• Обществените медии могат да успокоят поляризацията на мнения, казва генералният директор на БНР, избран да остане на поста за втори мандат, пред ПАОЛА ХЮСЕИН в интервю за "24 часа"
• Лидерският дебат е невъзможен в обществените медии, защото трябва да отправим покана към всички, иначе ще нарушим закона
• Няма политически натиск в националното радио, журналистите на БНР са показвали много остра реакция срещу всякакви опити да им се влияе отвън
• Без Волгин "Политически НЕкоректно" остана само веднъж седмично в събота
• Искаме 10 млн. лв. повече от бюджета. След хакерската атака срещу радиото през 2022 г. ни трябва добра защита

- Г-н Митев, ще ръководите националното радио и в следващите 3 години - конкурсът за генерален директор бе в разгара на предизборната кампания, а през първия си мандат поради честите избори у нас вие преминахте през няколко. Има ли политически натиск върху радиото? Миналата година БНР спря интервю на руската посланичка Митрофанова при Петър Волгин, малко по-късно програмната директорка Даниела Късовска беше съкратена - обявихте, че това е преструктуриране, а тя твърдеше, че е заради това интервю.

- Политически натиск няма. Не е имало случай политик да се обади и да изисква нещо от нас. Някои колеги смятат, че бюджетът е косвен инструмент за натиск. Не бих искал да хвърлям подобни обвинения. Проблемът при бюджета идва, защото не е ясно поставен въпросът за какво ни се дават тези пари. Оттам винаги спорим малко или много са.

Националното радио е едно от местата, където най-малко може да има политически натиск, защото журналистите на БНР са показвали много остра реакция срещу всякакви опити да им се влияе отвън. Включително казусът с въпросното интервю се разреши изцяло в рамките на вътрешните механизми за регулация на БНР.

Проблемът е друг - все по-силно се поляризират мненията в обществото и хората са все по-непримирими с мнения, които не съвпадат с техните. Това е тема, върху която си струва много сериозно да помислим, тъй като обществените медии имат потенциала да поведат дебата за успокояване на тази поляризация. Едно здраво общество трябва да има повече разбиране помежду си. Ясно е, че никога няма всички да са на едно мнение. Въпросът е начинът, по който се сблъскват различните мнения, да не е такъв, че да разваля изцяло социалния диалог.

- Какво може да направи БНР - да кани хора, които не са словесно агресивни?

- Всеки човек има различен начин на изразяване. Когато бъде поканен по-агресивен събеседник, има как този, който го интервюира, да реагира, така че да успокои напрежението.

Но е необходимо хората да разберат, че няма нищо страшно в различните мнения. Това е в основата на всяко демократично общество. Важното е мненията да се излагат аргументирано, за да може всеки, който слуша програмата, да направи сам за себе си преценка коя гледна точка най-много съвпада с неговата и евентуално да бъде убеден в едната или другата посока.

Затова и съжалявам, че през предизборните кампании това, което се получава като информация от програмите на обществените медии, не е достатъчно добро за нашата аудитория и не защитава обществения интерес. Задължението да предоставяме абсолютно равни условия на всички политически субекти води до немного добър феномен. Много малки политически сили, често пъти с много крайни идеи, се появяват редовно в ефир, а големите партии избягват дебат с тях. Така информацията, която достига до аудиторията ни - нашата и на БНТ, се изкривява. Защото политическите сили, които имат много малък електорат, реално получават много повече ефирно време.

Наясно съм, че е трудно да бъде намерен този баланс. Не бива да има дискриминация само на базата на това, че някой е взел повече гласове на предните избори, но пък това пълно равенство реално води до там, че аудиторията получава изкривена представа за това какво се случва на политическата сцена, ако слуша нас.

Не ми е известна друга страна, в чието изборно законодателство равенството за ефира да е поставено по този начин.

- БНР ще покани ли лидерите на партии на дебат?

- Много пъти сме опитвали. За съжаление, както виждате в последно време, нито ние, нито колегите от останалите медии имат успех в тази посока. Не можем да ги принудим да дойдат.

И заради тази ситуация с пълното равенство на третиране нямаме дори инструмент, с който да поканим само парламентарно представените партии или само някои от тях например. Трябва да отправим една и съща покана към всички, иначе ще нарушим закона или ще дискриминираме някой политически субект. Така практически невъзможен става лидерският дебат в обществена медия.

- След като Петър Волгин стана евродепутат, спряхте предаването “Политически НЕкоректно” в неделя. Защо?

- След разговор с екипа на предаването взехме решение “Политически НЕкоректно” да остане веднъж седмично в събота. Има леки промени по отношение на хората, които дават материали за предаването, така и в неговата структура. Но като идея то си остава политическо предаване, в което всеки събеседник, който седне на стола, бива накаран да се чувства леко некомфортно.

В неделя от началото на лятото стартирахме в обедния часови пояс предаване за туризъм, чиято цел е да промотира различни места в България и по този начин да помогне за съживяването на българския туризъм.

- Предвиждате мобилно приложение на БНР, което вече се разработва и предстои да е достъпно догодина. Какво представлява то?

- БНР се забави доста със стартирането му, тъй като ни се искаше в него освен чисто новинарското съдържание да интегрираме и други части от това, което прави радиото.

Още в началото на следващата година това приложение ще бъде достъпно за аудиторията във всички мобилни платформи. Ще продължим да развиваме платформата ни “Бинар”, където ще се слушат ефирните програми, включително с възможност за отложено слушане. На нея ще качваме и друго аудио- и видеосъдържание като подкасти.

- Казвате, че парите за БНР от бюджета са доста, но в същото време много са и програмите на радиото, и съставите му. Колко е бюджетът ви сега и колко сте поискали в следващия?

- Бюджетът ни за тази година е около 62 млн. лв. Поискали сме около 10 млн. повече, което би дало възможност да се постигнат достойни нива на възнагражденията на всички в радиото, и да инвестираме в създаването на съдържание и в съвременна техника.

През 2022 г., когато радиото стана жертва на хакерска атака, показа, че е необходимо да имаме много по-добра защита.

- Всички говорят за новите технологии, но на много места в страната няма добър или никакъв сигнал на БНР, особено на “Хоризонт”. Ще се промени ли нещо, или вече нямате нужда от предаватели?

- Напротив. Още дълго ефирното радиоразпръскване ще бъде основният начин за слушане на радио. В активен диалог сме с “Виваком”, които са собственици на радиопредавателната мрежа.

Наскоро те направиха доста мащабна инвестиция в УКВ предаватели, която трябва да подобри на много места в страната качеството на приемане на сигнала. През следващата година заедно с тях ще направим преглед и на по-трудно достъпните места, където покритието на сигнала не е толкова добро. Искаме да създадем карта, за да начертаем план за действие какво може да се направи - дали чрез промяна на местността за предаватели, дали чрез подмяната им с други модели, или промяна на точката на излъчване, да постигнем пълно покритие.

Така или иначе, ние сме единственият радиодоставчик, който покрива цялата страна със сигнал.

- Вие сте член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Каква е визията на съюза за бъдещето на медиите и как това ще повлияе върху медиите у нас?

- EBU е уникална мрежа от обществени медии, предимно в Европа, макар че има асоциирани членове от други краища на света.

За съжаление, през последните години обществените медии са подложени на доста сериозен натиск от различни места. Появява се много силна конкуренция в лицето на технологичните компании, които все повече навлизат и в създаването на медийно съдържание, не само в неговото разпространение. И това не е разговор, който се води само в България, а и в много европейски страни - как трябва да изглеждат обществените медии, могат ли да правят същите неща с по-малко разход на средства. Този натиск го има навсякъде.

- Как ще се развива БНР през следващите 3 години във втория ви мандат като генерален директор?

- Изключително благодарен съм за гласуваното ми доверие както от СЕМ, така и на много хора в радиото, които ме подкрепиха, защото това е и оценка за направеното през последните 3 години.

Преди всичко ще трябва да продължим по пътя с разнообразно съдържание и да го разпространяваме чрез всички видове платформи и средства за комуникация с аудиторията, тъй като само ефирът, макар и да е в основата и в сърцето на радиото, вече не е достатъчен.

Много от кандидатите в конкурса говориха за привличане на млада аудитория. За да достигнем до нея, трябва да бъдем там, където тя най-често консумира медийно съдържание. Това, което създаваме, трябва да може да се предлага и чрез мобилно приложение, и чрез социални мрежи, чрез различни форми на комуникация между медия и аудитория.

CV

Милен Митев е роден на 4 март 1984 г.

Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски"

На 4 август 2021 г. поема радиото като временно изпълняващ, а на 27 октомври същата година е избран за редовен мандат

През декември 2023 г. става първият българин - член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU)

През септември т. г. Съюзът на българските национални електронни медии (СБНЕМ) единодушно го посочи за свой председател

На 17 октомври 2024 г. СЕМ го избра за генерален директор на БНР с втори мандат