Една от многото грешки, които допусках беше, че вярвах в еволюцията. Тоест, мислех, че някой неумен човек може да поумнее, да започне да разсъждава все по-добре и даже да промени възгледите си под влияние на разумна аргументация, спор и вътрешен еволюционен процес на поумняване.

Това, разбира се, биваше опровергавано много пъти, но аз се усъмнявах в себе си, вярвах, че е моя грешката, поради която те не могат да схванат очевидното, че не съм бил ясен или пък, че те са може би прави да настояват на своето. Но вече се уморих от своята наивност, стихнах и престанах да споря и да се надявам. Няма еволюция. Това е положението.

И разбрах, че ако някой според мен е тъп, това изобщо не бива да ме засяга лично. По-скоро аз трябва да приема, че ние ще живеем заедно в този свят отредените ни години и е нужно да се изтърпяваме някакси, без да се ядосваме или недай Боже, да влизаме в безнадеждни опити да се убеждаваме един друг. Загуба на иначе безценното ни време...

*От фейсбук