За братовчедите си починалият свети отец винаги ще бъде усмихнатото момче, което си пере чорапите

“Винаги беше забавен и ми даваше огромна подкрепа - точно както подобава на по-голям брат”. Така Мария Елена Бергольо описва папа Франциск, който бил не само неин батко, а и най-добрият ѝ приятел.

Преди време в интервю за католическото списание “Фамилия кристиана” аржентинката разказа и как са израснали с брат си. Родената на 7 февруари 1948 г. в Буенос Айрес Мария Елена е последната жива от петте деца на Марио Бергольо и Реджина Мария Сивори. В семейството им били на почит католическите ценности. През 1959 г. то преживява тежка загуба - бащата умира от инфаркт. Мария Елена е едва на 11 години. “След смъртта на баща ни Хорхе зае неговото място в живота ми. Той беше този, който играеше футбол, посещаваше събиранията на “Католическо действие”, учеше усърдно. Не си спомням да е ядосвал родителите ни някога”, казва още жената за в. “Република”.

Мария Елена често описва семейството им като скромно, но с дълбок респект към традициите. Акцентирането върху

италианските корени, неделните обеди след църква, музиката и усещането за общност

били нещо типично за тяхното ежедневие. “Бяхме бедни, но с много достойнство”, споделя тя. Сестрата на папата казва, че той ѝ напомнял и за двамата им родители - със своята личност, преданост към обичаите и с любовта си към Италия.

Връзката между Хорхе и Мария Елена остава дълбока и в трудните моменти. При развода ѝ брат ѝ не я изоставил. “Помогна ми, подкрепяше ме”, спомня си тя.  Пред аржентинското издание “Ла Насион” тя разказва за момента, в който разбира на 13 март 2013 г., че батко ѝ е избран за папа. Дотогава била убедена, че това никога не можело да стане, тъй като той ѝ бил разказал интерeсни подробности от предишния конклав. По време на един обяд Хорхе споделил  как на онзи конклав получил около 40 гласа при един от вотовете и че гласуването не вървяло добре, защото гласовете се пилеели за различни кандидати. Тогава Хорхе станал и помолил да спрат да гласуват за него и да подкрепят Йозеф Рацингер, по-късно папа Бенедикт XVI. Това било и жест на смирение от страна на брат ѝ. На следващия конклав през 2013 г. пък Хорхе вече си мислел за пенсиониране, тъй като бил на 76 г. Когато през онзи мартенски ден чула от екрана Habemus Papam, тя миела чиниите в кухнята. Подсушила ръцете си и седнала пред телевизора. Не очаквала обаче никак името на брат си. “Когато чух Хорхе Марио, направо блокирах”, разказва жената. По-късно батко ѝ се обадил по телефона и помолил да уведоми и другите от семейството им. В същия разговор се уговорили, че тя няма да пътува до Рим за церемонията по встъпването в длъжност. Оттогава никога повече не е виждала брат си. Лекарите били категорични, че дългото пътуване, придружено от силни емоции,

може да бъде фатално за здравето ѝ

Дори когато става папа, Франциск обаче не се отдалечава от нея. “След като получих инсулт, ми звънеше всеки ден, докато се възстановявах”, казва аржентинката. Двамата редовно разговаряли по телефона. “Беше ми опора, винаги с типичното си чувство за хумор”, допълва сестрата на папата.

И до днес Мария Елена живее в Аржентина, където са и двамата ѝ синове - Хорхе и Хосе.  Първородният носи името на брат ѝ.

Затова, че Франциск, или както го наричат братовчедите му от Пиемонт - Джорджо, никога не се е променил, споделят и самите те. За Делия Гай и Франко Траво от Тильоле, Астиляно, той остава “усмихнатото момче, което ядеше под дърветата и си переше чорапите само̀”. Делия си спомня: “Идваше ни на гости в Пратоморон. Дядовците ни бяха братя”. Дори след като става папа, Франциск не забравя корените си. На 19 ноември 2022 г. се връща по родните места на предците си и

пие кафе в кухнята на братовчедката си

Посещението е толкова важно, че намиращата се там “Улица на гарата” вече се нарича “Улица на папата”.

Франциск никога не губел чувството си за хумор: “Когато му казах, че със съпругата ми сме женени от 60 години, той ми отвърна: И още не ти е омръзнало?”, разказва Франко. След операцията на дебелото черво Делия си спомня с усмивка как се пошегувал: “Вече имам 47 шева в корема. Това си е като цезарово сечение, но без бебе!”.

Още навремето, когато станал кардинал, Бергольо поддържал скромен стил. Пристигал в ресторанта облечен в черно, без пръстен, вървейки сам. “Очаквахме пурпурно наметало... а той изглеждаше като обикновен свещеник”, разказва Делия.

Сред най-емоционалните спомени е този за племенницата Ема, дъщерята на Делия и Франко, която починала през 2019 г. от рак на панкреаса. “Въпреки състоянието си тя беше настояла да го посети във Ватикана. Върна се развълнувана:  “Папата ми сипа за пиене!”, разказваше на всички”, спомня си Делия. Франциск никога не я забравил - “Винаги ни звънеше на 14 април, за да каже, че е отслужил литургия за нея”. А всеки месечен разговор завършвал с едно и също:

“Молете се за мен и поздравете всички ваши приятели - те са и мои”.