Самолетът

Някога искаше да стане авиатор. „Какъв ще станеш като пораснеш, го питаха“. „Авиатор, отвръщаше наум той.“ Тогава нямаше пилоти, защото аеропланите още не бяха станали самолети

Морфов, ти превърна Народния театър в градски клозет

Сашо, познаваме се вече четиридесет години. Гледал съм ти едни от първите постановки в Родопския драматичен театър. Бяха славни времена. От мълчаливото съгласие с режима преди 10 ноември

Временният Минеков

Временният скулптор Минеков вече не е и временен министър на културата. И ще се наложи да изпълнява пак длъжността "временен гробокопач"... Разликата между професионалния и временния гробокопач е

Спасителят

„До дъно той душите развълнува. Как гледахме ний в празния прибой. Какво, че той не знаеше да плува? Ний вярвахме, че ни спасява той.“ Христо Фотев Три дни валя… На четвъртия ден земята се удави и не

Капитанът

„Морето само живите обича, а мъртвите изхвърля на брега“… Христо Фотев Един ден морето го изхвърли на брега. Боцманът стана капитан на неговото място, а на брега едно улично куче му стана боцман…

Поетка

В памет на Антония Огоста Гонеха я от заведенията. Гонеха я от масите. Гонеха я от жи-вота си, а тя не искаше нищо друго освен да рисува. Ходеше със затъкнато перо от гларус в косата си и понякога го

Г-н Радев, кой сте всъщност Вие?

Г-н Радев, КОЙ СТЕ ВСЪЩНОСТ ВИЕ Разбира се, че Президентът Радев знае какво прави. Също така имаше време да премисли всеки ход. Въпреки че за летец прави много сложни "маньоври" в политиката

Какви ли кървави ритуали биха съпровождали мъжете, ако започнем да си връщаме бебетата

Двете майки с разменените бебета "ритуално" са си ги разменили. Какви ли кървави ритуали биха съпровождали мъжете, ако започнем да си връщаме бебетата

О, неразумний юроде, поради что му се върза на този...

"Литературният критик"... Който не знае да говори на български. Нещо като Шекспировед, който освен староанглийски не знае и английски... Ужасяващо е да влезеш през телевизора в литературата

Целувката

Най-хубавото на този живот е, че все някога свършва. Дишал си го този живот. Като раница си го мъкнал на гърба. Проб-вал си малките му смърти – сънищата, и си излизал от тях

Прасето с трева ли се друса, преди да сготвят друсания кебап?

Днес ядох друсан кебап. Така и не разбрах преди да го сготвят прасето с трева ли се беше надрусало. Или с нещо друго. Но така и не посмях да карам колата

Единствено Бог въздава без да се съобразява с прищевките на двамата старци

И като се огледам - аз съм от поколението, на което Дядо Мраз носеше подаръци, а Дядо Коледа се оказа свидлив... Заради това - Честито Рождество Христово

В памет на Владимир Тереладзе, чието последно жилище беше мавзолеят на Г. Димитров

МАВЗОЛЕЙ Понякога студът бе толкова непоносим, че ако се бе гушнал до труп щеше да се стопли… Толкова студено. Да се чудиш как животът съществува. Гледаше как димят комините и те му приличаха на хора

Преди много години си мислех, че тази възраст е преклонна, но сега, когато ставам пълен отличник, си мисля..

Преди много, много години си мислех, че тази възраст е преклонна. Сега, когато ставам пълен отличник, завъртайки две шестици в годините си мисля, че животът едва сега започва

„А имаш ли очила, с които можеш да видиш как идвам?“

Позна я по походката. Беше почти непроменена от тогава. Може би леко наедряла, но можеше и зрителна измама да е. Беше си загубил очилата в една от кофите за смет

Просякът

Това, което дразнеше всички беше миризмата му. Още когато дойде на улицата той усети, че просякът мирише на оня, другия свят. Светът, от който бяха избягали

Тя. Изведнъж се появи. Внезапно

Изведнъж се появи. Внезапно. Появи се в неговия черен свят така, както на бял свят идва дете. Вярно, че бременността не може да се скрие от никого. Така

За да нахраним Мъск ще извадим залъците от устата на родителите си

И пак за Мъск... Добре, ще дойде... И какво ще го правим. Ще му покажем традиционно българско гостоприемство - ще го нахраним, ще го приютим, ще го изпратим с армагани колкото може да носи..

Пистолетът

Намери го в кофата за смет. Това беше неговата столова и бе готов да се сбие до смърт, за да я запази. И ако не беше го направил, то бе, защото и всички останали си имаха свои хранилки

Имате поща

Обикновено не спеше до контейнера. Мислеше, че е светотатство да спи до мястото, където се е хранил. Така беше и във времето, когато имаше жилище, а в жилището имаше кухня