Оръжията за победа на Израел
Невероятни технологии се крият зад чудесата, демонстрирани от евреите както на бойното поле, така и в разузнаването
Част от иновациите са специално за война в градски условия
"Наистина не мисля, че разбирате абсолютните чудеса, на които станахме свидетели снощи тук, в Израел."
Това написа на 2 октомври в канала си в Telegram Амир Царфати, местен журналист, веднага след поредната въздушна атака от Иран със 180 ракети.
"Израел има три системи за противовъздушна отбрана,
всяка от които е
технологично чудо
- продължава той. - И това не го казвам аз. Каза ми го д-р Голд (Даниел Голд, израелски военен лидер, разработил новите системи за противовъздушна отбрана - бел. ред.), който всъщност изобрети "Железния купол", системата, чието ниво е просто несравнимо."
Всъщност "куполът" (Iron Dome) има сравнително малък обхват - до 70 километра, но той работи в синхрон с "Прашката на Давид" (David's Sling), която прехваща ракети от 300 километра, и със "Стрела" (Arrow 2 и Arrow 3), която може да реагира на въздушна заплаха от рекордните 2400 километра. Като дава подробности за тези системи, които пазят небето над страната му, в коментара си израелският журналист все пак не може да скрие учудването си от ниският брой жертви от ракетите и дроновете, "които НЕ сме прихванали". Той дава и примери за свидетели, които твърдят, че ракетите падат и се взривяват само на празни места и сякаш избягват къщите и хората.
"Израел е микроскопична държава. Как тогава стотици ирански балистични ракети са били взривени от чудотворни системи или
напълно са
пропуснали целта си
и са се приземили в празни пространства, причинявайки нулеви жертви и минимални щети?", възкликва той по този повод.
Едно от възможните обяснения за този факт е в особеностите на самата израелска противовъздушна отбрана - заради скъпите боеприпаси, които използва, тя е конструирана така, че да поразява само най-опасните вражески ракети, като пропуска тези, които са насочени към места, където има малък шанс да предизвикат щети и човешки жертви. В това отношение големи надежди се възлагат на "Железния лъч" (Iron Beam) - най-новото допълнение към арсенала за противовъздушна отбрана на Израел. Проектирана е като лазерно базирана оръжейна система за сваляне на наближаващи ракети от разстояние под 10 километра. Тя ще бъде значително по-евтина, но все още е в процес на разработка и се очаква да бъде разгърната през 2025 г.
Безспорно средствата за защита на небето на Израел са най-голямото известно достижение, но може би по-голям интерес представляват други 10 иновации, които помагат на еврейската държава да бъде страшен противник дори за много по-големи армии, а и за неутрализирането на мощни групировки, които водят нетрадиционен начин на бойни действия.
На практика тя използва огромен набор от съвременни инструменти, някои от които са толкова нови, че е трудно да се повярва, че съществуват.
На първо място те се прилагат за усъвършенстване на някои от вече познатите оръжия, на които дават големи предимства, като ги променят до неузнаваемост. Такъв е случаят с изтребителите F-16I "Sufa". Добавеното "I" означава не само "Израел", а и че за разлика от многобройните самолети от същия тип, използвани на Запад, той е силно модифициран. Нищо чудно, че е кръстен "Суфа", което от иврит се превежда като "Буря". Така, за да направи работата на пилота възможно най-ефективна, F-16I е оборудван със
специално конструирана
радарна система
и уникален 3D шлем, който позволява на пилота да изстрелва оръжия срещу вражески самолет, използвайки само погледа си.
Друго авангардно подобрение е Trophy - системата за активна защита на резервоара. Тя е разработена с цел да премахне последната ахилесова пета на бронетехниката и танковете - съвременните противотанкови управляеми ракети. Как действа? Просто е: системата за откриване на Trophy създава 360-градусов щит около резервоара. Когато противникът изстреля ракета срещу танк, оборудван с Trophy, интелигентната защита незабавно открива и неутрализира всяка заплаха за танка, като изстрелва собствена ракета, която взривява вражеската.
В тази връзка на пръв поглед основният боен танк Merkava IV, който също я използва, може да не изглежда толкова различен от другите танкове, но понякога външният вид може да лъже. В сегашната си версия "Колесницата", както се превежда названието му, включва подобрена система за управление на огъня с възможност
за защита срещу атакуващи
хеликоптери от въздуха, цифрова система за управление на бойното поле и безпрецедентно окачване и вериги, които позволяват на Merkava IV да се движи дори в най-суровите терени, които биха поставили на изпитание всеки друг танк.
Изправен пред постоянни заплахи от въздуха, Израел също е създал свои ракети, някои от които се отличават с интелигентния си дизайн. Такива са например ракетите "Далила" (Delilah). "Честно казано, това е най-удивителното оръжие във военновъздушните сили днес", казва за нея офицер от IAF (Израелските военновъздушни сили).
Неслучайно в продължение на много години тя беше една от най-големите тайни на израелските въоръжени сили, тихо претърпявайки подобрения след подобрения, докато не се превърна в изключителното оръжие, което представлява в наши дни. "Далила" е крилата ракета с въздушно изстрелване с обсег 250 км, но притежава някои уникални способности, които я отличават от останалите. Типичните аналози се изстрелват и намират своята предварително програмирана цел с помощта на навигационна система. При тях навигаторът може да изпраща корекции в траекторията на полета, но на финалния етап вече е невъзможно да се правят промени. Така, ако ракетата атакува цел, която се премества в последния момент или дори е грешна мишена, тя просто пропуска целта с възможни опустошителни последици. За разлика от тях специалните способности на "Далила" й позволяват дори в последния момент навигаторът да реагира. Всичко, което трябва да направи, е да натисне бутон и "Далила" прекъсва атаката си, връща се във въздуха и продължава да се рее в целевата зона, докато не получи нови инструкции.
Но и най-доброто въоръжение не струва нищо без съответстващо разузнаване - доказват го войните, които еврейската държава е водила в миналото. В това отношение големи надежди военните в страната възлагат на дрона Skylark I-LE. Той е малък, лек е, може да се носи от един човек и да се настрои да бъде готов за полет за по-малко от 8 минути. Осигуряващи 3 часа полет с видео на живо, ден и нощ, при всякакви метеорологични условия, "чучулигите" са тихи като мишка с очи на ястреб. Осигуряват бързо разгръщане и дори опитни бойци като тези на "Хизбула" може никога да не разберат, че са били над тях.
От своя страна, полевите разузнавателни звена на израелските отбранителни сили (IDF) са приели усъвършенствано разузнавателно превозно средство, наречено Granite. То повече прилича на марсоход, но всъщност е попълнение към гамата ултрамодерни превозни средства за наблюдение на отдела за теренно разузнаване на IDF. Комбинация от оптични и радарни системи за откриване, които могат да идентифицират вражеска цел с размер на човек от разстояние над 7 км, скрита разтегателна радарна мачта, която незабавно изпраща актуализации на живо за вражеските цели, са само няколко от новаторските технологии, които превръщат бронеустойчивия Granite в бъдещето на полеви разузнавателни превозни средства.
Понякога настъпателните операции, дори при добра информация за противника, се провалят или забавят заради минните заграждения. Тук на помощ на израелците идва "Цефа Ширион" (Бронирана усойница - ивр.). Системата представлява 120-метрова верига, натъпкана с около 1000 килограма експлозив C4 и прикрепена към ракета. Когато ракетата бъде изстреляна, веригата се развива след нея. След като е напълно развита, тя пада на земята и експлодира, създавайки толкова мощен взрив, че детонира всички мини наоколо. Резултатът е пътека с дължина 120 метра и ширина 6 - 8 метра, по която войските вече могат да преминат безопасно.
Някои от оръжията в арсенала на израелската армия звучат наистина впечатляващо, но може да не бъдат от голяма полза, когато се налага да се води партизанска война или бойни действия срещу малки групи в градски условия. Затова има и далеч по-малки устройства, които в сегашните условия са не по-малко ефективни. Доказва го атаката с пейджърите и други устройства за комуникация, която буквално обезглави "Хизбула" съвсем наскоро. В тази връзка израелската армия също е
инвестирала в множество
полезни уреди,
които помагат в такива битки. Един от тях е VIPeR - преносим, лек робот, проектиран специално за градска партизанска война. Благодарение на специалната си система с колела, която може буквално да променя формата си, той знае как да се справи с различни препятствия като изкачване на стълби и големи камъни или пълзене в затворени пространства и пещери. Оборудван е с няколко дневни и нощни камери, чувствителни микрофони, GPS и набор от сензори, които могат да откриват и локализират химикали, газове, експлозиви и радиация. Един-единствен оператор управлява робота с контролер в стил компютърна игра и с дисплей, монтиран на каска, което му дава възможност да вижда всичко от безопасно разстояние. Въпреки тези възможности VIPeR тежи малко над 11 килограма и може лесно да се носи във войнишка раница. Освен че е перфектният инструмент за безопасно наблюдение и разузнавателни мисии, този невероятен робот може да бъде оборудван и с роботизирана ръка, 9-милиметрово мини-Узи с мерник и дори гранатомет.
Една от най-опасните задачи на градската война е влизането в сграда с вражески бойци вътре. За целта е разработен SIMON. Това е усъвършенствано, леко устройство за взлом на врати, което лесно се прикрепя към почти всяка конвенционална пушка и се изстрелва от безопасно разстояние от 15 - 30 метра. SIMON съдържа само 120 - 150 грама експлозив, но специалната му форма гарантира, че енергията от експлозията е насочена право към вратата, с много малко щети на хората вътре и отвън.
А ако влизането през вратата е проблем, в играта влиза MATADOR. Създаден като опростена оръжейна система с лесна поддръжка, този
разбивач на стени,
изстрелван от рамо,
има тежък удар. Бойната глава на миниракетата MATADOR експлодира при удар в стена и създава дупка с размерите на човек. Освен всички предимства, които предлага, MATADOR също е изключително ефективен срещу повечето известни бронетранспортьори и леки танкове в света.
Безценен помощник в ситуация, когато терорист се крие в сграда, се явява и системата "Очна ябълка" (Eye-Ball). Войниците, дошли да го арестуват, знаят, че той е вътре, но не знаят къде точно и кой е с него. Един войник вади малка черна топка и тихо я хвърля в къщата. В рамките на секунди топката се стабилизира и предава пълен 360-градусов изглед на цялата стая. Сега войниците могат да видят и чуят всичко, което се случва вътре, и имат цялата необходима информация, за да влязат безопасно в къщата и да арестуват терориста. Само малко по-голяма от топка за тенис и оборудвана с най-съвременна камера с инфрачервени възможности, Eye-Ball подобрява представянето на войниците на IDF и утвърждава статута им на едни от най-добрите бойни сили в света.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха