• 50 г. след катастрофата дъщерята на Григор Михайлов разказва подробности за смъртта им – единият седял на първата, а другият на последната седалка
• На тръгване Рени Григорова не искала играчка, а само баща ѝ да остане при нея. От багажа му вадят количка с бебе и виенска кукла. Тодор Живков ги обезпечава с апартамент

Късният следобед на 6 септември 1974 г. Семействата на легендарния Стефан Воронов, на режисьора от Младежкия театър Григор Михайлов и други роднини на известните ни артисти са се събрали заедно и с трепет очакват близките им да се приберат от дълго турне в чужбина. През целия ден приготвят вкусни ястия и подреждат масите.

Изведнъж през вратата влиза звукооператорът Петър Йорданов,

облечен в бял костюм, целият в кръв

Тогава животът на всички се преобръща. Датата е най-болезнена за близките на Воронов и на Григор Михайлов, които загиват в тежка катастрофа. 50 години по-късно дъщерята на режисьора Рени Григорова сподели пред “24 часа – 168 истории” спомените за баща си и за приятелството му с певеца.

Михайлов винаги тръгвал за турнета с голям ентусиазъм, а тя настоявала да ѝ намери специален подарък. Този път обаче 6-годишното момиче не искало нищо друго освен татко ѝ да остане при нея. Сякаш предусещала, че повече никога няма да го види.

“Тогава нямаше бонбони, играчки или кукли и той ми донасяше такива неща – споделя Григорова. - По-рано бях поискала количка с бебе. Но тогава…

Няма да забравя този момент

Имахме вила в Горна Баня. Една привечер баща ми дойде да се видим, защото трябваше да пътува на 19 август. Той ме попита какво искам да ми донесе, а аз се сгуших в него и казах: “Само една кифла”. Вероятно съм била гладна, но след това продължих: “Няма да те пусна. Няма да ходиш”. Много добре помня мириса му от онзи късен следобед. Изпратихме го на рейса, той не шофираше. Последният ми спомен е как се качва и го губя от погледа си.”

Тогава за последно Рени вижда баща си и има смътно предчувствие, без да подозира, че ще се случи най-лошото.

Той заедно с много артисти заминава на турне, организирано от Славянския комитет.

“Поканиха ги да се представят във Виена, Будапеща и още няколко града – спомня си Григорова. – Концерт-спектакълът беше базиран на творчеството на поета Павел Матев и междувременно изпълняваха песни като “Моя страна, моя България”. Спомням си, че имаше отзиви в западната преса, че наистина е било страхотно събитие. В автобуса с него бяха немалко хора. Само актьорите са били 10 души. Заедно с тях са младият талант Стефан Воронов, Йорданка Кузманова, Искра Радева, Гинка Станчева, Милчо Червенков, Васил Бъчваров, Иван Джамбазов и др. Младен Киселов е режисьор, а баща ми е съавтор на проекта.”

Българите се представят повече от блестящо и

дори ги канят да останат за допълнителен спектакъл

Някои от актьорите обаче имат представления в София и затова се качват на самолет, за да се приберат навреме. Сред тях са Йорданка Кузманова, Искра Радева, Гинка Станчева и др.

Стефан Воронов и най-близкият му приятел Григор Михайлов избират да останат още малко и да пътуват с автобуса. Двамата били непрекъснато заедно, дори споделяли една стая и много обичали да се шегуват.

В рейса Стефан Воронов сяда на последната седалка, а Григор Михайлов на първата. Вече нямали търпение да се приберат при семействата си, когато в последния момент шофьорът видял в полумрака, че самосвал е спрял по средата на пътя при Божурище.

Извива волана, за да избегне сблъсъка, но не успява

Автобусът се удря в камиона, пада в дерето и се разцепва на две. Загиват единствено актьорът, който тъкмо е заспал от умора, и режисьорът. И двамата са с тежки травми, несъвместими с живота.

“И както се бяхме събрали и бяхме наредили масата, влезе Петър и каза, че е станала катастрофа и те са в болница – спомня си Рени Григорова. – Оказа се, че той ги е вадил от автобуса. Аз бях на 6 г., а синът на Стефан Воронов – Александър, на 4. Той нищо не разбра. Аз тръгнах с майка ми и дядо ми из лечебните заведения да видим къде са откарани. Отидохме в Окръжна болница, майка ми видя баща ми да лежи мъртъв на болничната маса. Изпаднах в шок. Откараха ме в “Пирогов”, където ме наблъскаха с валериани, за да се успокоя.

След това в продължение на 40 дни ме лъжеха, че тате е в болница със счупен крак. След това ме излъгаха, че ще ме водят на гроба на приятел на дядо, който беше починал малко преди това, но ме отведоха на този на баща ми. Бях с бяла рокличка, черни обувки и бели чорапи. Започнах да крещя: “Извадете го!” и да ровя в пръстта с ръце. Баба ми припадна от гледката. Въпреки че бях само на 6 г., осъзнах, че съм загубила татко си. А Сашко беше реагирал по друг начин. Той започнал да си прави градинки на гроба на Стефан. Това е детската психика. Когато на погребението имаше много хора у нас, аз не разбирах защо всички са дошли да пият кафе.”

Другите пътници се разминават с различни наранявания,

но остават живи. По-късно разследващите връщат куфарите на близките на загиналите, а от този на режисьора изваждат детска количка с бебе и виенска кукла, които дават на Рени. Тя ги пази допреди няколко години, но синът ѝ Стефан често си играел с тях. 31-годишният младеж почина на 9 септември 2021 г. след тежка агония, тъй като от раждането се бореше с множество заболявания, а майка му 4 г. се молеше за двойна евтаназия за себе си и за него.

“След катастрофата на семействата на загиналите се полагаше застраховка – обяснява Григорова. - Един от служителите на ДЗИ по неясни причини укрива сумата на баща ми и започва да твърди, че няма такава застраховка, въпреки документите, които майка ми представя. Тогава

тя го заплашва с пистолет

и бърка в джоба си, като казва, че ще го застреля, защото няма какво да губи, а парите са ѝ необходими, за да ме отгледа. Човекът замръзва и много бързо намира полицата. Дава и парите.”

С тази сума те успяват да обзаведат апартамента, който получават от Тодор Живков. Бившият Първи решава да обезпечи вдовиците и ги извиква на среща, на която присъства и Ангел Балевски. На него му заповядва да намери жилища за тях под наем. Майката на Рени си избира в кв. “Надежда”, но те така и не обикват това място, защото знаят на каква цена са го получили.

И въпреки горчивината в душата си тя продължава да носи баща си в сърцето си, защото знае, че прилича на него.

“Той беше космополит – разказва Григорова. - Роден е в много прогресивно семейство за времето си. Никой от неговите родители не се е занимавал с изкуство. Баща му беше легендарен сладкар в София, първи приятел и

най-верен другар на Никола Вапцаров

Той беше възпитал децата си, че трябва да имат професия. И тримата му синове завършват сладкарство, но поемат в друга посока. Татко ми първо става помощник-режисьор, а след това режисира много спектакли в Младежкия театър. Беше над 40-годишен и така си и отиде, млад. Започва работа по време на златните години на театъра. Обичаше да чете и от всяко нещо правеше идея. Помня го като любящ и топъл човек, но беше и много строг. Наследила съм неговия характер - безкомпромисния.”

Григор Михайлов става много близък с младия Стефан Воронов, когато той е абсолвент във ВИТИЗ.

“Стефан беше човечен и активен – посочва дъщерята на режисьора. - Няма да забравя, че тогава имаше негово предаване по телевизията, където за първи път видях съпругата му Маргарита Пехливанова. Двамата водеха заедно, но аз не знаех, че са женени. Тогава казах на баща ми: “Тате, много е хубава тая кака”, а той ми отвърна: “Довечера тези от екрана ще ти ги доведа”. За вечеря те наистина бяха вкъщи, а аз ги гледах в захлас. Кака Маца, както я наричахме, имаше две черешки в косата и ми ги подари. Литнах от кеф. Много често идваха вкъщи. Баща ми обичаше да събира приятели. У нас нямаше много място. Живеехме на ул. “Солунска” в две стаи, но всяка вечер имаше купон.

Беше театрална бохемия.”

Рени Григорова няма да забрави и как естрадната легенда съобщава за раждането на първородния си син Александър.

“Отново гледах предаването, а Стефан каза: “Искам да посветя тази песен на сина ми, който току-що ми съобщиха, че се е родил”. Сашко се появи на бял свят на 8 март 1970 г. - отбелязва Рени. – Той е царят на дублажа. Израснахме заедно, а майките ни са ни разказвали много истории с бащите ни. Веднъж били на гастрол в Троян и Воронов отишъл на разходка, но объркал пътя. Тате го намерил чак на Беклемето и му казал: “Къде си тръгнал, Стефане, трябва да се прибираме”. А той му отвърнал: “Ааа, виж какъв красив баир, какви хубави жени има тук”.”

Режисьорът имал немалко такива случки с известните артисти, които понякога дори забравяли, че трябва да се появяват пред публиката.

“Много е забавна и историята му с Гинка Станчева – разказва Григорова. - Имали представление от 19 ч. В 18,45 ч. главната героиня я нямало. А тя си взела торбите и изчезнала. Татко се усетил къде е и я намерил в ЦУМ. Един актьор страшно много се сепва, когато му кажеш, че е забравил за пиесата си. Затова той ѝ казва: “Гинче, дай да ти помогна с пазара и да отидем да изпием по едно кафе”. Тя обаче опитала да му откаже: “Стига де, Гриша, какво кафе. Имам да готвя”. А тя беше отлична домакиня. Отвежда я директно в театъра и ѝ казва:

“Гино, обличай се веднага, имаш представление”

Имали сме много такива случаи. Веднъж така Аня Пенчева плати цяло представление, защото беше забравила за него и беше отишла в Пампорово, но за зла беда Станко Тодоров беше дошъл да я гледа.”

Благодарение на баща си Рени израства в театъра и дори известно време е актриса.

“Там се живее по-лесно, а ние сме едно голямо семейство – категорична е тя. - Баща ми ме вкара почти едва проходила на сцената за първата ми роля. После имах много превъплъщения. Беше страхотно забавление.

Обичах да стоя в реквизита, там беше най-интересно. Половината посуда от двореца на цар Борис III беше там. С времето поизчезна. Освен това съм спала в гримьорната на Данчето Кузманова, за да могат родителите ми да работят. Именно в театъра е една и от забавните случки, които помня от баща ми. Там работеше и Щилиян Кунев, бащата на Меглена Кунева.

Той обичаше да прави номера на повечето си колеги

Веднъж обаче баща ми решил да се пошегува с него и да му го върне. Между представленията Кунев взел котлон да си изпържи яйца, за да хапне, но преди това моят татко с една спринцовка изтеглил пълнежа и те били празни. Кунев започвал да чупи едно по едно и много се ядосал, че кокошката е спряла да му снася качествени яйца. По-късно разбрал, че е шега…”

Детските години на Рени Григорова са приказни точно както постановките, които запаметява на един дъх, а баща ѝ винаги се появява в тях с една лека усмивка, точно както в сънищата ѝ.