Разкрития рисуват съвсем различен образ за живота му

Досега беше смятан за слаб владетел, виновен за падането на България под турско робство

Ръкописи с негови заповеди показват, че той събира армия точно преди да бъде убит

Aрхеологът проф. Николай Овчаров разби мита за последния владетел на Второто българско царство - цар Иван Шишман. Доскоро той бе описван като мекушав, слаб, страхлив и нерешителен, виновен за падането на България под османско робство.

Благодарение на изследвания и нови разкрития ученият

рисува съвсем различен образ на царя

от налагания до този момент. Той описва живота на последния владетел на Второто българско царство в книгата си “Цар Иван Шишман - защитникът на отечеството”. Разказва за битки, в които царят е успял да отблъсне османците.

На 3 юни 2020 г. се навършиха 625 години от трагичната, но героична гибел на последния търновски цар - Иван Шишман. Той е обезглавен по нареждане на султан Баязид I Светкавицата пред портите на последната си столица – Никопол, с което и България пада под турска власт.

Вината за налагането на робството

е хвърлена на цар Иван Шишман заради политиката му, която историците описват като пагубна. По време на царуването си той изоставя Търновград, а през годините учените тълкуват това като израз на страх, а липсата на сведения за големи битки срещу османците - проява на нерешителност.

Всъщност белязаният с перипетии живот на царя започва още от раждането му. Той е дете на цар Иван-Александър от втория му брак и когато пораства, баща му го провъзгласява за престолонаследник, въпреки че от първата си съпруга има син - Иван-Страцимир.

Проф. Овчаров изследва

годините на царуването на Шишман,

които се оказват доста динамични и ключови за промяната на схващанията за образа му.

Археологът открива доказателства, че точно след възкачването на престола синът на Иван-Александър трябва

да се изправи пред първата голяма агресия на османците

срещу българското царство (въпреки споровете по този повод се нарича първа, защото няма данни, че преди 1371 г. турците предприемат голямо настъпление на север от Балкана - бел. ред.). Това нашествие е от края на 1371 г. и началото на 1372 г. в Средец. Данните от надписи и археологически проучвания от района, по-специално от крепостта Урвич до София, показват, че става дума за голяма съпротива, която продължава месеци наред. Приключва с голямата битка на Чамурлийско поле, което днес се намира в полите на язовир “Искър”, и с

отблъскването на турците

на юг от Стара планина.

Любопитното е, че османският хронист Мехмед Нешри описва в бележките си цар Иван Шишман като най-силния между християнските владетели, като се отбелязва многократният му отказ за васалитет на султана и др. Той посочва още, че

Баязид I дори го нарича "великия мръсник"

Защо тогава царят оставя да обсадят Търновград, без да изпрати помощ, и се мести в Никопол, питат нашите историци.

Учените смятат, че това се дължи на факта, че крайдунавският град се състоял от две крепости, а две големи стени образували единна система и затваряли пристанището - тоест мястото било изключително сигурно.

Освен това оттам Иван Шишман осъществявал по-бърза връзка със своите християнски съюзници – Влахия и Унгария.

Около превземането на Търновград все още има неразгадани моменти, но падането му под турска власт е и тежка загуба за Иван Шишман. Той е

принуден да подпише унизителен мир,

съгласно който пада в йерархията на владетелите, като започва да се титулува с “господин”, а властта му се ограничава в земите около Никопол. Но дори и в тази тежка ситуация царят не се дава на османците.

В продължение на две години след превземането на Търновград Шишман успява да се бори с нашествениците, макар да притежава само четири крайдунавски града и незначителна територия около тях.

Интересното е, че благодарение на ръкопис, съхраняван в румънски манастир, някога български, става ясно каква е

последната заповед на цар Иван Шишман

и какво е възнамерявал да направи точно преди да почине. Чернови на негови писма до военачалниците му разкриват, че той е искал да събере армията си и да се противопостави на идващите османци.

Изпълнението на писмата следва общ план. От лявата страна е изписано: “До всепочитания болярин по оризма на Господство ми.” Вдясно - имената на конкретните хора - Баул и Алдимир. Ето как звучи едно от тях: "Господарят Търновски до тебе, Бауле. За това

(да пристигнат) при мен тук войниците

По-бързо да ги събереш и да дойдеш с тях в Никопол по заповед на Господството ми.”

Новите разкрития за него показват, че последният владетел на Второто българско царство не е бил слаб и безхарактерен, а дори напротив - до последно се е борил, за да защити крепостта си, пред която е убит.