Михнева, за които тя вярва, че са изградили структурата ѝ на човек. Например великият трамвай 7 ни завеждаше в града за съботното къпане, на което ходехме с куфари в Централна баня, защото носехме много багаж. Бяхме бедни, тогава всички бяха бедни. Беше като че ли друг свят. Мечтаехме.

Маргарита завършва право, но преди това и музикално училище. Може да пее, в дома си има пиано и цигулка, свирила е с Милчо Левиев, а след време са си правили партита с Джеки Стоев, Джони, Чарли и с Ицко Финци.

От брака ѝ с тенисиста Петър Михнев е дъщеря ѝ Неда, била шампион по тенис на България. След този успех момичето печели конкурс в държавния университет в Мериленд, САЩ. Там е на издръжка на американското правителство 4 години. Такъв труд положи това дете там. Лично Буш им е връчвал дипломите, разказва след време гордата майка.

Година след като Неда започва работа в Швейцария, получава швейцарски паспорт. По онова време тя е шеф на спортния департамент в училището “Льо Розе”, известно като най-скъпото в света.

Именно защото дъщеря ѝ е там, Михнева започва да се лекува в клиника в Женева, но не остава за постоянно в Швейцария. Живее сама в България и от време на време пътува.

Сама ходи на прегледи в раковата болница в София. Поседя час-два на пейката за почивка и след това се прибирам сама с колата си, като спирам на всеки 100 метра, защото ми се вие свят, разказва тя преди време пред “24 часа”.

Тогава медиите я свързаха с Янчо Таков, с когото често бяха заедно на публични събития. Никога не съм се събирала с Янчо Таков, за да се разделям, както пишат по вестниците. С Янчо четем обща литература, с него може да се гледа в една посока, обяснява обаче тя.

По Тодор-Живково време не се задаваха въпроси женен ли си, колко пари получаваш, болен ли си, имаш ли деца. Сега това са най-важните въпроси, които трябва да зададеш, за да поддържаш една личностна биография. Аз гледам за мен какво се пише. Никой не засяга струните на душата ми и се занимава с повърхностни неща, които, за съжаление, се четат от хората. В моята биография има и чалга сигурно, но има и класическа музика. Просто трябва по-дълбок прочит да се прави на биографията на един човек, казва Михнева.