• Премиер между ПП-ДБ и ГЕРБ в първия мандат е единствено възможен. Този път без посредник като Алексей Петров
• От премиера хората очакват да не вдига данъците, но да спре рекета в бизнеса и да ни подготви за еврозоната, казва пиарката Диана Дамянова
• Формулировката трябва да е "равноприближен", а не "равноотдалечен", смята политологът доц. Стойчо Стойчев

Партиите вече търсят подходящи кандидатури за бъдещ премиер след 7-ия предсрочен вот за 3 години. Успоредно с фанфарите и драмите в изборната нощ ще започнат и преговорите за съставянето на 105-ото правителство на България и за това кой ще го оглави. Казват, че дискретни разговори се водят и в момента. Със сигурност първият министър трябва да е най-малкото човек с управленски опит, да е доказан професионалист, консенсусен и да има понятие от случващото се в държавата.

“Вероятността за независим премиер, непряко свързан с партии е трудно в малка България

- коментира пиарката Диана Дамянова. - Единствената възможност е на базата на програма, създадена от тези, които решават. Да кажат: "Ние работим заедно, управляваме в името на България, търсим изпълнители за тези точки. Би станало разбираемо. Да кажат - никакво вдигане на данъците, влизане в еврозоната и няколко други приоритети. Хората се интересуват ще се вдигне ли минималната работна заплата и ще се махне ли рекетът срещу бизнеса.”

Според бившата пиарка на “Продължаваме промяната” у нас има много способни и кадърни хора, лошото е, че свестните не искат да се занимават с политика. Проблемът е, че пристойните не искат да са заложници на политическата класа.

Тази операция ще бъде много трудна.

“Версията, че няма достатъчно интелигентни, образовани хора, не издържа. Въпросът е дали ще се хвърлят в тъмните води и ще припознаят програмата на едната партия. А тогава какво правят другите от мнозинството? Защо ще подкрепят този човек?” Въпросите за преговори са много.

Наблюдателите смятат, че подходящата фигура ще е именно юрист или политолог.

“Бъдещият премиер трябва да бъде приемлив за мнозинството от депутатите, за групата политически партии, която ще го формира - коментира доц. Стойчо Стойчев. - Да е човек, срещу когото няма да има основни възражения. Това най-вече са университетски хора в добри отношения с повечето партии, срещу които няма фундаментална съпротива от страна на нито един от основните участници.

Може да е професор по право, по политология или обществени науки,

консенсусна фигура.” Доц. Стойчев не вижда вариант да се повтори предложението за медик от типа на неврохирурга проф. Николай Габровски, когото ГЕРБ издигнаха преди 2 г.

Според политолога формулировката трябва да е равноприближен, а не както говорят от “Продължаваме промяната” и “Демократична България” – равноотдалечен, т.е. отчуждени от политиката, което не е гаранция, че ще свършат работа.

Подобно е мнението и на изпълнителния директор на “Галъп интернешънъл” Първан Симеонов. “Равната отдалеченост не е най-добрата опция, тя е утопия. Вероятно ще се търси пак експертна, отвъдпартийна фигура, но да е ясен механизмът на отговорност - коментира той. - Която и да е личността, ако някой иска да политизира, ще ѝ измисли кусури. Де факто, когато казваш “равноотдалечен”, даваш възможност за преговори и поставяне на условия. Мисля, че могат да се разберат. И единствената здрава основа е между двата големи обществени лагера, представлявани от прагматично-консервативната ГЕРБ и космополитно-либералната ПП-ДБ, т.нар. голяма коалиция."

“Първия път, когато предложиха “равноотдалечен премиер”, го акламирах - коментира и пиарката Диана Дамянова. - Обаче ПП-ДБ искат той да приеме тяхната програма. Оттук нататък затварят възможностите между самите себе си.”

А ситуацията е сложна. Със сигурност нито една партия няма да излезе със значително предимство пред другите. Според експертите ако ГЕРБ получат поне 70 депутати, най-вероятно ще настояват да посочат името на премиера, смятат анализатори. Всички социологически данни показват, че ще са първа политическа сила. Неизвестното обаче е колко точно формации ще минат бариерата. Ако са 7, разпределението ще е едно, а ако са 9, ситуацията ще бъде различна.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече лансира своя заместник Томислав Дончев, който също често е бил в кръга на обсъжданите кандидати в последните няколко години.

“Има ли по-добър от Томислав в тая държава? Няма!

Но Атанасов казва - да намираме равноотдалечен. Като е отдалечен толкова, как да се сближим!”, попита риторично Борисов, когато присъства на откриването на кампанията в Хасково. И допълни: “Това с равноотдалечения премиер е мимикрия с плаващи мнозинства да се доразруши съдебната система”.

В случай че ГЕРБ предлага партийна кандидатура, освен Дончев се обсъждат имената и на други известни политици с управленски опит - бившия кмет Йорданка Фандъкова или бившия председател на Народното събрание Росен Желязков, който вече веднъж бе номиниран в предишния парламент за поста премиер.

“Може да е ярка политическа фигура на спечелилата изборите партия”, потвърждава пиарът Диана Дамянова.

Разбира се, винаги във въздуха витае и възможността Бойко Борисов да поеме държавата за четвърти път.

Но не е сигурно, че той би се съгласил, ако няма силна група зад себе си, както не се знае и как биха реагирали ПП-ДБ. По-скоро биха минали на вариант без политически лидери.

“В името на това да има правителство Борисов ще се самоизключи - категорична е по този въпрос Диана Дамянова. - Възможно е да се създаде политическо правителство, но малко вероятно с премиер на печелившата партия. Ще го обявят за неприемливо.”

Същото е мнението и на доц. Стойчо Стойчев: “Партиен лидер може да бъде министър-председател, ако разчита на контрол върху мнозинството. Няма съгласие за това. Другите могат да те свалят, когато си поискат. Свидетели сме на коалиционни управления без категорично доминираща партия. Затова партийното лидерство стои в парламента, там е центърът на властта.”

Има обаче и застъпници на идеята Борисов да стане отново премиер.

“Трябва да се следва европейската практика на развитите демокрации като Германия, където лидерът на победилата партия става премиер. У нас важи още повече, защото направихме в рамките на 1 г. (2021-ва) избори до дупка (три поред), които предрекох през 2020 г. Борисов печели за пореден път,

гласът народен е и глас божи

- казва бившият конституционен съдия и бивш депутат Георги Марков. - Избирателите на ГЕРБ гласуват мажоритарно премиер да е Борисов, а не Росен Желязков или Томислав Дончев.

Това е най-подготвеният партиен лидер - 3605 дни управлява, 2 пъти е избиран за кмет на София, води европредседателството на България.Ами мигрантската криза? Кой е в състояние да говори с Ердоган по този въпрос, кой го събра във Варна с европейските лидери? При кого идваха тогавашният британски премиер Дейвид Камерън, днешният полски Доналд Туск и унгарският Виктор Орбан на границата?”

Тъй като е много вероятно Борисов да предложи друг премиер, задачата никак не е лесна. Нито една от партиите няма как да решава сама. Ясно е, че мнозинство може да се формира почти единствено около ГЕРБ и “Продължаваме промяната” - “Демократична България”, тъй като останалите

трудно ще съберат необходимата подкрепа.

От тях се очаква да намерят приемлив вариант за премиер. Кой ще е той, много зависи от резултатите и на едните, и на другите, както и от крайния брой организации, преминали бариерата. Ако ПП-ДБ са втори и не подкрепят първия мандат, няма гаранция, че ГЕРБ ще се съгласят отново на вариант тип “сглобка”. Ако “Възраждане” са на второ място, няма да има с кого да формират мнозинство.

А за третия мандат според наблюдателите е повече от сигурно, че президентът Румен Радев ще заложи на БСП, която има ново ръководство.

С него е в много по-приятелски отношения в сравнение с Корнелия Нинова. Но и червените няма на кого да разчитат. Така че успехът на първия мандат е решаващ за бъдещото правителство. Както се случи и в 50-ото Народно събрание.

Винаги около избори се въртят имената на един кръг от хора с авторитет в обществото. Когато политическото пространство е толкова разпокъсано, за поста се обсъждат не партийни лидери, а кандидатури с по-различен профил. Както казват - местен, свестен и известен. Последното не е задължително, тъй като много пъти в управлението са идвали хора, които не са били толкова познати за широката публика.

Една от много коментираните кандидатури в момента съвсем логично е бившият еврокомисар Кристалина Георгиева. Притежава сериозен опит зад гърба си в институции и стабилна репутация. Проблемът е, че сега тече втория ѝ мандат като директор на Международния валутен фонд, който тъкмо започна през април и има 4 г. и половина до края му. Така че въпросът дали би се съгласила да зареже това, за да се върне в България на горещ пост с неизвестен времеви хоризонт, е почти с предизвестен отговор.

Другият вариант е да се търси човек от университетските среди

като проф. Даниел Вълчев - декан на Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Той има над 20 г. политически опит, бил е министър на образованието, както и депутат. Вмества се в понятието “равноотдалечен”, каквото споменават от “Продължаваме промяната”-“Демократична България”, като обединяваща фигура между коалициите “Продължаваме промяната - Демократична България” и ГЕРБ-СДС.

Правният сектор на Алма матер няколко пъти е давал министри и премиери, както и други висши държавни длъжности, конституционни съдии. Служебни министър-председатели са били проф. Огнян Герджиков (гражданско и търговско право) и проф. Георги Близнашки (конституционалист). Така че проф. Вълчев няма да е по-различен като профил.

Има и друг вариант - вместо от професорските среди, да се търси премиер между успелите българи в чужбина, който обаче не е ангажиран с политиката у нас. Споменава се името на Илиян Михов, който е един от 500-те топикономисти в света и работи в Сингапур. Периодично партиите опират до него, когато търсят експерт от такава класа.

Още през 2010 г. Бойко Борисов го беше определил за трети вицепремиер в първото си правителство с идеята да помага на Симеон Дянков при координацията на работата по влизането ни в еврозоната, но в последния момент сам се оттегли. Той е ученик на бившия председател на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке. Тогавашният лидер на Демократи за силна България и бивш премиер

Иван Костов разкритикува Михов

заради позициите му за модификация на валутния борд.

“Кандидатурата на Илиян Михов носи елемент на тревога и на недоверие, защото той е известен с изказвания за това, което по форумите наричат “хлабав борд”. Хлабав борд е най-малко необходим на България в момента – заявява по онова време Костов. - Той не познава регулативните механизми на БНБ, не знае какво прави БНБ, не знае основно, че тя води антициклична монетарна политика и тя е много ярко изразена.”

След този скандал самият Михов излезе и каза, че явно всяка информация за него трябва да започва с думите, че е твърдо за валутния борд в България. Впоследствие името на Михов се завърташе няколко пъти като вариант за премиер или министър.

“Идеята за българин от чужбина е екстравагантна. Вярно е, че ще е равноотдалечен, но той е отдалечен и от политиката тук - казва доц. Стойчев. - Едно на ръка е как ще го мотивираш да носи отговорност за теми и проблеми, за които няма познания и контрол. И друго - стои въпросът как ще се справи, като е извън контекста.”

Дали макроикономистът, когото някои смятат за близък до “Демократична България”, ще се съгласи, ако партиите го номинират, е рано да се каже. Във всеки случай има експерти, които по някакъв начин повтарят аргументите на Иван Костов и смятат, че българин от чужбина не познава добре сложната ситуация и ще му е много трудно да се справи.

Всъщност бившият премиер Костов в момента отново е фактор в политиката, твърдят запознати. Според тях той е част от група, която търси варианти да се намери подходяща кандидатура за нов министър-председател.

В този смисъл бе и неговото последно изказване миналата седмица, когато предаде документацията си на Държавния архив: “Виждам много изходи. В момента има много възможности да се състави правителство. (...) Става въпрос за непартиен човек (за равноотдалечен премиер - б.р.), който няма ангажимент да следва само политиката и идеологията на една от формациите, които биха влезли в парламентарно мнозинство, за да излезе страната от кризата. Такива личности има много. Сега въпросът е да се говори с тях, защото виждате, че много хора взеха да отказват. Не всички искат да влязат в управлението на страната, защото то никак не е лесно в момента.”

Според Костов равноотдалеченият премиер е неособено стабилна конструкция, но е единствената възможна. Той смята, че е

много рисковано да се избере човек, който изобщо не е бил в изпълнителната власт.

Може би и други са на същото мнение, защото име, което пак се спряга, е на Николай Василев - бивш транспортен и икономически министър по времето на Симеон Сакскобургготски, както и на държавната администрация при тройната коалиция. Определено има политически и управленски опит, но пак стои въпросът дали ще се съгласи. Той беше готов да поеме премиерския пост, когато “Има такъв народ” го покани през 2021 г. Лично Слави Трифонов го оттегли, след като лидерът на "Демократична България" Христо Иванов обвини Василев в близост до Движението за права и свободи и до “задкулисието в Сараите”.

“Не съм зависим нито от ДПС, нито от някакво задкулисие. Гордея се, че съм бил част от правителството на НДСВ, благодарение на което България стана част от Европейския съюз и НАТО.” Това заяви тогава Николай Василев, който след изпълнителната власт вече 15 години е в бизнеса.

Разбира се, до 27 октомври има 10 дни и е възможно да изникнат и други кандидатури в зависимост от резултатите на партиите. Въпросът е как да постигнат консенсус да подкрепят някого и дали ще има посредник, какъвто се оказа, че е бил покойният Алексей Петров за сглобката. Според повечето анализатори това вече няма да е необходимо, защото ГЕРБ и ПП-ДБ са работили заедно в продължение на 9 месеца. А и след провала на последното управление едва ли ще разчитат на външни хора, за да срещнат интересите си.