И защо Западът даваше помощ колкото да се запази статуквото

Мюнхенското споразумение е сключено на 30 септември 1938 г. от Германия, Великобритания, Франция и Италия. То предвижда предаването на Судетската област от Чехословакия на Хитлерова Германия. Чехословакия не участва в преговорите.

Преди Първата световна война Судетската област е част от Австро-Унгария. След войната областта е дадена на Чехословакия, въпреки че там компактно живеят 3 млн. германци.

Великобритания и Франция заявяват, че това е компромис, за да предотврати световен конфликт, и обещават, че ще гарантират новите граници на страната.

Мюнхенското споразумение въобще

не пречи на Хитлер да окупира цяла Чехословакия

още през март 1939 г. Великобритания и Франция не спазват обещанието си, надявайки се Хитлер да не продължи експанзията.

Да видим има ли възможност по подобен начин да се случат нещата с мирно споразумение, с което от Украйна може да бъдат формално отнети Кримска област и голяма част от окупираните в момента от Русия територии.

При преброяването през 2001 г. на населението в Украйна, включително на Крим,

етническите руснаци представляваха 17,3%

от населението. Без Крим етническите руснаци са около 15% от населението на Украйна. А 29,3% от населението говори руски в домовете си.

През първите 100 дни след нападението 20% от територията на Украйна е окупирана от Русия. По-късно, през 2023 г. Украйна успява да си възвърне близо 40% от окупираните територии, т.е. окупирани оставаха 11-12%.

През 2024 г. Русия отново постига напредък, завземайки значителни територии. В момента Русия владее около 20% от територията на Украйна, включително Крим. Като се изключи Крим, завладени са 16,25% от територията на Украйна.

Крим е прехвърлен от Русия към Украйна през 1954 г. по времето на Хрушчов. През 1950 г. руснаците са около 83%. Според преброяването през 2001 г. руснаците са били 58,5%, а украинците – 24,4%.

В международното публично право има

две често противоречащи си правила

Първото е на ненамеса във вътрешните работи на друга държава, а второто – на самоопределение. Поради противопоставянето в този случай на двете правила международната общност не прие особено критично прилагането на принципа на самоопределение и присъединяването на Крим към Русия. Още повече че към края на Втората световна война Крим е бил част от Русия.

Според преброяването през 2001 г. в областите, частично или изцяло окупирани от Русия към 2024 г., съставът на населението е бил следният: Донецка област: украинци - 57%, руснаци -38%, Луганска: украинци - 58%, руснаци - 39%, Запорожка: украинци - 71%, руснаци - 25%, Херсонска: украинци - 82%, руснаци - 14%. Като отчетем и факта, че за етнически руснаци се определят само 15% от населението на Украйна без Крим, приоритет към тези територии следва да има принципът за ненамеса във вътрешните работи на друга държава. Поради това трудно може да се приеме за правомерно окупирането на части от тези 4 области.

От друга страна, в Украйна имаше известни репресии към руснаци. На 13 март тази година Европейският съд по правата на човека осъди украинските власти за начина, по който са се справили с кървавите бунтове в Одеса на етническа основа между проукраински и проруски групи и пожара там през 2014 г.

В барикадирана сграда на профсъюз бяха хвърлени коктейли “Молотов”. Много проруски настроени активисти са скочили от прозорците или са загинали в пламъците. През 2019 г. бе приет закон, който ограничаваше използването на руския език в отношенията с държавата, което беше малко прекомерно при 1/3 рускоговорещо население.

Като оставим настрана международното право, може да се направи изводът, че сега окупираните руски територии извън Крим приблизително съответстват на процента на руското население в Украйна.

Преди не е било така, но сега има голяма непримиримост между руснаци и украинци. Нещата трудно биха могли да се върнат към положението отпреди войната. Ето защо редица наблюдатели говорят за някакъв вид житейска справедливост да се запазят приблизително фактическите граници на владените от Украйна и Русия територии към момента.

Извън това, като се наблюдава нежеланието да се увеличи помощта за Украйна и фактическото положение на фронта,

трудно ще се постигне друг компромис

В този смисъл е и предложението на САЩ за мир в Украйна от 23 април. Дават се малки териториални отстъпки на Украйна – малка част от Херсонска област и достъп до река Днепър. АЕЦ “Запорожие” формално ще се счита украинска територия, но ще се управлява от САЩ и ще доставя ток за Украйна и Русия.

Въпросът е дали, ако се сключи примирие към съществуващото фактическо положение, Русия няма да нападне отново Украйна и да я завладее?

Тоест дали няма да се повтори Мюнхенското споразумение от 1938 г.?

Гарантиран мир без реални гаранции няма. Специалистите са единодушни, че единствено възможната гаранция е между Украйна и Русия да се настанят мироопазващи сили и военни наблюдатели. Може и да не са от страни на НАТО, но там би следвало да има сериозен, а не символичен военен контингент.

Вариант е да има и мироопазващи сили от мощни ядрени държави от рода на Индия,

авторитетни държави като Австралия, а също и от европейски държави извън НАТО – като Швейцария и Австрия. А държави от ЕС, Великобритания и други европейски страни да поемат финансирането на престоя им.

 В международното право забрани за членства завинаги не може да има, защото светът се променя – може да се поеме ангажимент за 15 г. Украйна да не влиза в НАТО. А и очевидно алиансът не заплашва Русия. Страните от НАТО искат да си запазят качеството на живота.

Как се стигна до сегашната ситуация?

Русия направи пълна мобилизация на икономиката си, която бързо мина на военни релси и до голяма степен неутрализира западните санкции. За периода 2022 – 2024 г. военното ѝ производство нарасна 3 пъти. Китай, Индия и други държави се възползваха да купуват по-евтини енергийни източници от Русия. Западът не санкционира търгуващите с Русия. Като резултат Русия реализира ръст в икономиката си.

Европа и САЩ отделяха толкова пари за Украйна, колкото да се запазва равновесието, и то с леко отстъпление на Украйна. Според военните специалисти за шанс Украйна да победи са били необходими около 4 пъти повече средства и падане на ограниченията за използване на всякакви видове оръжия, без ядрено. Не че имаше шанс Русия да започне самоубийствена ядрена война. През 2024 г. украинският президент Зеленски заяви, че

западната помощ е достатъчна само да се поддържа статуквото

във войната. Според военните специалисти само за да се поддържа реално статукво Украйна се нуждае от 70% по-голяма чуждестранна помощ.

Европейската икономика въобще не мина на военни релси и даже военните разходи на повечето европейски държави бяха под 2% от БВП. Европа реши да не си жертва качеството на живота. Включително издържаше незаконно навлезли на територията ѝ икономически емигранти. Естествено, това е суверенно право на избор на всяка държава или съюз от държави.

В началото на 2024 г. САЩ спряха за 3 месеца военната помощ за Украйна, което нанесе тежки последици за отбраната ѝ.

Украйна също не успя да направи пълна мобилизация на всички свои ресурси. Според военните специалисти една истинска мобилизация е изисквала да не се позволява на който и да е да напуска страната, а да работи за нея. Запазила се е корупцията, вместо да се изкорени с крайни мерки. Голямата част от бюрократичната машина е трябвало да бъде прехвърлена или на фронта, или да работи за нуждите на отбраната и производството. Реално населението в Украйна още през 2023 г. падна под 30 млн. и вече е било много трудно да се набират необходимия брой войници.

Според военните специалисти Украйна пропусна възможността, след като си върна част от завладените територии, да създаде мощни отбранителни линии, включително да минира ефективно фактическите граници, за да ги запази.

Ако Украйна не приеме американското предложение за мир, е вероятно

САЩ да спрат помощта за Украйна

А Европа не е готова и не е склонна да увеличи с 40% помощта за Украйна, за да компенсира.

Ето защо това, за което Украйна може да настоява, е за реални гаранции за запазване на мира.

На практика Русия получи съществена част от това, което искаше от войната. При отказ на Русия за приемане на предложеното от САЩ мирно споразумение според Вашингтон те ще наложат 500% мита върху държавите, търгуващи с Русия. Което, ако стане, е действена мярка.

Неясно е дали ЕС, Великобритания и други европейски държави и САЩ ще осигурят осезаемо по-голяма военна помощ за Украйна от досегашната.