• Разгадаха 500-годишна мистерия - загадъчният конник, открит след пожара през 2019 г., се оказа важният за Франция поет Жоашен дю Беле
• Катедралата е построена върху езически град, Френската революция почти я разрушава – камбаните ѝ са претопени за оръдия, превърната е в Храм на разума

Загадъчен конник. С деформиран череп още в ранно детство, разрязан след смъртта. Открит в оловен ковчег преди 5 години. Под една от камбанариите на парижката катедрала Нотър Дам”. Мистерията около неизвестните останки беше разкрита едва сега, когато проучванията показаха, че това е бил гробът на френския поет от епохата на Ренесанса Жоашен дю Беле.

Досега се смяташе, че мястото му за вечен живот е една от най-големите тайни, които “Света Богородица” пази някъде на територията си.

Знаеше се, че Дю Беле е погребан в катедралата,

но без да е известно точното местоположение. И не се очакваше някога да бъде открито. Тази голяма археологическа находка беше съобщена заедно с новината, че “Нотър Дам” най-накрая ще бъде официално отворена на 7 декември, след 5-годишна реставрация заради големия пожар, който я опустоши през април 2019 г.

Но голямата изненада излезе под нефа на катедралата. При разчистването на отломките след пожара там бяха открити 200 ковчега, като два от тях бяха запечатани с олово, за да се избегне влагата. Гробниците бяха като част от скривалище от статуи, скулптури и фрагменти от оригиналния параван на катедралата от XIII век, заровен под пода в сърцето на църквата. Докато повечето от съкровищата бяха открити едва на 20 см дълбочина, оловните ковчези бяха заровени на метър в земята. Първият беше идентифициран по епитафията. В него са останките на епископ Антоан дьо ла Порт, починал през 1710 година. Костите, косата и брадата на могъщия служител на църквата са добре запазени.

Вторият обаче беше описан като загадъчен знатен конник, което

наложи удължаването на разкопките няколко пъти

въпреки спешността на реставрационните работи. Фактът, че и двамата са погребани в оловни саркофази, показва практика, запазена за елита. Въпреки това двата ковчега са напълно различни един от друг, а това накара учените да смятат, че мъжете са живели в различни времена. И се оказаха прави. Първоначално останките на Жоашен дю Беле бяха датирани от XIV век и показват, че той не е служител на църквата, а конник от аристократично семейство, чийто череп е бил изкуствено деформиран в детството и разрязан след смъртта. Починал млад, на малко над 30 г. Вътре в ковчега те открили останки от листа и цветя, вероятно от корона или венец. Освен това се смята, че е бил балсамиран, което е доста рядко явление за Средновековието.

Първите по-сериозни проучвания на Френския национален институт за превантивни археологически изследвания показаха, че той е имал деформация и на тазобедрената кост, която доказва, че често е яздил кон, а разрязаният череп и счупената гръдна кост свидетелстват за извършена аутопсия, преди да бъде балсамиран. Преди всичко обаче костите му носят следите на изключително рядка патология - шийна костна туберкулоза, довела до хроничен менингит. Заболяването е унищожило повечето му зъби до момента на смъртта му. А

деформацията на черепа му

е била причинена от носенето на шапка или лента за глава като бебе.

Историческите хроники показват, че Жоашен дю Беле е роден в Анжу в долината на Лоара в Западна Франция през 1522 г., като по-късно се мести в Париж, а след това и в Рим, където композира значимите си творби по време на Френския ренесанс. Бил изявен ездач. Семейството му принадлежало към кралския двор и било в близкия кръг на папата. През 1549 г. той написва манифеста La Defense et illustration de la langue francaise – пламенна защита на френския език и литература, която по “качество и изразителност” не отстъпва на тези в Древна Гърция и Древен Египет. След това заедно със своя съмишленик Пиер дьо Ронсар основава “Плеядата” - литературно движение, което има за цел да издигне френския език и да го обогати. За да постигнат това, поетите решават да последват стъпките на Франческо Петрарка и Данте, които се застъпват за италианския език. Дю Беле е автор и на първия сборник с оди, както и на първите любовни сонети на френски език. След години на лошо здраве той умира в нощта на 1 срещу 2 януари 1560 г. на 37-годишна възраст в манастира на “Нотър Дам”. Чичо му Жан дю Беле, който бил кардинал, поискал поетът да бъде погребан в параклиса “Сен Крепен” в катедралата, като по-късно останките му са положени заедно с неговите. Тези на Жан обаче бяха открити под параклиса на сградата през 1758 г. по време на ремонтно-възстановителни работи, но тези на Жоашен бяха изчезнали. Оказва се, че ковчегът му е преместен, но никой не оставя знак кой лежи вътре. След дълги години на търсене той бе открит едва сега благодарение на опустошителния пожар.

“Саркофагът му всъщност е сложен в центъра на катедралата, точно под кръстовището на кораба и трансепта. И тъй като “Нотър Дам” е нулевият километър на Франция - точката, където се събират всички пътища, може спокойно да се твърди, че

Жоашен дю Беле сега е сърцето на Франция във вечността”,

обясниха учени на пресконференция за разкопките.

И въпреки че едва близо 500 години след смъртта на поета останките му бяха открити, те са ценна археологическа находка, защото все още повечето французи знаят някои от произведенията му наизуст, а те се преподават в началните училища във Франция.

Заедно с ковчега му, екипът от археолози на “Нотър Дам” намери и 700 останки от покривния параван от 1230 г., който разделя поклонниците от църковниците.

Разрушено при Луи XIV,

това средновековно великолепие, изработено от дърво, съдържа ярки цветове. Някои от тези изключителни произведения ще бъдат показани на публиката в музея “Клюни”, срещу Сорбоната, от 19 ноември в изложбата със заглавие “Да караш камъните да говорят: средновековните скулптури на “Нотър Дам”.

Именно там ще бъде по-подробно обяснено, че пожарът е повредил някои части от структурата на катедралата, но е позволил да се разкрие още една от тайните ѝ. Оказва се, че тя е първата в света, при която е използвано желязо в конструкцията. Група учени анализираха железни скоби с дължина до половин метър, поставени за укрепване на камъните и други елементи на високата емблематична архитектурна забележителност. Това е техника, която никога преди това не е документирана в сграда от този период.

Катедралата е построена на няколко етапа, започвайки в началото на XII век и продължавайки през следващите 300 години. Структурата е забележителна със своите високи кули, витражи и богато украсени детайли. Малко известно е и че под нея лежи град от езически времена. Хълмът Ил дьо ла Сите, върху който е разположена “Нотър Дам”, някога е бил галско-римски град с името Лутеция. Възможно е дори парижката “Света Богородица” да е построена върху останките на езически храм. Изследователите подозират това, тъй като при разкопки на мястото през 1710 г. са открити останки от олтар със скулптури, посветени на римския бог Юпитер и на други стари божества.

Опустошителните пламъци разкриха и че “Нотър дам” е криела т.нар. място “Гората” във вътрешността си между високите арки и покрива поради големия брой дървени греди, които съдържа. Всяка е правена от отделно дърво и за тях е изсечена 200 декара дъбова гора, но тя бе унищожена от огъня.

Но това, разбира се, не е първото сериозно разрушение на парижката “Света Богородица”. През 1793 г., в разгара на Френската революция, 28 статуи на библейски крале в катедралата са съборени с въжета и обезглавени от тълпата. По-рано същата година гилотината обезглавява крал Луи ХVІ, затова и побеснелите революционери нападат символи на монархията. Едва през 1977 г. 21 от 28-те глави са открити на строителната площадка на имение в 9-и район.

В този период цялата сграда става жертва на “новото време”. Революционерите нареждат

християнският храм да бъде променен и да изразява култа към разума

Почти всичките ѝ камбани тогава са претопени и отиват за направата на оръдия.

По-късно Наполеон I и Виктор Юго се “обединяват”, за да спасят “Нотър Дам”. Коронацията на императора там връща статута ѝ на църква и поставя началото на новия ѝ живот.

А виновник мястото да бъде едно от бижутата на света е и най-големият и обичан френски писател Виктор Юго. В романа си “Парижката Света Богородица” (1831 г.) той използва сградата като персонификация на самата Франция. В онези времена през ХIХ век книгата води до организирането на акции за възстановяването на храма под наставленията на известните по онова време архитекти Жан-Баптист, Антоан Ласю и Южен Виоле ле Дюк.

Както преди, така и сега много от свещените реликви на “Нотър Дам” са унищожени завинаги, но други са успешно възстановени и ще може да бъде видени в началото на декември.