- Георги Аспарухов събра всички в една душа. Освети ни със светлината на любовта си. Към Лита, към "Левски" и към България, описва емоцията от сбъднатата мечта човекът, родил идеята за кинопродукцията

- С търпение и къртовски труд сценаристът не спира да вярва, че любимият футболист ще оживее достоверно на екрана

Стоях в “Храма на любовта” и чувах мълчанието на близо 9000 души. Екранът се беше превърнал в олтар и Великата Деветка смиряваше с душата си хора от различни възрасти и социални категории. Обединени от човешката харизма на виртуозния футболист. Той освети залата със светлината на своята любов. Към Лита, към “Левски” и националния, към България и към българите. Пяхме заедно химна, смяхме се заедно, плакахме заедно. Думата е “Заедност”. Бяхме се превърнали в общност, обединена от една и съща любов. Към Георги Аспарухов! Бях на първия ред. Пред мен на екрана - миналото. Зад мен в залата - бъдещето. А до мен в настоящето - Лита - любовта на Георги Аспарухов, и Виктория - моята любов. Бях щастлив и благодарен на Съдбата. И продължавам да съм. И вечно ще съм! Георги Аспарухов - Гунди събра всички в една душа и в едно сърце, поне за една вечер. Дълга като Вечност!

Тези емоции извират от сърцето на човека, орисан от съдбата да напише думите, оживели във филма “Гунди - легенда за любовта”. Драматургът Емил Бонев, автор на идеята и сценарист на филма, превърнал се в явление за българското кино. И слава богу, защото гради достоверния образ на ненадминатото и до днес явление Георги Аспарухов.

Емил Бонев е човекът, който излезе на сцената след официалната премиера в “Арена София”, погледна към притихналото море от хора, посочи към небето и каза с треперещ глас: “Покланям се на всички вас, защото споделяме една и съща любов към Георги Аспарухов - Гунди! Лита, Андрей тази любов е за вас!”.

Девет години! 108 месеца къртовски труд и търпение делят от идеята сбъдването на мечтата легендарната Деветка да оживее на екрана.

Емил Бонев е роден през 1961 г. в Търговище. Когато е на 6, семейството му се мести в Две могили, Русенско. Заради Гунди Емил влиза в спортното училище в Русе. Той е актьор, драматург и режисьор. Сценарист на филми и сериали, сред които “Морска сол”, “Скъпи наследници”, “Недадените”, “Прогноза”, “Засукан свят”. Автор на много пиеси, поставяни в 30 театъра у нас и в чужбина. 11 години бе директор на Пловдивския театър. Съпругата му - Виктория Колева, е актриса в Народния театър, а синът им Вито Бонев е един от най-търсените режисьори за големите телевизионни формати в България.

Близо две години Емил подготвя себе си и идеята за филма, за да я напише в първия вариант. Изчел е всички книги за Аспарухов. Изгледал е документалните филми за него. Снимал е материалите за играта му от теченията на вестниците “Народен спорт” и “Футбол”. Запознал се е с наличните документални кадри от фонда на БНТ и Националната филмотека. Чул е всичко запазено от архива на БНР. Ходил е в Държавния архив.

Разговарял е с много

съотборници и фенове на Гунди

Изчел и изгледал е всички интервюта на съпругата на футболиста през годините. Така до есента на 2017-а, когато отива при Иван Христов и Андрей Арнаудов – с идеята и анотацията. Те са категорични: “Правим го!”. Той е припрян: “Кога?”. И до днес в главата му кънти отговорът на Иван: “Не знам кога, но знам, че и ти, и ние ще трябва да изминем дълъг път, докато сме наистина готови да направим филма на живота си!”.

Датата е 21 юни 2018-а – денят, в който в работата по писането на сценария се включва единственият възможен съотборник за “този мач” - Величка Маркова, музата на Гунди, неговата Лита. Тя става не просто консултант и съавтор на текста, не просто отваря вратата на дома си, а смело отваря пътя към душата на нейния Георги.

Минава още дълго време. И различни перипетии. Като онези два отказа за субсидиране от Националния филмов център. И какво ли още не. До октомври 2024-а, когато мечтата може да бъде споделена с публиката.

А Емил Бонев... Влюбен във футбола от малък. Докато Аспарухов бележи за “Левски” и България, той вкарва за отбора на неговата улица. Докато Аспарухов е Гунди за цяла България, той е Аспарухов за цялата махала... Той просто е орисан да напише сценария за “Гунди – легенда за любовта”.

“Пътят беше дълъг, но целият екип на филма го извървяхме с вярата, че правим нещо наистина значимо. Не бързахме. Пък и много ограничителни знаци имаше през годините. Иван и Андрей знаеха, че няма да е лесно. Големите идеи пътуват дълго до осъществяването си. Но те обогатяват творчески и осмислят житейски тези, които се борят за сбъдването им. Предупредиха ме още при първата ни среща, че ще ми трябва много търпение, но обещаха, че рано или късно ще направим филм, какъвто Георги Аспарухов заслужава. Пътят ни обогати, взехме поуки от загубите, а крайният резултат осмисли близо деветгодишното филмово приключение. От замисъла до екрана. А това, че тръгнахме, стигнахме и продължаваме заедно с нови филмови пътешествия, за нас вече е победа”, разказва Емил Бонев.

Връща се към момента, в който продуцентите Иван и Андрей му уговарят среща с Лита: “Разказах ѝ за предварителните си проучвания. Запознах я с всички материали, които бях събрал. Тя ги разгледа. Засмя се и ми каза: “Ти знаеш всичко за Георги, за мен, за нас. Припомни ми истини, които бях забравила.”  Отговорих ѝ, че знам това, което всички, които обичат Гунди, знаят. Споделих, че

от дълго време преживявам живота им,

но нямаше откъде да знам за

голямата им любов,

която е направила от Гунди човека и спортиста, пред когото се прекланят поколения българи. Съдбата любов. Сега си давам сметка колко много съм искал. И колко много ми помогнаха съавторските ни срещи с нея. Тя се увери, че живея с обичта към Аспарухов от най ранното си детство. Лита видя желанието ми да напиша сценария с тази любов в сърцето си. Усети, че съм готов на всичко, за да го направя. Освен това  тя вече знаеше, че Иван и Андрей са решени да продуцират бъдещ филм за любовта на живота ѝ. Сподели ми, че много ги харесва и уважава, и вярва, че ще се справят. Още по време на първата ни среща “влезе в отбора” и стана съмишленик и съавтор на идеята в качеството си на главен консултант на филма. Имаше само две условия.

Филмът да не е паметник на Гунди. И да направим така, че синът им Андрей,  като гледа филма, да се гордее още повече с баща си. Защото на практика чрез този филм той щеше да се запознае с него. Така започнахме”, споделя Емил Бонев.

Цялата му предварителна подготовка помага за изготвяне на близо

1000 страници подробни описания

от 1959 до 1971 г. в семеен и спортен план

за Георги Аспарухов

Но според Бонев именно дългите разговори с Лита са били най-ценни. 

“Срещите ми с Лита продължиха години. Тя ми помогна да ѝ задам незадаваните въпроси. Допусна ме в искрените им отговори. Разкри душата си, отвори вратата на дома си, излезе от сянката на спомените си. Сподели ми любовта на живота си. След разговорите ми с нея помолих за среща и сестрата на Аспарухов - Лидия Карова, и съпруга ѝ Димитър Каров - един от най-великите български волейболисти за всички времена. Поканиха ме на гости. Лидия ми разказа живота на брат си преди срещата му с Лита. Предостави ми целия семеен архив и снимков материал. Разказа неразказаното в битов план за семейството си и огромната си сестринска обич. За традициите в семейството. За отношението на родителите им към тях. За майчините грижи и бащините съвети. Бяха много мили и топли срещи. Безкрайно съм ѝ благодарен. Г-н Каров си припомни много интересни и непопулярни истории с Аспарухов. Разказваха ми за обикновените неща от живота. Тези, които мечтаех да чуя. Знаех, че те ще влязат във филма. Исках сценарият в първата си част, която описва ученическите години на момчето от крайния софийски квартал, да бъде истински, ведър и добър като неговото семейство”, допълва сценаристът.

Минаваме и към неговия “удар в деветката” - разпознаването на Павел Иванов като достойния да играе Гунди във филма. “Без Павел филм нямаше как да има. Поне за мен.

Той освен външна прилика с

Аспарухов е и с неговите

физически характеристики.

Едно към едно - 186 см, 80 кг

Юношески национален състезател по баскетбол с отскок 110 см. Много добър актьор от Народния театър. Просто небесен подарък. Освен това в предварителните разговори с него усетих нещо много важно. Павката има вътрешния темпоритъм на Аспарухов. Неговия темперамент. Добрите му очи. Светлата му душа. Прикритите му свян и притеснителност, които забулва зад очарователната си усмивка. Възпитанието и обноските на Павел са като на човек от шейсетте години. Към всичко това - и деликатно чувство за хумор. Гледах го във всички представления, в които играеше в театъра, и забелязах, че в живота беше прибран и премерен, но качи ли се на сцената, просто избухва. Точно като Георги Аспарухов. Скромен и смирен в живота. Неукротим и неуловим на терена. Това е Павел Иванов - Гунди”, разказва Емил Бонев. 

Във филма за любов и свобода логично има и футбол, неизбежно има и политика - влиянието на тоталитарната власт и опитите на системата да накара Аспарухов да стане агент на Държавна сигурност. Но няма “малинов сироп - хем сладък, хем розов”, както настоява Лита. Как ли е жонглирал  сценаристът, за да се постигне този баланс? 

“Във втората част трябваше да проследим как Георги става Аспарухов. Знаех, че беше задължително да надникна в историите от съблекалнята на стадиона и футболния терен. Срещнах се с негови съотборници. Александър Костов, мир на праха му, Георги Цветков, Кирил Ивков, Добромир Жечев. Срещите ми с тях бяха приказни. Футболисти, на които съм се възхищавал в детството си, ми разказваха за съотборника, приятеля и човека Гунди. Събрах подробности какъв е бил той преди, по време и след победите и загубите на “Левски”, “Ботев” (Пд) и националния отбор. След семейната и спортната среда дойде ред и на трибуните на стадиона и запалянковците.

За тези истории ми помогна

Любен Ангеловски, учител и журналист

Живата памет на “Левски”. Човек, чийто живот е бил отдаден на “синята” идея и “синята” Деветка. Работил дълги години в отдел “Организация и пропаганда” на дружество “Левски”, той знаеше и най-малките подробности за клуба. Даде ми да разполагам с личния му архив. В него намерих всичко, което ме интересуваше за Аспарухов, от първите до последните му мачове в “Левски” и националния отбор. С него се срещах паралелно с Лита. Много дълги и интересни разговори. С доказателства и факти за невероятните истории около организирането и провеждането на срещите. За “сините влакове”, с които левскарите са пътували да подкрепят своите любимци. За това как лично Ангеловски е отпечатвал стотици хиляди календари със снимката на любимия клуб и лика на Гунди. Нямам думи да изкажа благодарността си към Любо Ангеловски. Мир на праха му. Скоро почина на 90 г. Но той си знаеше, че и да дойде краят му преди премиерата на филма, ще я гледа с любимия си футболист на големия небесен син екран”, разказва Емил Бонев - Гунди от махалата, орисан да напише почтено “Гунди - легенда за любовта”.

3 варианта на сценарий, за да го “нарисуват” кадър по кадър

В процеса на работата сценарият е трябвало да бъде съкратен. “Трудно е да разкажеш подробно 12 години от живота на един човек. За любовта му към Лита. За любовта му към футболната игра. За любовта на цял един  народ към Георги Аспарухов-Гунди.”, признава Емил Бонев.

За подбора на историите, които ще останат във филма, помагат продуцентът Иван Христов, писателят и сценарист Александър Чобанов - драматургичен консултант на филма, и режисьорът Димитър Димитров.

“Първо работих само с Лита. Тя ми разказваше спомени, които превръщах във филмови сцени. Четеше страница по страница. Редяхме година по година, събитие след събитие. Когато бях готов с първия вариант, го изпратих на Иван Христов. С него работихме още две години. След втория драфт Иван и Андрей поканиха Сашо Чобанов за драматургичен консултант. Той помогна много за структурата. Заедно с Иван и Сашо проследихме пътя на Гунди от личност през звезда и легенда до мит. Когато и третата версия беше готова, се намеси и Митко Димитров. С него и Иван редактирахме сценария. Митко помогна много да визуализира историята. След това дойде ред на режисьорската книга. В нея активно участие взе операторът Борис Славков. Той буквално нарисува филма кадър по кадър и вече можехме да изпратим сценария на екипа, който вече бяха сформирали Иван, Андрей и изпълнителният продуцент Васил Булянски”, разказва Бонев.

Не пести благодарността си към режисьора, оператора и целия екип, че са успели да пресъздадат в максимална степен онова, което той е написал с много любов.

“По право ще започна с изключителната си благодарност към режисьора - първи сред равни. Димитър Димитров превърна думите в кадри. Хвана пулса на епохата и надгради емоционално сценария през разноликия си режисьорски опит. Операторът Борис Славков с окото на камерата, невероятната си киноинтуиция и усещане за истинност даде душа на филма като истински майстор. Сценографката Ванина Гелева усети романтиката на времето. Надникна в него, видя невидимото и го превърна в място за снимане. Костюмографът Елена Иванова облече смеха, драматизма и трагизма на шейсетте години на отминалото столетие с присъщата ѝ смела артдостоверност и изключителен усет към детайла. Композиторът Георги Стрезов, перфектен от “долно до горно до”, доказа световния си статут и направи музикалната картина главно действащо лице. Режисьорката по монтажа Виктория Радославова подреди кадрите с часовникарска точност. Перфектна Вики! Кастинг режисьорът Гергана Кадиева запозна актьорите с ролите. Самата тя е актриса. Точната ѝ интуиция и разбиране за професията направиха кастинга съвършен до най-малката роля. Васил Булянски ме изуми с огромния си потенциал на филмов изпълнителен продуцент! С тихото си присъствие беше винаги на точното място и в точното време, с точните хора и точната експертиза. Модерен, усмихнат, с чувство за хумор. Вдъхващ доверие. Респектиран съм от зрелостта на младостта му! Сърдечни благодарности на пиарите Климент Йончев и Десислава Ангелова, които с изключителният си професионализъм и човешко отношение даряват всички нас с любовта на хората. Иван и Андрей създадоха условия екипът да постигне желания резултат в максимална степен. През дългия път, който извървяхме заедно, всички бяхме вдъхновени, смислени и смирени. Иван и Андрей обещаха, направиха и невъзможното, но филм има! Покланям се пред смелостта и огромната им отдаденост. Покланям се и пред целия екип”, завършва Емил Бонев.