Това, което дразнеше всички беше миризмата му. Още когато дойде на улицата той усети, че просякът мирише на оня, другия свят. Светът, от който бяха избягали.

Някои бяха натирени от онзи свят и най-важното правило в живота им стана да не се кланят никому. Живееха в черния, паралелен свят и се чувстваха щастливи. Бяха беззъби, на някои им бяха рязали пръстите на ръцете и краката, защото зимата изстудяваше най-много тях. Тогава ги прибираха от улицата и върху тях се учеха завършващи студенти.

Сигурно заради това понякога режеха повече пръсти, отколкото бе необходимо. И ако някой от тях ходеше приведен то не е защото е подал шапка за просия, а защото не всякога можеха да намерят минаваща тръба за парно е се схващаха целите. Този обаче дойде превит. По рождение… И миришеше лошо.

Отдалеч се усещаше противната миризма на одеколон за бръснене, примесен с миризмата на парфюм от евтина проститутка. Идваше всяка сутрин, куцукайки между две съвсем ненужни патерици. А че бяха ненужни разбраха, защото един ден слезе от таксито, хвана патериците под мишници и чак като приближи работното си място пред черквичката, внимателно ги постави от двете страни на тялото. И ако беше схванат в този момент то бе заради това, че не можеше да се придвижва с патерици и не бе придобил нужния опит.

И чак като седна на новото си работно място започна целият да се тресе, а главата му всеки момент можеше да падне от въртеливите движения. Всички разбраха, че този не е напускал никога другия свят. Идваше сутрин по едно и също време. И по едно и също време си тръгваше.

Един път го проследи и видя как онзи хлътва в един от магазините и през витрината се виждаше как обменя изпросените монети с банкноти. Той се гнусеше от тях. И те се гнусяха от него. И не, защото им пречеше – те се ровеха в кофите за смет. Вадеха от контейнерите каквото намерят. И фъфлеха толкова неразбираемо.

Понякога показваха възпитанието си, като се опитваха да скрият прозявката с безпръстите си ръце. Това издаваше другият сой и място, откъдето бяха пристигнали. Понякога един от тях, бивш учител по география, ги събираше около някой контейнер и им разказваше мечтите по топли и странни страни. Те го разбираха, нищо че не фъфлеше като тях. Фъфлеше някак по-изискано и с това всяваше респект. Всеки ден просякът пристигаше и, като напълнеше шапката с пари, тръгваше нанякъде.

Един път не хвана такси и той го проследи. Просякът се шмугна в някакво хотелче. След това излезе от него, вмирисан на шампоан и одеколон. Като всички останали от този свят. В началото го бяха приели като свой. Веднъж намери недоядено пилешко бутче. Но просякът отказа, защото си носел храна. Като излезе от хотела не го забеляза, но разпръска миризмата на одеколон и шампоан.

Той го изчака и видя как се прибира с някаква проститутка. На другия ден всички се събраха около него – като край огън. И никой не можа да види просяка. И шапката в краката му никой не видя…

Няколко дена тя остана празна…

Докато една сутрин той не се върна.

*От фейсбук