• За април и март случаите са близо 20, насилието - брутално, нанасят го мъже от 20 до 30 г. 
• Психолог: Нападат най-близките и сигурни образи, защото са най-безопасни

Илияна посреща 70-ия си рожден ден в кризисен център за жертви на домашно насилие в Перник. Постъпва там по спешност, но не след побой от страна на съпруга ѝ, а на сина ѝ. Приета е със сериозни травми от юмруците, които в пристъп на агресия той нанася с голи ръце.

За кръглата си годишнина жената мечтае за едно - някой да ѝ подари перлени обеци. Затова от неправителствената организация го правят. Тя се радва и плаче едновременно. Остава месеци наред при тях. Накрая се връща при сина си, а наскоро от кризисния център разбират, че е починала...

Насилието от деца над родители е зачестило, сигнализират пред "24 часа" сдружения, подкрепящи жертви на физически и психически тормоз. Те отчитат увеличение на сигналите от хора, заплашвани и удряни от синовете, дъщерите или внуците си. Голяма част от тях обаче не уведомяват властите. Правят го, когато нараняванията им налагат медицинска помощ.

Справка на "24 часа" показва, че за март и април полицията е работила по близо 20 случая на побой, нанесен от деца на родители. Неправителствените организации констатират много повече. Забелязват и тенденция нападателите да са на възраст между 20 и 30 години.

Последният случай е от четвъртък в Стара Загора, когато мъж пребива 72-годишния си баща. На 19 април в Омуртаг друг 31-годишен нанася юмруци в главата и лицето на майка си. Два дни по-рано 47-годишна жена подава сигнал, че е нападната от синовете си - на 21 и 30 г., с които живее в Казанлък. По думите след възникнал спор единият я удрял, а другият я дърпал за дрехите.

На 12 април 27-годишен мъж от Пловдив е задържан за това, че бие и заплашва майка си. Заканите, придружени с агресия спрямо 59-годишната жена, се случват в хранителен магазин. В същия ден друг мъж от град Ветрен е арестуван, след като полицейски автопатрул пристига на адреса му заради сигнал за смъртни заплахи към 51-годишния му баща и 82-годишния му дядо. По време на задържането 30-годишният оказва съпротива и заплашва униформените с убийство. В момента, в който е вкаран в патрулката, продължава да буйства и нанася щети в автомобила.

"Почти всеки ден с нас се свързват хора, които са станали обект на физическо или психическо насилие от страна на децата си - обяснява пред "24 часа" Юлия Андонова от фондация П.У.Л.С. - Най-често жертвите при тези случаи са по-възрастни. И когато напуснат центъра, за жалост, се връщат при децата насилници", разказва още Юлия.

Подобна е и историята на 74-годишна жена, която на 8 април е пребита брутално от сина си в Добрич. Ден по-рано 23-годишен младеж е арестуван в София за нападение над баща си.

"Ще сложа край на живота ти, ще те убия", заплашвал го синът му, докато го удрял с юмруци в лицето. Сцената се разиграва в дома им, където двамата живеят.

През април има още няколко случая на насилие към родители. Разликата при тях е, че нападателите са над 40-годишни.

4 април е белязан от ужасяващото убийство на 54-годишен мъж в каолиновското село Сини вир. Той е пребит до смърт от 31-годишния си син. Бащата почива, преди да бъде приет в болница, а нападателят вече е с повдигнато обвинение за убийство. Той е направил пълни самопризнания, в които описва как е удрял баща си с юмруци по цялото тяло. Споделил, че двамата се скарали заради пари. Ядосал се, защото баща му похарчил изтеглен от него заем.

На същия 4 април около 23 часа, в Добрич е задържан друг мъж, след като възрастната му майка подава сигнал за нападение. Побойникът е настанен в Центъра за психично здраве.

Много често младежите, проявили брутална агресия към най-близките си, не посочват мотиви пред властите, но казват, че съжаляват.

"Агресията е насочена точно към тези хора, защото те са най-близките им и най-сигурните образи, тоест те са най-безопасни - обяснява психоложката Цвета Таманова. - Други причини пораснали деца да са особено жестоки към родителите си е това, че приемат поведението си като начин да отреагират собствената безпомощност върху образа на роднините си. В началото на живота като възрастен човек онези, които доскоро са били деца, имат за задача да се справят с много отговорности, за които може да не се чувстват готови или способни. В детството именно родителите са били модел за справящи се с житейските задачи, а децата са били зависими и безпомощни около тях", допълва психоложката.

Като мотив за агресията тя сочи и силата на емоционалната връзка родител - дете, която може да се е запазила такава във времето, без да се е трансформирала в отношение и комуникация като възрастен - възрастен.

"Тогава агресията може да послужи за доказване на самостоятелност и независимост, отстояване на сила и значимост - обяснява Таманова. - Доказването може да се случи чрез съпротива и воюване с родителя."

С няколко случая на побой, упражнен от деца към роднините им, беше белязан и месец март. Навръх 8 март вместо цвете 89-годишна жена от Берковица е бита брутално от 20-годишния си внук. За щастие, тя е с повърхностни охлузни рани и без сериозни наранявания. Медици констатират, че не се налага да остане за лечение при тях.

За разлика от нея 64-годишна жена от Стара Загора е настанена в болница след домашно насилие от 19-годишния внук. През същия месец още едно момче бие баба си, а 40-годишен мъж пребива майка си в столичния кв. "Ботунец". Удря я с крак в корема и се заканва, че ще я убие, държейки кухненски нож. Жената подава сигнал до полицията, което я спасява от ужасяващия тормоз.

Цифрите показват категорична тенденция хора на възраст между 20 и 30 г. да са физически агресивни срещу близки.

"Те проявяват т.нар. деструктивна агресия, която можем да разглеждаме като резултат от провалената социализация на личността - описва поведението им психоложката Цвета Таманова. - Тя се търси в специфичния житейски период, в който се намират, когато става въпрос за тази възраст. Това е време на отстояване на себе си, на засилен стремеж към постижения, изграждане и доказване на автономност. Всичко е свързано и с голяма доза несигурност и тревожност, която може да се отреагира през агресия", обяснява тя и допълва, че има два вида агресия - доброкачествена (конструктивна) и злокачествена (деструктивна).

Първата се проявява, когато човек има импулс да твори или да се защити. При нея, когато целта е постигната или опасността е преодоляна, агресивността намалява и изчезва.

"Вторият вид агресивност - деструктивна, представлява жестоко и унищожително поведение, което се характеризира с импулсивност и спонтанност - твърди психоложката. - То е свързано със структурата на личността. В процеса на развитие на човека възникват както социално полезни, така и социално вредни качества. Тоест хората, които я проявяват към близките си, са се провалили в това да социализират личността си", изяснява Таманова.

Не всички жертви обаче сигнализират в полицията за тормоза. Причината е, че става въпрос за близък човек, към когото са привързани. В случаите, когато има сигнали, те бързо биват оттеглени, поради което нападателите не носят наказателна отговорност.

Според неправителствени организации родителите се притесняват и от факта, че заради тях детето им ще бъде с криминално досие, което би рефлектирало върху бъдещето му. Затова прощават тормоза с надеждата, че той няма да се повтори. Или поне не толкова жестоко...