Футболната легенда свири на пиано с прочутия саксофонист Петко Гобински-Мечо

Колко точно велик футболист е бил Георги Аспарухов-Гунди? За отговора на този въпрос може да се ползва сухата статистика с невероятните постижения на “синята” легенда, но в случая май е по-добре да се даде предимство на емоциите. Защото цифрите избледняват в прашните книги, но любовта към Гунди, изглежда, е неподвластна на времето. Обичат го и “сини”, и “червени”, и жълти, и “черно-бели”... Дори най-върлите му съперници на терена никога не изричат и една лоша дума срещу нападателя на „Левски“ и на националния отбор. Гунди е колкото велик футболист, толкова и уникален човек. Заслужава си за него да се говори днес, утре и докато го има българският футбол.

Предлагаме ви кратък откъс от книгата "Гунди – какъвто не го познавате" на издателство "Труд".

...На фотосите се вижда как Гунди свири на пиано в компанията на Мечо Саксофониста. Случката се разиграва на лагер в Кюстендил, докато цялата страна живее и диша с тръпката на предстоящата голяма футболна битка срещу Италия през 1968 г. Историческите кадри са предоставени от сина на Петко Гобински - Кристиан.

“Снимките са направени в Кюстендил, на гърба на една от тях е написано: “Преди мача с Италия, 18 април 1968 г.”. По това време моят баща е популярен саксофонист, а явно и Гунди е имал талант за свирене на музикални инструменти. Как точно тате и Аспарухов са се сдушили и са станали приятели, ми е трудно да кажа. Но са били близки и често са попадали в една компания”, разказва Кристиан Гобински и продължава:

“Интересното е, че по-късно в моя живот отново се появи връзка със семейството на Гунди. Моята съпруга Марина е съученичка със сина на Аспарухов - Андрей.”

Снимките от семейния албум на фамилията Гобински са повече от любопитни. Лежерните ретро кадри разкриват едно от най-силните оръжия в арсенала на големите български спортисти - спокойствие и увереност преди решаващите сблъсъци. На всички снимки Гунди е ведър, няма и следа от напрежение.

Интересна история от лагер на националите в Кюстендил ни връща към топлите есенни дни на 1965 г. когато Гунди и компания се подготвят за двубой с един от най-силните отбори в света - този на Белгия. Залогът е огромен - участие на световното в Англия - 1966. В Кюстендил Аспарухов си намира тайно оръжие - витаминозни, събрали слънчеви лъчи, вкусни ябълки.

“Запознах се с Гунди през септември 1965 г. - започва историята си Ангел Жеравински, обикновен любител на футбола, сдобил се с шанса да се срещне със своя идол. - Националният отбор бе на лагер в Кюстендил. Живееха в базата на Хисарлъка над града. Запозна ни моят приятел Методи. Здрависахме се и заприказвахме за футбол, за предстоящия мач...

Две-три минути говорихме

и Аспарухов

каза, че искал да си купи ябълки от Кюстендил, ама нямал време. Аз имах връзки в района и предложих да помогна. Гунди ни даде 50 лева, които бяха страхотно много пари по онова време. Правихме, струвахме, но докарахме прекрасни плодове. Две двойни касетки купихме за 13 лв. Други четири ни ги подариха от друго място. Натоварени с общо 6 двойни касети, спираме пред хотела на националите. Връщам аз парите на Гунди, точно 37 лева. Казвам му, че толкова струват първите две касети.

Той настоя да си плати

и останалите,

но аз му отговорих: “Тия са ти от народната любов”. Той се засмя, извади пакет цигари, тогава бяха модерни едни японски, та ни почерпи и изпушихме по цигара. Гунди сам не знаеше колко е велик и в същото време беше великолепен човек, скромен, та дори срамежлив.”

Колкото до решителната среща с Белгия, която трябва да реши кой отбор да отиде на световното, тя се играе на неутрален терен в Италия и остава в нашата футболна история като “Чудото от Флоренция”. На 29 декември 1965 на “Стадио Комунале” фаворити са “червените дяволи”. Нашите никой не ги слага в сметките - белгийците са ни зашили пет гола само два месеца по-рано.

Но това е денят на България и Гунди. С два гола на Аспарухов нашите печелят мача с 2:1 и се класират на световното. Дали ябълките от Кюстендил са били тайният допинг на Гунди? Кой знае...